В продължение на предходните публикации, разглеждащи темата за създаване на навици, в днешната статия ще погледнем към нея от още един аспект.
Вече установихме, че мотивацията е само моментно състояние и не е достатъчна сама по себе си и всъщност навиците са ключовият елемент към постигане на целите ни. От тази констатация последваха и няколко примерни техники за изграждане на навици, които са разградени на по-малки съставни елементи. Толкова малки, че не да не можем да си позволим да не ги извършим.
Така например, ако имаме желание да влезем във форма, целта да правим по 50 лицеви опори на ден лесно може да се окаже недостижима, затова 50-те повторения могат да бъдат сведени до 3 на ден. По същата логика написването на 5000 думи на ден да се сведат до 100 и т.н.
Основата на концепцията се гради върху следването на достатъчно малки стъпки, които не могат да бъдат пропуснати.
Размерът на тези малки стъпки, разбира се, е относителен и трябва да бъде съобразен с нашите собствени възможности – малки за едни би могло да означава непреодолими за други. От значение за нас са нашите възможности и доколко малки са тези стъпки спрямо тях.
Ако често попадате в ситуация, в която отлагате или прекратявате новите си начинания, тази методология може би е точно за вас.
Първата осезаема промяна при създаването на този тип навици е усещането за постоянен успех. Малките навици са достатъчно малки, че да не могат да доведат до неуспех и така не носят със себе си негативните усещания за вина или неспособност да постигнем целите си.
Ако трябва да прочетете 200 страници на ден, но самата мисъл за това ви плаши и така и не започвате, много лесно би било да изоставите целта напълно. Но ако е необходимо да четете по 10 страници на ден, за да сте постигнали дневната си цел, вече не са необходими толкова мотивация или воля. По този начин се създава спирала и се повишава усещането за контрол и набиране на инерция, която често ще води и до прочитането на допълнителни страници отвъд 10-те за деня.
И най-дългите пътувания започват с една малка стъпка
За да разберем защо това е така, ще погледнем в областта на физиката. Първият закон на Нютон гласи: „Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външно въздействие не го изведе от това състояние.“ С други думи, веднъж щом започнем, вече на практика сме „в движение“. И така, следвайки законите на Нютон, разбираме, че когато един обект е в движение, той остава в движение до появата на външни сили. Следователно най-важно е просто да започнем.
Не е необходимо да започнем с медитации по 1 час на ден, достатъчна е дори една минута на ден. Така създаваме инерция и винаги постигаме целите си, които са достатъчно „постижими“ и „смилаеми“, че да не ни уплашат преди дори да сме започнали.
Да обърнем внимание на идеята за систематичност
Постигането на почти всяка съществена цел изисква систематичен подход. Но целта и системата за постигането трябва да се разглеждат като различни концепции. Хората, преследващи единствено цели, са предимно в състояние на „почти успял“ в добрия случай и „постоянен провал“ в по-лошия.
От друга страна хората, които следват система, успяват всеки път, когато осъществят планираните стъпки. Когато преследваме цели, често се борим за всеки сантиметър напредък, докато следвайки система, изпитваме удовлетворение всеки път, когато я изпълним. По този начин създаваме положителна спирала в отношението ни и се придвижваме все повече в правилната посока.
Моделът на система или цел е приложим към почти всички аспекти на живота. Така например, ако искате да вдигнете 100 кг от лежанка е цел, но изграждането на тренировъчна програма е система. Ако искате да отслабнете с 10 кг е цел, а спазването на правилна диета – система.
Тъй като най-често не сме в състояние да контролираме резултатите от усилията си, това върху което можем да се съсредоточим, са именно усилията, които влагаме. С други думи системата е поредица от действия, които извършваме редовно и които значително увеличават шансовете ни за успех в дългосрочен план. Ако просто очакваме да постигнем нещо в бъдещето – това е цел, но ако извършването на действие се случва постоянно – това е система.
