Обичаме да мислим за себе си като за съвършено рационални създания и често успяваме да минем за такива. Съжалявам, ако го чувате от мен за първи път, но всичко това е само привидно. Под обвивката на Homo sapiens, в която пристигаме на тоя свят, витае главозамайваща ирационалност.
Тя не дискриминира по джендър, раса, възраст и коефициент на интелигентност. Тя е там за всички ни и в огромната част от случаите ни помага да преминаваме по-лесно през изчислителните предизвикателства, които животът подхвърля в краката ни – прави ни по-ефикасни, пести ни време и умствена енергия.
Съсипващото е в това, че с нейна помощ ние създаваме една „субективна социална реалност“ или иначе казано – грешим в преценката си, залъгваме себе си и действаме неразумно. За да не я наричаме повече „тя“, ще въведем официалното ѝ наименование: когнитивна склонност. Вече ви запознах с нейната посестрима – логическата грешка, а сега е ред да ви представя 9 добре изследвани начина, по които вървите против рациото всеки ден.
1. Ефект на закотвяне
Когато един кораб хвърли котва и след това реши да потегли, той е обречен да се върти около нея. По подобен начин и вашият ум е обречен да кръжи около първия къс информация, възникнал в контекста на вземането на едно решение. Представете си, два отделни сценария, в които трябва да отгатнете на каква възраст е починал Хитлер. В първия случай ви питам дали е доживял 120 години. Във втория ви питам дали е надживял 9? Вие отлично знаете, че моите въпроси са смехотворни, но вероятността в първия случай да посочите значително по-голямо число е висока и това е установено по пътя на лабораторния експеримент.
2. Наличностна евристика
Ето го и засуканият начин да кажем колко склонни са хората да надценяват важността на личния си опит и собствените си наблюдения. Аз мога до несвяст да ви показвам научни сведения за това колко вредно е да се пуши, но ако вие имате дядо столетник, който е закоравял пушач, може би ще ме помолите да взема научните си сведения и да си… свия една цигара с тях.
По-имагинерен, но също толкова удачен е примерът, в който някой отрича отрицателния прираст на населението, защото сестра му е родила преди месец. Друг вариант е да не вярвате в глобалното затопляне, защото сега е студено и вали сняг. И така.
3. Стаден ефект
Вероятността да вярвате в нещо е правопропорционална на броя на хората, които вярват в това нещо. Тери Пратчет го е казал малко по-поетично: „Коефициентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея.“ Както малкото дете убеждава майка си, че трябва да има колело, защото всички имат колело, така и пораснали хора поверяват здравето си в ръцете на шарлатани, които са широко популярни.
4. Сляпа точка
Неспособността за разпознаване на собствените когнитивни склонности е когнитивна склонност сама по себе си. Хората винаги са по-готови да виждат недостатъците в мисленето на околните, отколкото своите собствени.
5. Подкрепяне на избора
Казано понародному: „Никой не обича да си признае, че се е прецакал!“. Когато направите определен избор, ще въртите, ще сучете, но ще намерите начин да бъдете доволни от него. „Много съм щастлива, че на морето валя през цялото време, защото се наспах царски и прочетох сума ти книги!“, „Кучето ми е злобна твар, което го прави страхотен пазач!“, „Новата ни кола е фантастично грозна – дори най-отчаяният автоджамбазин няма да иска да ѝ посегне!“
6. Склонност за потвърждаване
Запомнете тази склонност, защото една огромна част от странностите в мисленето ви произлизат от нея. Позната от ранна детска възраст като „Чуваш само, каквото ти изнася!“, това е избирателната ни пропускливост за онази информация, която потвърждава съществуващите ни убеждения. Подобно на пословичната монета, тя си има и друго лице – упорството да останем слепи и глухи за всеки аргумент, който противоречи на вкоренените ни вярвания.
Този мисловен уклон е толкова силен, че благодарение на него е практически невъзможно да бъде забелязана продуктивна дискусия в интернет. Дебатите наподобяват някаква пародия на партия шах, в който всеки играч си е донесъл собствена дъска, има само фигури от единия цвят и държи да убеди другия, че шах винаги се е играел ПО ТОЗИ НАЧИН!
7. Илюзия за серийност
Щом така и така сме на спортна тематика, ще трябва да ви представя една илюзия, която тормози в еднаква степен спортисти и фенове. Това е измамното усещане, че някой е „влязъл в серия“. Това може да е баскетболен играч, който „ще вкара пак“, защото е отбелязал вече три пъти поред или пък игра на рулетка, в която знаем, че е „започнало да се пада само червено“.
Неприятно, но фактът е, че статистически погледнато всички тези явления са плод на случайността, подкрепена от нашата склонност да групираме подобните събития и да им придаваме особен смисъл. Математическите анализи на подобни поредици показват, че шансът един играч да „се разпише“ (или пък топчето да попадне на червено) по никакъв начин не се повлиява от това дали предният му опит е бил успешен. Всеки изстрел е сам за себе си – абсолютно независимо събитие. Всичко е 50/50.
8. Афинитет към изтъкнатото
Нали знаете как малкото мазно петно на съвършено бялата ви рокля е всичко, което виждате? Боде ви очите и изяжда съзнанието ви, въпреки че обективно погледнато е една незначителна мазна капчица насред огромен океан от ослепително бяло. По същия този начин умът ни обича да се вторачва в най-разпознаваемите и изтъкнати черти на дадена личност или идея и да се абстрахира от голямата картина, която винаги е по-важната. Обикновено това се случва, когато се сблъскаме с нещо неочаквано или шокиращо, но може да стане и когато вниманието ни бъде насочено към конкретна особеност.
Когато чуем новина (или още по-лошо – серия от новини, защото така работят медиите) за пострадал от падаща висулка човек, умът ни автоматично увеличава страха от подобно събитие, въпреки че рискът от него е останал непроменен. Ако разберете за катастрофирал наскоро самолет, дълбоко ще се замислите преди да резервирате следващото си нискотарифно пътешествие, особено ако е към фаталната дестинация. Но окото ви няма да мигне, докато сядате зад волана на автомобила си, нищо че шофирането продължава да е по-рисковото от двете занимания.
Същата тази склонност се използва от онлайн търговците, за да предпочетете бутона „ДА, ИСКАМ!“ пред „не желая“.
9. Всичко е добре, когато свършва добре?
Името на шекспировата пиеса е добър начин да обрисуваме онова, за което точният термин на английски е “outcome bias”. Друг вариант да си го преведем в по-близки до мисленето понятия е афоризмът „Целта оправдава средствата“. Това е нашата склонност да съдим за правилността на едно решение по това, което е произлязло от него.
Радостта, че сте спечелили пари на ротативките не означава, че хазартът е хубаво нещо. Шансът за успех една операция е предварително известен, но в зависимост от това какъв е изходът от нея, решението на хирурга да я проведе ще бъда оценено като гениално или безразсъдно. Истината е, че никой не знае какво ще се случи, докато взима решение с неясни последствия, но също толкова вярно е, че много обичаме да казваме „Знаех си, че така ще се случи!“, след свършения факт.
Не знам дали тази статия свършва добре, но силно се надявам да ви е харесала!
