„Ако има имаме достатъчно силно „защо“, можем да понесем почти всяко „как“.“
–– Фридрих Ницше
В областта на личностното развитие се наблюдава феноменът на треньори и обучители, които обясняват как да се направи нещо – как да изпълняваме по-добре механичните дейности, как да управляваме оптимално ресурсите, как да постигнем по-добри резултати и т.н.
Техническите умения или как извършваме действията обаче са стъпка, която би следвало да е функция на предходната фаза, а именно – формулиране на ясно „защо“. Защо правим това, което правим. Наличието на достатъчно силно „защо“ представлява 80% от формулата на устойчивите резултати. Докато механиката, или „как“, отговаря за останалите 20%.
Това са така наречените тактически прийоми, които са ключов елемент от успеха, но ако прилагаме само тактически подход, дори да имаме най-добрите тактики в света, ако нямаме стратегически план за изпълнението им, няма да постигнем оптимални резултати, поради липса на стратегическа посока.
Защо „защо“?
Нека разгледаме тази концепция в областта на бизнеса. Що е то страхотна бизнес стратегия? Това означава задаване на по-добри въпроси! На първо място, защо си в бизнеса? За какво си тук? Кои са болезнените точки или нужди, които решаваш за своите клиенти? Каква е реалната цел на бизнеса (отвъд парите)? Кои са водещите стратегически цели, които ръководят бизнеса, когато стане трудно? Така не просто местим фигурите по шахматна дъска, а разбираме същността на процесите и какво всъщност се изисква за да спечелим дългосрочната игра на бизнеса.
Подобен тип разсъждения изискват едно по-дълбоко ниво на мислене. Повечето бизнеси са твърде реактивни на пазара и са твърде заети, за да се съсредоточат върху стратегията и затова изпитват и много затруднения. Ако нашата стратегия не води тактиката ни, неизменно ще изостанем в последните редици.
Стратегия, тактика и психология са трите ключови аспекта във формулата на устойчивия напредък. В спорта например, физическите компоненти са само цената на допускане, но в решителните моменти 80% от резултатите се определят от нагласите. В този смисъл, ако не се научим да разбираме и управляваме процесите, които се случват отвътре, няма значение какво се случва отвън.
Колко време инвестирате в „Защо?“ и колко инвестирате в „Как?“
Практиката сочи, че повечето хора се съсредоточават върху това как да получат неща, как да постигнат цели, как да правят или извършват всевъзможни дейности… и същевременно пропускат да потърсят „защо“, като че то е даденост. В действителност това е нашата може би най-ключова цел и задача. Ако не вложим усилие да формулираме целта, причината и движещата сила, които стоят зад действията ни, рискуваме да попаднем в групата от хора, които нямат време да мислят за „защо“, защото имат да свършат много неща, а нямат много време! Това са хората, които гласно или негласно заявяват „Нямам време да мисля защо искам да го направя, защото трябва да разбера как да го направя!“. Това е парадокс и порочен кръг, в който е много лесно да попаднем.
Ако сме наясно с това защо правим нещата, които правим, когато срещнем препятствия и настъпят трудности, когато трудната работа стане наистина трудна и когато изискванията за достигане на следващото ниво са изключително високи, ще намираме мотивация да се справим. Тези, които имат достатъчно силно „защо“, съумяват да продължат – защото са здравомислещи, защото най-вероятно никой адекватен човек не би продължил да прави нещо, което не знае защо прави и което е наистина трудно. Това е и причината за голяма част от случаите, в които решаваме да се откажем вместо да продължим да опитваме докато успеем.
Нашата цел, нашето „защо“ е силата, която ни тласка напред през предизвикателствата и трудните моменти. В този смисъл, за да съумеем да изпълним потенциала си, от решаващо значение е да открием движещите сили в дълбочина, а не просто да се съсредоточаваме върху теченията.
Защо постоянството побеждава таланта?
Зад упоритостта и постоянството стои „защо“, докато талантът има само „как“. Истината е, че твърде често формулираме причините си несъзнателно, отразявайки околната среда и така действаме реактивно.
Процесът по дефиниране на причините и целите не е ново откритие, но е техника от решаващо значение за нашата ефективност. На практика най-често се използва методът на самоанализ и задаване на въпроси от типа:
- „Защо в действителност го правя?“
- „Каква е реалната причина или го правя, защото просто съм го правил до този момент?“
Отговорът на втория въпрос може да ни подскаже и до каква степен сме проактивни и създаваме собствената си реалност и до каква степен се движим по инерция.
Когато достигнем до ясна формулировка за причините, които ни тласкат в дадена посока и започнем да се идентифицираме с тях, ние ги прикрепяме към идентичността си, а това е един от най-ефективните начини да следваме и да действаме в съответствие с това, което вярваме, че сме. Една от най-притегателните сили в човешката личност е необходимостта да останем в съответствие с това как се определяме.
Така например, именно тази концепция позволява на дресьорите в цирка да научат слона да стои мирно. Този процес е продължителен и започва от момента, когато големият мощен слон е все още малко бебе слонче, чийто крак бива завързан с верига за кол, забит в земята. Малкият слон дълго се бори да се освободи, докато накрая не приеме, че не може да разкъса веригата. Така този факт се прикрепя към неговата идентичност и дресьорите могат вече да го връзват дори с малко и тънко въже, защото той вече не опитва да се освободи. Така дори когато слонът е вече голям и има силата да отскубне стълба от земята, той вече е приел като част от себе си обстоятелствата и дори едно тънко въже може да го задържи на място.
В крайна сметка, резултатите, които постигаме се свеждат до вътрешната игра. Въпреки че нямаме пълен контрол над външния свят, ако се научим да разбираме и управляваме динамиката на това, което ни формира отвътре, ще започнем да навигираме успешно напредъка си в посоката, към която се стремим.
