В предизборните кампании политиците правят всичко възможно, за да ни убедят в своето превъзходство – чрез участия в дебати, митинги и реклами, в които дават безброй неизпълними обещания.
В идеалния случай изборите се решават от образована маса хора, която въз основа на претегляне на рационални аргументи избира най-заслужилия (или най-малко лошия) кандидат. В действителност редица допълнителни фактори влияят на нашия избор.
Рационалност?
Би било добре, ако в настоящата цифрова епоха електоратът е достатъчно добре информиран и разполага с факти, които са внимателно оценени с цел взимане на най-доброто решение.
Истината е, че политиците се възползват в много по-голяма степен от манипулация на емоциите на електората, отколкото ни се иска да мислим. Успехът в предизборните дебати често зависи по-скоро от поведенчески особености (начин на говорене, настъпателност, контакт с публиката и т.н.), а не толкова от това, което кандидатите казват, могат или правят.
Не е за пренебрегване и значението на финансовата мощ, която стои зад всяка кампания. Настойчивото налагане на определена гледна точка (наратив) чрез повтарящи се реклами и послания в медиите я прави по-достъпна и приемлива, независимо от нейната достоверност.
Кои други фактори влияят на нашия избор:
Привлекателна външност
Дори да не ни се иска, понякога сме склонни да приемем, че физически привлекателните хора притежават и други желани характеристики, като например интелигентност, добронамереност и морал. Иска ни се да видим в даден политик уверена, надеждна и оптимистична фигура, което не винаги съвпада с реалността.
Или пък търсим някого, който прилича на нас – със сходен социо-икономически статус, ниво на образование и лични черти. Когато идеализираме кандидатите, не се налага да губим време в критично мислене – доверяваме им се безусловно, а това може да бъде пагубно.
Фалшиви новини
По време на избори всичко е позволено. Един пример за това са специален вид кратки проучвания, които целят да манипулират мнението на хората по даден въпрос. Данните от тези проучвания не се събират, а въпросите служат за убеждаване на избирателите в предполагаеми отрицателни черти на кандидатите.
Известен пример са предварителните републикански избори в САЩ през 2000 г., когато гласоподавателите получават телефонни обаждания с въпрос дали биха гласували за Джон Маккейн, ако той има незаконно чернокожо дете. Тактиката е сработила, тъй като в този момент Маккейн провежда кампания с осиновеното си дете от Бангладеш.
Кампанията е била проведена анонимно и никой кандидат не е поел отговорност за нея. Въпреки първоначалната преднина, Маккейн губи предварителните избори от Джордж Буш-младши. В такива ситуации потърпевшият кандидат може да игнорира слуха и да го остави да се разпространи или да му обърне внимание, което да раздалечи кампанията от реалните проблеми. И в двата случая е губещ.
Емоциите на гласоподавателите
Изследване, проведено в Небраска oт проф. Дъглас Оксли и колеги (2008), включва въпроси относно мнението на изборателите по редица политически въпроси – войната в Ирак, смъртното наказание и др.
Хората със силни колебания са поканени да продължат във втората част, където са подложени на поредица заплашителни образи и силни шумове. Установява се, че по-чувствителните към опасности хора споделят по-скоро десни разбирания.
Политическата реторика, провокираща страх – например, от тероризъм или икономическа нестабилност, може да потикне определени групи хора към даден избор, но този избор невинаги е лесен за предвиждане. Проучване в Израел показва, че страхът от ракетни удари увеличава подкрепата за десните партии (Getmansky & Zeitzoff, 2014), въпреки че терористичните атаки в Мадрид от 2004 г. в крайна сметка увеличават подкрепата за Испанската социалистическа работническа партия. Преживяването за щастие също влияе на изборите. Анализ от 2014 г. показва, че когато се чустваме щастливи от живота, е по-вероятно да гласуваме за управляващата партия.
Дъжд и слънце
Данни от проучвания в САЩ показват, че за всеки 2,54 см. дъжд, които падат в деня на гласуването, избирателната активност намалява с около 1% (Gomez, Hansford & Krause, 2007). Нещо повече: хората са по-малко склонни да гласуват за рискови кандидати, когато времето е лошо (Bassi, 2013). От това страдат по-малките партии и непроверените кандидати. А кой всъщност определя датите на изборите? Разбира се, това са големите партии.
Индивидуални характеристики
Някои очевидни фактори, които влияят на избора на гласоподавателите, са свързани с тяхната политическа идеология (лявна, дясна, центристка, и т.н.), социо-демографски характеристики, религия, пол, възраст и др. Страстта, с която защитаваме нашите политически предпочитания, разкрива нуждата ни да убедим другите, че трябва да мислят и гласуват като нас.
Ние се идентифицираме с дадена платформа или личност. Използваме политиката за определяне, споделяне и налагане на нашите ценности. Търсим членство в по-голяма група, а след това биваме формирани от нея. Хората с по-високи образователни постижения например са по-склонни да гласуват. Смята се, че това се дължи на факта, че образованието увеличава чувството за граждански дълг и поставя хората в контекст, в който гласуването е нормативно. Това важи в най-голяма степен за хуманитаристите и възрастните хора (Harder & Krosnick, 2008 г.).
Често сме склонни да наследим политическите разбирания на родителите си, особено в семейства с висок социално-икономичесеки статус. Това „предаване“ на предпочитанията се случва като непряка последица от възпитание, образование и разбиране на предимствата или недостатъците да бъдеш в определена социална класа (Plutzer, 2002).
Данните показват още, че привържениците на левите партии имат външен локус на контрол, т.е. обясняват феномените в обществото с външни причини, докато десните избиратели търсят по-скоро своята роля и отговорност за случващото се.
Участието в граждански организации увеличава избирателната активност, като въпроси около правото на аборт, равенството между половете и правата на ЛГБТ общностите са важни фактори при политическия избор, особено сред жените. Оказва се, че те са с по-либерални разбирания, когато биват засегнати подобни въпроси.
В крайна сметка, изборът, който правим, далеч не е толкова прост и очевиден, колкото ни се иска да мислим. Той отразява нашата идентичност и място в света, страхове и надежди. На едно по-генерално ниво политическата система е функция на зрялостта на едно общество. Колкото по-първично или травматизирано е то, толкова по-неосъзнат ще бъде и избирателният вот.
