„Ние сме това, което правим непрекъснато. Следователно съвършенството не е отделен акт, а навик.“
– Аристотел
Улавянето на съвършенството е изконен човешки стремеж и макар и с хилядолетна история, посочената от Аристотел формулировка остава валидна и днес. Постигането на „съвършенство“‘ не е еднократен акт на свръхусилие, след който настъпва нирвана. То е процес, който се гради с постоянни и целенасочени усилия.
В този контекст разглеждаме съвършенството като състояние на достигане на максималния потенциал на индивида. С други думи, постигане на оптимални резултати спрямо обективните условия и ограничения. Ако проследим тази логика, на следващата стъпка логично възниква и въпросът – как можем да дефинираме обективните условия и ограничения?
И тук вече започва да прозира архитектониката на нашата продуктивност.
„Обективните условия и ограничения са строго индивидуални и специфични за всеки субект“.
А така ли е в действителност?!
За повечето от нас обективната реалност и таванът на възможностите ни се определят от ограничените ресурси, с които разполагаме в ежедневието. Дали говорим за материални ресурси, умения, знания или повече време, усещането за недостиг поставя капак върху потенциала за резултати, дори преди да започнем каквото и да било действие. По този начин всеки опит за промяна на настоящето бива осуетен още в зародиш, а ние оставаме пасивни зрители на собствената си проекция на миналото.
Но как да излезем от тази порочна въртележка?
„Не можем да решим проблемите си, използвайки същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.“
– Айнщайн
Изходът от безперспективното буксуване и латентното изчакване на края на поредната обиколка около слънцето, се крие единствено и само в самите нас. За да го видим, е достатъчно да поставим показалец съвсем близо до окото си. Клепачът се затваря автоматично без каквато и да била съзнателна команда за действие.
Рефлекс!
Повечето от действията, които извършваме в ежедневието си, са в действителност рефлекси – как управляваме автомобил, поздравяваме се един друг, отваряме и затваряме врати, използваме прибори за хранене… Действията ни са функция на добре настроена от нас самите програма. И така в края на деня се прибираме и включваме телевизора… ей така, по навик, но със скрита надежда за промяна. А всъщност програмата по телевизията е именно това – една програма… и затова можем да я сменим!
Независимо дали в момента върви трагедия, комедия, драма, екшън или турски сериал, ние оставаме сценаристи, режисьори и продуценти на собствения си филм и можем да променим както актьорите, така и всички предстоящи сезони.
На този етап първата крачка отдавна е зад гърба ни – вече сме открехнали прозореца на съзнанието си, за да проветрим. Отговорът на загадката не се крие в ресурсите, които не ни достигат. Те са част от самата програма. В действителност ни е необходим един единствен ресурс. Добрата новина е, че той е изцяло под наш контрол и зависи напълно от нас.
Решаващият ресурс – това е умението да се поставим в подходящо състояние!
Ако сме достатъчно убедени и решителни, можем да намерим начин да си набавим всеки друг ресурс на земята. Разликата не е в ресурсите! Тя е в находчивостта, креативността, убедеността, решителността, дързостта и самообладанието.
Ако сме достатъчно находчиви и креативни, можем да намерим начин да финансираме идеите си. Ако сме достатъчно решителни и дръзки, можем да направим необходимите стъпки и да приемем предстоящите предизвикателства. Ако имаме достатъчно самообладание, можем да се справим и с огромното напрежение и стреса.
Всичко това са състояния, усещания и нагласи, които не зависят от външните обстоятелства, а от самите нас.
Разбира се, приемането на тази проста мисъл означава фундаментално реформиране на житейската геометрия и поемане на отговорност за всяка сцена от ежедневната продукция, в която имаме главна роля. Иначе казано, цялостен отказ от ролята на жертва и реакция на средата и обстоятелствата и поемане на руля.
Не ресурсите, с които разполагаме, определят резултатите ни, а състоянието, в което се намираме!
Необходимо е просто да излезем от програмата, в която функционираме, да сменим мисловната карта и да поемем в открито море. Да счупим концептуалния модел, с който сме проектирали настоящето, за да можем да създадем различно бъдеще.
Постигането на максималния потенциал или съвършенство е резултат от ежедневно функциониране в подходящо състояние, ежедневно целенасочено старание, ежедневно усилие в състояние на решимост, убеденост и постоянство.
