Ти можеш всичко! Стига да се осмелиш да поискаш! Да визуализираш! Да работиш здраво! Най-основното е да вярваш, че можеш!
С митични послания как можем ВСИЧКО непрекъснато ни обсипват блогъри, коучове и най-различни гурута от всички медии и интернет пространството.
Естествено, невъзможно е всичко да бъде постижимо. Всички ние разполагаме с 24 часа в денонощието и сме хора, т.е. смъртни. Можем да мечтаем неограничено, но най-малкото физически разполагаме с ограничен ресурс.
На пръв поглед такава гледна точка за неограничени възможности звучи полезна, но каква е действителността? Например, какъв е резултатът от правенето на няколко неща едновременно?
Митът за жонглирането
Възможността за правене на няколко неща едновременно (мултитаскинг) означава липса на фокусирана работа с което и да е от тях. Този тип дейност може да се илюстрира с пример от жонглирането: жонгльорът има не повече от две ръце и, колкото и предмети да подхвърля, във всеки един момент ръцете му държат не повече от два. Останалите – във въздуха.
Аналогично, не можем да сме напълно фокусирани в повече от едно нещо едновременно. Ефективността всъщност намалява, вместо да се увеличава, когато се опитваме да „жонглираме”.
Така, за съжаление, този мит оказва откровено вредно влияние върху живота на повярвалия, че може… едва ли не всичко.
Посей много… и какво ще пожънеш?
Друга удачна аналогия откриваме в градинарството. Ако някой реши да се подсигури при отглеждането на растения от семена, би могъл да засее няколко семена на едно място. Така шансовете да се развият поне едно-две от тях ще са по-високи.
Проблемът обаче е, че в реалността семенцата имат своите изисквания и ограничения, и когато са наблъскани едно до друго, никое от тях няма да се развие до заложения в него потенциал. Ще се конкурират за пространство за растеж, хранителни вещества, светлина и вода. Този подход е рецепта за две недоразвити растения, вместо за едно здраво.
Опитвайки се да получим всичко… получаваме нищо. Или поне нищо качествено.
Чрез опитите да живеем сякаш сме подобни на богове, всемогъщи същества, с илюзията че можем да контролираме всичко и да съчетаваме несъчетаемото, всъщност можем да загубим възможността да развием пълноценно обикновения си човешки живот.
Законът 2/3
В света на бизнеса законът 2/3 предлага критерий за взимане на решения, които ще дефинират даден продукт или организация. В основата му е концепцията, че няма как да се съчетае всичко, затова въпросът е върху какво да се фокусираме.
Когато този закон се разглежда с оглед на реалните лимити, се идентифицират три ключови за успеха на всеки бизнес елемента:
- Качество
- Скорост
- Цена
Важно е да се обмислят и трите параметъра, но на практика могат да се изберат само два от тях. Например…
- Даден ресторант държи на качеството и бързото обслужване? E, в такъв случай ще бъде скъп.
- Даден бизнес държи на качеството на предлаганите услуги, но иска да поддържа и ниски цени? Ще се наложи да работи с по-ниска скорост.
- Съответно, ако приоритет са ниските разходи и ниската крайна цена, то ще се наложи да се направи компромис с качеството или с темпа на производителност.
По този начин, да кажем „да” на нещо автоматично значи, че казваме „не” на друго. Ако искаме да сме доволни от резултата, то нека внимателно обмисляме изборите си.
Докато примерът с два от три параметъра като качество, скорост и цена е приложим за бизнеси, а не в индивидуален план, то законът 2/3 може да се използва под други форми за по-лесно приоритизиране на важните неща в различни житейски сфери.
Да бъдем просто човеци
Колко по-лесно е да бъдем просто хора, когато се откажем да се правим на многоръкия бог Шива! А най-хубавото е, че тогава вероятно ще сме и по-успешни, благодарение на по-реалистичното приоритизиране и по-целенасочените действия, съобразени с наличните време и ресурси.
Източник:
https://medium.com/s/story/the-law-of-two-thirds-cfad7c4d42eb
