На всеки се случва да изгуби контрол над емоциите си. Казваме или правим неща, за които после съжаляваме. Емоциите ни заливат и докато се успокоим, вече сме наранили някого. А понякога се случва обратното – чувстваме се притиснати от безпокойство и не успяваме да използваме подходящ момент, за да говорим или действаме съобразно разбиранията си. Последиците от подобен блокаж биха могли да бъдат също толкова вредни колкото и свръхреакцията.
С две думи, управлението на емоциите е трудна задача. Независимо дали се смеем на съобщение от приятел или се ядосваме на задръстване, знаем, че нашите чувства влияят сериозно на благосъстоянието ни.
Управление на емоциите
Някои емоционални отговори не изискват особена регулация. Ако емоцията е съответна на ситуацията и ни помага да се чувстваме добре, няма нужда да се притесняваме. Смях на шега, на която и другите се смеят, обикновено е пример за подходяща реакция, която ни помага да се чувстваме свързани с обкръжението.
Изразяването на ярост на пътя може да доведе до моментно изпускане на парата, но и до рисково шофиране или задълбочаване на гнева в последствие. В по-крайните си форми неспособността за регулиране на емоции като тъга, тревожност и гняв стои в основата на психологически разстройства като депресията и някои личностови разстройства.
Гневът
Гневът е емоционално състояние, чиято интензивност варира от леко раздразнение до силна ярост. Подобно на други емоции, той е придружен от физиологични и биологични промени. Когато се ядосваме, сърдечната честота и кръвното ни налягане се повишават, както и нивата на хормоните адреналин и норадреналин.
Гневът може да бъде причинен от външни и вътрешни източници. Може да бъдем ядосани на конкретен човек (например, колега или партньор) или събитие (задръстване, отменен полет), но гневът може да бъде воден и от тревога или безпомощност по отношение на наши дълготрайни проблеми (неуспех във връзките).
Гневът е естествена и адаптивна защитна реакция. Определено количество гняв е необходимо за оцеляването ни. Гневът може да мотивира хората да се отличат в спорта или други области, в които е полезно да се вземе конкурентна позиция.
От друга страна, не е разумно и смислено да се конфронтираме с всеки човек, който ни дразни или ни досажда. Затова се налага да развием различни съзнавани и несъзнавани стратегии, за да се справим със своя гняв:
- Изразяването на яростните чувства по асертивен, а не агресивен начин може да бъде адаптивно и здравословно. За да направим това, трябва да разберем какви са нашите нужди и как да се стремим да ги покрием без да навредим на другите. Да бъдеш твърд не означава да притискаш другите, а да уважаваш себе си и своето обкръжение.
- Гневът може да бъде временно потиснат, а след това преобразуван или пренасочен. Това се случва, когато престанем да мислим за него и се съсредоточим върху нещо положително. Целта е посредством временно възпрепятстване гневът да се превърне в конструктивно поведение. Опасността на този вид реакция е, че ако не се допуска изразяването му, гневът може да се обърне навътре. Така той би причинил високо кръвно налягане, депресия или пасивно-агресивно поведение, при което нападаме другите по завоалиран, но също толкова разрушителен начин. Хората, които са критични и цинични към всичко и всички, също не успяват да се справят конструктивно с гнева си. Не е изненадващо, че те често се провалят в създаването на пълноценни отношения.
- И накрая, можем да се опитаме да се успокоим. Това означава не само да контролираме своето външно поведение, но и да разберем чувствата си, да не ги притискаме и да им позволим постепенно да отшумят. Невинаги можем да се отървем от нещата или хората, които ни ядосват, или пък да ги променим, но можем да се научим да разбираме по-добре своите реакции, така че да не бъдем сляпо водени от тях.
Защо се гневим?
Хората, които често и лесно се разгневяват, имат това, което някои психолози наричат „нисък толеранс към фрустрация”, т.е. те не се справят особено добре със ситуации, при които техните очаквания и потребности не са удовлетворени. Причините за това са комплексни. Една от тях може да бъде определена генетична или темпераментова предразположеност: някои деца се раждат по-раздразнителни и по-лесно се ядосват от ранна възраст.
Друг набор от фактори може да бъдe свързан със степента на социално допустимо изразяване на гнева. Изследванията показват, че водеща роля играе и семейната среда. Обикновено хората, които лесно се разгневяват, произлизат от семейства, в които се наблюдава комбинация от хаотичност (например, съпътствана от злоупотреба с психоактивни вещества) и несигурност в отношения, които са наситени с агресия или твърде дистантни.
Понякога изглежда така, сякаш непосредствената ситуация е основният източник на раздразнение, но с течение на времето си даваме сметка, че се превръщаме в пленник на гнева. Някои хора смятат, че изпускането на гняв е от полза. Всъщност неограниченото му изразяване ескалира агресията, без да помага за конструктивно разрешаване на конфликта. От друга страна, трайното потискане на гнева рано или късно води до „късо съединение” – в поведението, тялото или ума ни.
Какво можем да направим?
Ние не можем, а и не бива да премахваме гнева. Първо, защото понякога той е оправдан, и второ, защото така бихме премахнали част от собствената си индивидуалност. Често изглежда така, сякаш емоциите са нещо страшно, от което трябва да се освободим.
Проблемът е, че много хора ги разглеждат като симптом, а не като сигнал за нещо, което се случва във вътрешния ни свят. Съответно ние не знаем какво да правим с тях, освен да ги блокираме и отречем, да се разсейваме с алкохол или пазаруване. Използването на подобни стратегии може да бъде ефективно в краткосрочен план, но ако те се превърнат в основен начин за справяне, тогава бихме имали проблем.
Ако се научим да разбираме и преработваме емоциите си, ще знаем много повече за самите нас и нашите нужди. За съжаление обаче, трудната работа по дешифриране на емоциите, вместо тяхното моментално и тотално задоволяване противоречи на съвременния консуматорски начин на живот.
Искаме да бъдем щастливи, успешни, популярни, да имаме перфектната връзка, най-новия телефон и т.н. Стремежът към постоянно и тотално „щастие” е свързан именно с неглижиране на някои по-трудни емоции и бързо максимизиране на удоволствието. Така отчаяното преследване на щастието води до още по-голяма самота, тревожност и гняв. Ако не сме настроени да ги слушаме, няма да чуем тези послания, а те са част от нашата вътрешна система от съобщения, която ни ориентира във вътрешния и външен свят.
