Най-важното:
- Всички искаме да бъдем безкомпромисни интернет критици
- Градивната критика в интернет (и не само) изисква да:
- сте се вникнали в тезата, която ще критикувате
- се абстрахирате от личността и тона на автора
- боравите с обосновка и доказателства
- оборвате твърдения, които са били изтъкнати
- бъдете готини и създавате приятелства
- Ако не можете да критикувате градивно, по-добре не казвайте нищо
Да пишеш по спорни, сложни и наболели здравни въпроси за широка интернет аудитория е професия като всички останали – има си своите предимства и недостатъци.
Предимства
Ставаш обект на множество критики. Критиките са изключително важни за един автор, защото му помагат да се развива. В крайна сметка нито един човек не пише (само) за себе си и иска творчеството му да бъде харесвано, одобрявано и търсено.
Нещо по-важно – нито един човек не е безгрешен, а критиката е най-вече инструмент за изтъкване на фактологическите недъзи на един текст. Като автор, който пише предимно за наука, съм наясно, че огромна част от научния прогрес се дължи на непрекъсната и сурова критика. Никак не е случайно и е съвсем леко преувеличено, когато процесът по рецензия [*] се онагледява с ето такива комикси.
Недостатъци
Ставаш обект на множество критики. Критиките се правят от хора, а повечето хора нямат елементарна култура на критикуване. За да има смисъл от критикуването, то трябва да бъде систематичен процес и да се подчинява на определени правила. В противен случай то не допринася за подобряване на информацията (стилистично, тематично, фактологически), а просто задоволява масовата човешка потребност от тролене, ако искаме да бъдем максимално точни и в крак с интернет жаргона.
Преди да критикувате…
Чак ме е срам, че ще го напиша, но очевидно има много остра нужда да го напиша. Моля ви, ако имате критики, критикувайте на всяка цена. Но още повече ви моля – ако ще критикувате, уверете се, че:
- Не критикувате само по картинката на публикацията.
- Не критикувате само по заглавието на публикацията.
- Не критикувате само по анонса на публикацията.
- Критикувате по текста на публикацията.
- Прочели сте публикацията от началото до края.
- Разбрали сте я в голямата ѝ част.
- Вникнали сте в основната теза!
- Пазите някаква форма на самообладание.
- Имате инсталирана кирилица и знаете как да я използвате.
Йерархия на интернет несъгласието
Наскоро се навършиха 10 години от излизането на едно много важно за мен есе – „Как да спорим“ (How to Disagree). Негов автор е английският програмист с докторска степен от Харвард, капиталист и успешен предприемач Пол Греъм.
Още през 2008 година интернет е едно голямо място за обмен на идеи, но Пол забелязва, че несъгласните хора имат да кажат много повече от съгласните хора. Че несъгласието е силен провокатор на гняв и че ако искаме несъгласието ни да води до по-малко гняв и повече обществени ползи, трябва да му даваме правилен израз. Затова той предлага една проста, но гениална пирамида на несъгласието.
Ниво 0. Обиди
Интернет авторът на здравна тематика е почти като главният съдия на футболно дерби – рано или късно ще бъде наречен с онзи епитет, а понякога това е единственото нещо, с което ще бъде наречен.
Това е най-низшата форма на несъгласие и нейният принос за диалога е нулев, дори и да се постараете да не звучите като невъзпитан футболен запалянко: „Авторът на това „изследване“ има спешна нужда от психологическа помощ или най-малко три дни да изтрезнее.“
Ниво 1. Ad Hominem
На латински „ad hominem“ означава „към човека“ и е малко по-силна форма на аргументация от обиждането, но съвсем малко. Тя поне може да има връзка с реалността. Позволете ми да дам още примери от своята работа.
Статията за марихуаната и рака дори не е мое авторско дело, но бе „опровергана“, защото съм служител на фармацевтична компания. Второто е абсолютен факт, но ако виждате пропуски в статията, защо не дискутираме тях, а коментираме с какво си изкарвам хляба?
Статията ми за бавния метаболизъм пък беше категорично отхвърлена под претекст, че нямам необходимото образование и авторитет да се произнасям по подобни въпроси. А не е ли по-важното какво съм написал и отговаря ли то на обективната реалност? Под всеки мой материал са посочени източниците, на които се позовавам, но в 99 от 100 случая се обръща по-голямо внимание на мен, отколкото на възможните проблеми в източниците или на начина, по който съм ги интерпретирал.
Ниво 2. Адресиране на тона
Тук вече си имаме работа с хора, които очевидно са чели текста, защото не са доволни от начина, по който е написан той. Сравнявали са мои статии с реферат по биология за 8 клас, а стилът ми е бил определян като какъв ли не – досаден, многословен, претенциозен, арогантен и лаишки.
Честно казано, една идея по-приятно ми е да говорим за статиите ми, отколкото за мен самия, но както пише самият Греъм – ако най-голямата ви критика към една позиция касае нейния тон, по-добре си я спестете.
И мен ме дразнят разни самодоволни хора в интернет, но това не ми пречи да се респектирам от експертизата им. По-добре е един човек да звучи като задник, но да е прав, отколкото да разпространява неистини по обаятелен начин. И ако някой не е прав за нещо, посочете къде е сбъркал. В противен случай се превръщате в тонални тролове и никой няма да иска да си говори хубави работи с вас.
Ниво 3. Противоречие
На това ниво вече започва да става занимателно, защото обект на критика е самото казано, а не от кого е казано и/или как е казано. Но за всеобщо огромно разочарование критикуващият твърде често е по-лаконичен от телеграма:
„Това са пълни глупости, от хилядолетия се знае обратното!“
или пък:
„Всеки, който се е интересувал по-сериозно по темата, знае че не е така!“
Друг път имаме стена от текст, която е креативен микс от предните три нива и казва „НЕ Е ВЕРНО!“ по няколко различни начина.
Противоречието може да има тежест, ако успее да покаже противоположна гледна точка, която авторът не е взел предвид. Но крайно рядко случаят е такъв, а и дори да е такъв, малко аргументация никога и никому не е излишна.
Ниво 4. Контрааргумент
Ето я и първата форма на убедителна критика – контрааргументът. Пол Греъм и аз смятаме, че всички нива до настоящето нямат абсолютно никаква доказателствена стойност и не допринасят за провеждането на дискусия. Само аз смятам, че около 94,7% от критиките в интернет се формират от всичко, изброено дотук. Оттук нататък ще си говорим за останалите 5,3% и колко би било хубаво, ако повече хора се стремяха към тях.
Контрааргументът е противоречие с екстри: обосновка и/или сведения. В идеалния случай контрааргументът е насочен към оригиналния аргумент и това го прави сериозен и убедителен. Но в реалността огромна част от контрааргументите се целят в периферията, а авторите им изцяло пропускат основната теза на отсрещната страна.
В статията за затлъстяването и рака една от централните идеи е, че затлъстяването е водещ предотвратим фактор за рак. И въпреки това имаше читатели, които възразиха срещу материала, казвайки, че:
- „Това не е вярно, познавам напълно слаби хора, които се разболяха от рак!“
- „Това не е вярно, ракът се причинява от стрес!“
- „Това не е вярно, ракът се причинява от ГМО храните!“
- „Това не е вярно, ракът го причиняват тези, които управляват света!“
Оставяйки настрана качеството на обосновките, сами можете да прецените дали подобни контрааргументи попадат „в десетката“ или по-скоро хващат трамвай №10 в посока мол как-му-беше-името-там.
Разбира се, винаги има възможност да възразите заради нещо, което авторът на оригиналното твърдение не е казал. Като например, че му е убегнал много по-важен аспект на темата, която коментира. Тогава това се казва изрично, прави се обосновка, привеждат се доказателства и се води културен разговор, от който всички – и участници, и странични наблюдатели, могат да научат нещо ново.
За обосновките и сведенията: аз се обосновавам, цитирайки научни публикации и становища на световни организации, които са авторитети в съответните области. Понякога прибягвам до Уикипедия. Казано иначе, когато твърдя нещо, което не е „близко до акъла“ или не се учи в училище, посочвам откъде го знам. Мисля си, че давам добър пример, но винаги можете да се опитате да ме оборите с клипчета от произволен видеоканал, посветен на световните конспирации.
Ниво 5. Опровержение
Неслучайно Греъм сравнява своята йерархия на несъгласието с пирамида. Колкото по-нагоре по нея се изкачваме, толкова по-тясно става – толкова по-малко стават екземплярите от съответното ниво в интернет джунглата.
За да опровергаете някого подобаващо, най-добре е да посочите коя точно част от изложението му опровергавате. Това се прави посредством цитат на твърдението, за което считате, че е невярно, плюс подробно обяснение защо считате, че е невярно. Ако ви е трудно да намерите конкретно твърдение, с което да не се съгласите, вероятно просто сте изпаднали в заядливо настроение. Факт е, че опровергаването е далеч по-трудно от това да наречеш някого „taPanaR“. Също така, цитирането на пасаж от статия с коментар във веселяшки стил „Ха-ха, това е толкова тъпо, че чак ме разсмя!“, не минава за опровержение, съжалявам много.
Затова аз не опровергавам изобилие от твърдения, с които не съм съгласен – нямам времето и силите да го правя.
Ниво 6. Оборване на централната теза
Най-мощната форма на несъгласие е отхвърлянето на нечия централна теза. В статията за тенденциозното подбиране на информация, подмолно озаглавена „Доказани ползи от диетичната ко́ла, за които интернет си трае“, имам няколко много абсурдни твърдения и няколко не чак толкова абсурдни такива. Но в нея в прав текст е написано, че:
„Основната цел на настоящата статия е да послужи като показно̀ за тенденциозно подбиране на научни доказателства в подкрепа на дадена теза.“
При все това интернетът позеленя от (безуспешни) опити да обори твърдението ми за полезността на аспартама. Защо? Точно в кой момент изгубих вглъбения читател? Има ли нещо в думата „аспартам“, което предизвиква остър дефицит на вниманието?
Ако искате да бъдете истински интернет критици, започнете от основната теза. Затова още в самото начало акцентирах колко важно е да вникнете в нея. След това адресирайте автора с нещо, което изглежда и звучи по подобен начин:
Изглежда основната теза на Кирил Русев е, че затлъстяването е водеща причина за рак. Той пише следното:
<Затлъстяването наистина е една от най-значимите предотвратими причини за рак в световен план.>
Аз обаче смятам, че затлъстяването не е водеща причина за рак, защото:
1…
2…
3…
Лесно е като 1, 2, 3… с малката разлика, че не е.
Бъдете пичове (ако искате)
Напълно разбирам защо и как една позиция, която противоречи на възгледите ви, може да ви е ядосала. Допускам, също така, че вашите възгледи са по-правилните, а отсрещната страна е изпаднала в дълбока заблуда. Ако вие не просто го допускате, но сте абсолютно убедени в това, може би ще ви бъде от полза да подходите към диалога не само с опровержение, но и с позитивен уважителен тон.
Нека ви го кажа така. Дори и да сте най-правият човек на света, малцина ще пожелаят да ви чуят, ако нахлуете в дискусията като в селски въргал. Аз също гледам на себе си като на безкомпромисен критик, но все по-често (и със съмнителен успех, признавам си) се опитвам да адресирам човешкото в отсрещната страна и да се сприятелявам, преди да критикувам. Може би ще ви се стори невероятно, но онзи отсреща се оказва много по-склонен да отвори ушите си за вашето мнение, ако не му говорите като на наловен в гората полуидиот.
И ако въпреки всичките си старания не успеете да предадете посланието си, приемете, че на никого не му пука и пийте една студена вода. Защото много често в интернет на никого не му пука за вас и вашето мнение. Всеки ден го изпитвам на собствен гръб.
В името на един по-щастлив интернет
Пирамидата на Пол Греъм може да ви направи по-добри интернет ползватели по ред начини. Тя ви дава скала, по която ще да можете да оценявате коментарите в социалните мрежи и да разпознавате случаите (преднамерени или неволни) на интелектуална нечестност и демагогия. Чрез нея ще можете да конструирате по-добри, убедителни и продуктивни собствени коментари и критики.
Според Греъм най-голямата полза от по-доброто критикуване е щастието. Хората, които отправят и получават по-качествена критика, са по-щастливи. Зачетете се в произволна интернет „дискусия“ и категоризирайте коментарите по предложената от него йерархия. Едва ли от първия път ще откриете критики над ниво 4, но ще видите, че почти неизменно несъгласията от ниво 0 са значително по-злобни от несъгласията от ниво 4. Ще установите, че колкото по-злобни са коментарите, толкова по-негативни са и репликите, ако въобще има такива.
Факт е, че когато имаш съществени критики, няма място за злоба. А когато нямаш съществени критики, но много искаш да критикуваш, излиза само злоба.
[*] Щателната проверка, на което е подложен един ръкопис, преди да бъде допуснат за публикуване в реферирано научно списание, знаете.
