Забравянето отнема повече умствени усилия от запомнянето. Това са установили учени чрез невроизобразяване.
Откритията на екипа от Тексаския университет в Остин, публикувани в Journal of Neuroscience, навеждат на мисълта, че за да се забрави нещо нежелано, е нужно по-голямо фокусиране на вниманието върху него. До този изненадващ резултат се е стигнало след изследване на целенасоченото забравяне, което се основава на това да се отделя по-малко внимание на нежеланата информация. За тази цел вниманието се е пренасочвало или се е потискало връщането на нежеланите спомени.
Разбере ли се как отслабват спомените, ще стане възможно да се достигне до начини за контрол над този процес. По този начин би могло да се помогне на хората да се избавят от нежелани спомени. Това е мотивацията на професора по психология Джеръд Люис-Пийкок, главен изследовател в проучването.
Спомените не са статични. Те са динамични конструкции на мозъка, които редовно се обновяват, променят и пренареждат според опита. Мозъкът постоянно запомня и забравя информация. По-голямата част от този процес се случва автоматично по време на сън.
За да изследват преднамереното забравяне, предишни проучвания са се фокусирали върху няколко „горещи точки“ на активност в контролните структури на мозъка (като префронталната кора), както и върху областите, отговарящи за дългосрочната памет (като хипокампа).
Последното изследване се насочва към сензорната и сетивната област от мозъка. Проследено е как активността в тези структури отговаря на възпроизвеждането на спомени за сложни зрителни стимули.
Изследователите показали на участниците снимки на различни лица и гледки. Инструктирали ги или да запомнят, или да забравят всяка от снимките. По време на експеримента следили мозъчната им активност чрез невроизобразяване.
Тези открития не само потвърдили, че имаме способността да контролираме какво забравяме, но и че успешното преднамерено забравяне изисква „умерени нива“ на мозъчна активност в сензорните и сетивните области – по-висока, отколкото се изисква за запаметяване.
„Умереното ниво на умствена активност е от критично значение за този механизъм на забравяне. Ако е прекалено високо споменът става по-силен; прекалено слабото пък не би го променило.“ – казва водещият автор на изследването Трейси Уанг.
Според нея е важно намерението за забравяне, което засилва активацията на паметта. Когато тази активация уцели „умереното ниво“, по-късно се стига до забравяне на дадената опитност.
Оказало се, че участниците по-лесно забравят гледки, отколкото лица. Изследователите считат, че това вероятно се дължи на повечето емоционална информация, с която са свързани.
Вероятно всеки от нас таи в главата си спомени, които не му дават мира. Научният напредък в тази област на изследвания ни доближава до деня, в който раздялата с тяхното бреме може да се превърне в реалност.
Източник:
University of Texas at Austin. (2019, March 11). Forgetting uses more brain power than remembering. ScienceDaily. Retrieved March 15, 2019 from www.sciencedaily.com/releases/2019/03/190311152729.htm
