Мистерия:
Как е възможно да се прибираме изтощени, след като сме прекарали целия ден в седящо положение? Как е възможно след използване само на малките мускулчета на пръстите да копнеем за дивана вкъщи в края на деня?
Този въпрос ни приближава до една доста гореща тема в психологията: Какво причинява умствената умора? Защо работата на бюро е толкова изчерпваща?
„Нещо като мистерия е, ако трябва да сме честни.“ – това е мнението на Михаел Инцлихт, психолог в университета в Торонто. Той изучава въпроси, свързани със самоконтрола, мотивацията и умората.
Все пак учените имат известни предположения. Това са две основни хипотези относно това защо се прибираме уморени от работа, след като не сме били физически активни.
Хипотеза 1: Изчерпват се вътрешните запаси от енергия
Едната хипотеза е за изчерпване на ресурсите. Идеята е, че през деня използваме ограничено количество психическа енергия. Някои хора биха го нарекли воля или самоконтрол – насилственото впрягане на психическа енергия за постигане на цел. Когато запасите от воля се изразходват, се изморяваме. Тази хипотеза е наречена „изчерпване на егото“.
Проблемът с нея е, че психолозите се съмняват дали е вярна. Твърдението, че използването на самоконтрол при изпълнение на трудна задача ни изтощава, не е доказано в скорошни проучвания. Освен това критици на хипотезата считат, че тя не е валидна от физиологична гледна точка.
- Изследване установило, че здраво работещ мозък, борещ се със самоконтрола, изразходва допълнително енергия, равняваща се на част от бонбонче Тик-Так, в сравнение с мозък в покой.
- По-голямата част от калорийния разход отива за работата „на заден план“ по поддържане функциите на сърцето, мозъка и останалите органи.
„Дали енергийният разход на мозъка се повишава при решаване на трудна математическа задача в сравнение с гледането на телевизия? Всеки, който е изследвал това, отговаря с „не“.“ – коментира Кевин Хол, изследовател на затлъстяването.
Изглежда не това е начинът, по който телата ни използват енергията. Вероятно изчерпването на егото не е отговорът.
Хипотеза 2: Защото мотивацията ни се изчерпва
Другата хипотеза се отнася до мотивацията. Когато работим върху дадена задача, или се опитваме да се фокусираме върху нея, или постепенно губим интерес. Мотивацията ни да я свършим намалява. Повече ни привличат нещата, които искаме да правим (например скролене в Инстаграм или ровене из разни блогове), отколкото тези, които трябва да се свършат. Вероятно това напрежение става причина за умора.
Изследователи от Великобритания са публикували материал, предоставящ косвени доказателства за мотивационния модел.
- В проучването са включени 100 медицински сестри, които докладвали нивата на умора на регулярни интервали по време на две 12-часови смени.
- Носели със себе си устройства, проследяващи количеството физическа активност през цялата смяна.
- Средностатистически, колкото повече часове работили сестрите, толкова по-уморени се чувствали. Но, когато изследователите потърсили причините за умората, открили интересни зависимости.
Основният резултат:
- Няма корелация между извършеното количество работа и усещането за умора.
„За някои хора физическата активност е изморяваща. Но за други е зареждаща с енергия.“ – коментира Дерек Джонстън, психолог от университета в Абърдийн, водещ изследването.
- Няма връзка и между субективното усещане за това колко изискваща е работата и умората.
Вместо това учените открили друга корелация:
Медицинските сестри, които се чувствали най-малко изморени от работата си, били тези с най-голямо чувство за контрол над нея, както и с най-голямо усещане за удовлетворение. Тези усещания може или да са повишили мотивацията им, или да са им дали усещане за повече енергия.
Инцлихт също открил доказателства за мотивационния модел. Преди няколко години заедно с психолога от университета Карлтън Марина Милявская наблюдавали 159 студенти за една седмица. През седмицата студентите получавали текстови съобщения с въпроси за желанията, изкушенията и наложения самоконтрол, които изпитвали в момента. Питали ги и дали се чувстват изтощени.
Изненадващо за екипа, оказало се, че умората зависи най-вече от броя изкушения. А не от усилията (упражняването на самоконтрол).
„Например, ако работите на компютър, вероятно имате отворени няколко браузъра, може би и отворен Фейсбук. Това може да доведе до изкушения, а те от своя страна – до намалена мотивация да си свършим работата. Намалената мотивация пък може да ни накара да се чувстваме изморени.“ – казва Инцлихт.
Възможно е еволюционни причини да карат мозъците ни да се държат така
„Като живи същества имаме нужда да изпълняваме различни цели, за да оцеляваме“ – обяснява Инцлихт. Не можем да сме фокусирани само върху намирането на храна или партньори, спане или следване на мечтите си. Налага се да правим всичко това, за да бъдем здрави и щастливи. – „Тъй като тези няколко цели се конкурират помежду си за времето ни, имаме нужда от сигнализиращ механизъм: Хей, спри да правиш това и се захвани с нещо друго… Умствената умора би могла да е такъв механизъм.“
В тази светлина, повишаването на мотивацията да свършим дадена задача може да намали чувството на умора. Това важи и за физическата активност – това, което хората считат за лимита си, може да се надхвърли с подходящата мотивация.
Защо ни трябва да разбираме умората
Психолозите все още не са си изяснили всичко за умората. За да се докаже със сигурност дали умората е мотивационен проблем, е необходимо провеждането на по-големи проучвания.
Когато сме уморени, сме склонни да допускаме грешки от невнимание, които понякога могат да са опасни. Работата е по-малко приятна, пък и умората сама по себе си не е приятно усещане. Колкото повече се знае за нея, толкова по-успешно ще могат да се създават безопасни и удовлетворяващи работни места, където хората да се чувстват енергични, мотивирани и продуктивни.
Източник:
