За много хора терминът „виртуална реалност“ продължава да звучи някак фантастично и футуристично. Темата за гмурването на съзнанието в един недействителен, но реален като усещане свят, е вълнувала авторите на най-ранната научна фантастика, а след тях и много създатели на научно-фантастични филми.
За други обаче навлизането на тази технология в живота ни отдавна не е новина.
Всъщност, счита се, че историята на виртуалната реалност започва много преди да се яви самото понятие за нея.
Опити за създаване на илюзия, в която зрителят има усещането, че присъства, а не просто наблюдава, има още от 360-градусовите стенописи от 19-и век. (По-късен техен наследник е например Плевенската панорама). Следват различни опити за създаване на устройства – предшественици на очилата за виртуална реалност не само с цел забавление, но и с научна и изследователска цел.
Томас Фърнес – дядото на виртуалната реалност
Между пионерите на технологията, такава, каквото ни е позната днес, е Томас Фърнес III, известен като „дядото на виртуалната реалност“. Той е изобретател, предприемач и преподавател. Занимава се с виртуална и допълнена реалност вече повече от 50 години.
В момента преподава индустриално и системно инженерство в университета във Вашингтон. Основател е на лабораториите за разработване на интерфейс в университетите във Вашингтон, в Нова Зеландия, Тасмания, Австралия. Председател е на Virtual World Society – неправителствена организация за насърчаване използването на виртуална реалност за целите на обучението.
Първите му опити с VR започват през 1966 г., когато е офицер от Американските военновъздушни сили. По това време той се опитва да намери начин, по който работата на пилотите във военните самолети да стане по-лесна и по-точна. Самата пилотска кабина вече е достатъчно изпълнена с различна технология, затова добавянето на нова не е ефективно.
Така Фърнес разработва дисплей и контролна система, които пилотът да сложи на главата си и да види пред себе си виртуални репрезентации с различни по вид указания. Тази система добива вид на шлем, който показва на пилота визуална и звукова информация в реално време като 3D карти на терена, данни от радара и др. Така пилотът може да управлява самолета чрез тази виртуална среда, използвайки жестове, движения с очи и глава.
Това подобрение се оказва от изключителна важност за работата на пилотите и демонстрира, че VR технологията може да бъде използвана не само като средство за забавление, а във всеки един аспект на живота. В онези години самият Томас Фърнес не си дава сметка до каква степен технологията може да навлезе в живота ни и да бъде използвана за неговото подобряване.
Постепенно концепцията за „super cockpit” добива популярност и Фърнес започва да получава запитвания от специалисти в най-различни области дали не може да разработи подобен метод и в тяхната сфера – от пожарникари, които искат да имат достъп до технология, която да им дава по-добра представа къде може да е възникнал пожар до хирурзи, които чрез подробна VR визуализация могат много по-успешно и прецизно да оперират човешкото тяло.
Какво представляват съвременните очила за виртуална реалност?
Очилата за виртуална реалност представляват най-просто казано конструкция, която съдържа екран вътре в себе си. В момента, в който човек си сложи очилата, той попада в триизмерен свят, различен от истинския около него. Тази т.нар. прожекция може много успешно да заблуди мозъка, че това, което преживява е достоверно, защото създава илюзията, че човек наистина присъства. Навсякъде, накъдето погледне, той вижда пред себе си симулираната среда.
Едно от първите приложения на съвременните VR очила е гейминг индустрията. По думите на Томас Фърнес това може да бъде много опасно и с развитието на технологията неговите опасения растат:
„Когато получат възможност да създадат свой собствен свят, децата не създават светове на агресия и насилие. По-скоро те построяват светове, които са предизвикателни, пълни с приключения и най-вече забавление, но не и насилие. Игрите с насилие са творение от света на възрастните, които се целят в по-младите потребители и затова е изключително важно към тези игри да се подхожда с нужното внимание и контрол.“
Бъдещето на виртуалната реалност
Професор Фърнес настоява, че основна цел на усъвършенстването на VR системите трябва да бъде обучителната. Симулации, които да дават възможност на професионалисти в различни сфери да се упражняват в умения в безопасни условия и на по-ниски цени. Пример за това може да бъде добрата практика на голяма телекомуникационна компания, която използва VR технология за обучение на своите височинни работници, които инсталират антени на небостъргачи.
Упражнявайки се за това в условия на виртуална реалност и повтаряйки необходимите стъпки стотици пъти в безопасна среда, работниците могат да бъдат много по-уверени в реалните условия и така рискът за живота им да бъде сведен до минимум.
Всъщност пътищата пред тази технология са безчет. Тя може да се използва в абсолютно всички сфери на човешката дейност, за да разширява знанието, да подобрява резултатите и да създава нови, неподозирани досега начини на забавление. От възможностите на VR може да се възползва медицината чрез симулации на стресови ситуации, с които да се тренират студентите или чрез прецизни визуализации на вътрешните органи и системи.
Светът на рекламата, киното и изкуството вече обръщат все повече поглед към начините, по които да потопят своя зрител в един измислен свят. VR очилата могат да ни дадат възможност да потеглим на вълнуващо пътешествие в космоса, да се потопим в океанските дълбини или да видим отблизо как са изглеждали египетските пирамиди.
Едно е сигурно – концепцията за виртуална реалност вече не е предмет на спекулации или обект на футуристични теории. Тя е част от живота ни и вече започва да го променя.
