Как човек се справя с трудните събития в живота? Защо някои хора успяват да преработят загубите и болката относително успешно, а други „блокират“, без да могат да се придвижат напред? Едно от възможните обяснения е психологическата устойчивост.
Kакво представлява психологическата устойчивост?
Когато се сблъскаме с трагедия, природно бедствие, заболяване, проблеми в отношенията, работата или училището, индивидуалната ни устойчивост показва колко успешно успяваме да се адаптираме към промените. Човек с достатъчно добра устойчивост успява в краткосрочен или дългосрочен план да възстанови своя баланс. Това не означава, че не си дава сметка за значимостта на проблема или че не страда, а просто, че успява да интегрира промените, така че да не изпадне в срив.
Устойчивостта е трайно, но също така динамично качество. То отразява способностите за самовъзстановяване, които ни предпазват от прекаленото „износване“ под тежестта на стресорите. Хората, които не са развивили в достатъчна степен тази гъвкавост, се насочват към нездравословни механизми за справяне – оттегляне, психичен блокаж, злоупотреба с вещества и др.
Фактори зад психологическата устойчивост
Ето някои от характеристиките на хората с добре развити умения за справяне:
- Усещане за контрол: Като цяло гъвкавите хора вярват, че действията, които предприемат, повлияват резултата от дадено събитие. Разбира се, някои фактори са извън нашия контрол, като например природните бедствия, но за много други е ключово развитието на идентичност на активен участник, а не на пасивна жертва. Не можем да променим факта, че се случват стресиращи събития, но можем да променим начина, по който разбираме и отговаряме на тези събития.
- Социални връзки: Приятели, членове на семейството, колеги и онлайн групи за подкрепа са потенциални източници на социална свързаност.
- Положителна и балансирана самооценка
- Възможност за създаване и изпълнение на реалистични планове
- Умения за разбиране, назоваване и управляване на чувствата и импулсите, или това, което психолозите наричат емоционална интелигентност.
- Разбиране, че промяната е част от живота: Приемане на обстоятелства, които не могат да бъдат променени, и съсредоточаване върху обстоятелствата, които подлежат на промяна.
- Умения за себеобгрижване: Разбиране и посрещане на собствените потребности, поддържане на ума и тялото подготвени за справяне със ситуации, които изискват устойчивост.
Развитие на устойчивост при децата
Децата се разболяват, преместват се в нови квартали, срещат насилници и кибертормоз, провалят се на изпити, справят се със скръб, губят приятели. Това, което можем да направим, е да им помогнем да развият умения, така че тези предизвикателства да не ги прекършат.
Различните деца показват различни нива на издръжливост и различни начини за възстановяване от стрес. Те също така имат различни начини да покажат, че предизвикателствата надхвърлят настоящия им ресурс за справяне, например може да станат по-емоционални, оттеглени, предпазливи или ядосани.
Устойчивите деца са по-склонни да поемат здравословни рискове, защото не се страхуват твърде много от провал. Те са любопитни, смели и се доверяват на интуицията си; знаят границите си и се стремят да излязат извън зоната на комфорт. Това им помага да постигат своите цели и да решават проблемите самостоятелно.
Ето някои насоки за развитие на детската устойчивост:
- Изградете умения за критично мислене и взимане на решения чрез: моделиране на здравословно социално поведение, осигуряване на възможности за социални връзки, творческа игра, настолни игри (подпомагат търпението, планирането, работната памет, взимането на перспективата на другия).
- Изградете чувство за лична компетентност, което дава увереност на детето, че може да се справи с трудни неща. Децата ще бъдат по-малко склонни да реагират на бъдещия стрес и е по-вероятно да се справят с бъдещите предизвикателства.
- Научете ги как да се пренастройват: При трудност или разочарование ще могат да се съсредоточат върху това, което имат, а не върху това, което са загубили. За да изградят това умение, децата трябва да признаят разочарованието си, а след това да се насочат към възможностите за действие. Понякога абсурдни на пръв поглед идеи ще им позволят да преодолеят очевидното и да достигнат до творческо решение.
- Бъдете модел на гъвкавост: Децата наблюдават и подражават на родителите си. Разкриването на емоционалния свят на родителя в подходящите моменти помага на децата да видят, че тъгата и разочарованието са нормални и значими човешки преживявания.
- Насърчавайте ги да приемат умерени рискове: Понякога проявената смелост е по-важна от резултата. Подходящата за възрастта свобода позволява на децата да научат къде са техните ограничения и възможности.
- Не се втурвайте да ги спасявате винаги и на всяка цена: Децата се нуждаят от солидна основа, за да се придвижат напред, но също така имат нужда да положат самостоятелни усилия и да се сблъскат с разочарования. Излагането на умерени стресори в детска възраст развива уменията за посрещане на по-сериозни влияния в зрелостта.
- Нека знаят, че имате доверие в способността им да се справят: децата се идентифицират с увереността, която родителите имат в уменията им да преодоляват предизвикателства. Насърчавайте ги да търсят собствени решения.
- Изградете силна емоционална връзка: Децата развиват умения за справяне в контекста на грижовни и надеждни взаимоотношения. Когато децата знаят, че имат безусловна подкрепа от родител, член на семейството или учител, те се чувстват овластени да търсят напътствия и да правят опити да работят в трудни ситуации.
- Назоваване на емоциите: Покажете на децата значението на емоциите и как назоваването им може да ни помогне да ги разбираме и управляваме по-добре.
- Отчитайте техните и вашите грешки: Стремежът да се предотвратят провалите на всяка цена внася тревожност в децата и те започват да избягват риска. Осмислянето на грешките подпомага растежа.
