От самото начало децата показват различни стилове на реакция на заобикалящата среда, които в не малка степен отразяват индивидуалния им темперамент.
Понякога поведението им изправя родителите пред огромни предизвикателства. Разбира се, всеки бъдещ родител се надява неговото бебе да бъде „лесно“. Изследванията обаче показват, че да имаш „трудно“ дете не е непременно нещо лошо.
Какво представлява детският темперамент?
Темпераментът се определя като ранно възникваща вариация в емоционалната и поведенческа реактивност, повлияна от биологични и психосоциални фактори.
Едно от най-популярните проследяващи изследвания на темперамента е проведено от Шах, Томас и колеги (1968 г.), които успяват да изолират 9 темпераментови черти при малките деца:
- Активност – ниво и степен на двигателната активност
- Редовност – ритмичност на функции като хранене, изхождане и спане
- Първоначална реакция – отговор на нови обекти или хора
- Адаптивност – адаптивност към промените в околната среда
- Чувствителност – чувствителност към стимулите
- Интензивност – енергийно ниво на отговорите
- Настроение – общо настроение на детето
- Развлечение – степен на забавлението от това, което детето прави
- Устойчивост на вниманието – капацитет за задържане на вниманието върху дадена дейност.
Тези качества се съчетават, за да съставят 3 основни вида темперамент:
- Гъвкав („лесен“) – 40% от децата
- Тревожен (срамежлив) – 15% от децата
- Раздразнителен (интензивен или „труден“) – 10% от децата
Около 35% от децата показват комбинация от трите вида темперамент.
Гъвкавите деца
Те обикновено се адаптират бързо към ситуациите и проявяват положително настроение през повечето време. Въпреки че преминават през емоционални амплитуди, изглежда, че лесно възстановяват баланса и се адаптират добре към различните родителски стилове.
Срамежливите деца
Тези деца се аклиматизират по-трудно към нови обстоятелства и изпитват по-остра нужда от физическото присъствие на родител. Те се характеризират с по-ниска интензивност на реакциите и понякога изглеждат оттеглени от околния свят.
„Трудните“ деца
Те са описвани като активни, лесно разсейващи се, чувствителни и по-трудно предвидими, със склонност към раздразнителност.
Детският темперамент и родителските стилове
Ако познаваме основния темперамент на детето, можем да очакваме неговите реакции и да планираме стратегии, които да му помагат да се справя в различни ситуации. Например ако знаем, че се страхува от промяна, можем да полагаме допълнителни грижи, за да се чувства сигурно, когато попадне на ново място. Така можем да му помогнем да направи плавен преход и да избегнем експлозивни реакции.
Ако имате „лесно“ дете – поздравления! Ще се радвате на повече сън и по-малко грижи от много други родители. В останалите случаи ще се наложи да положите повече усилия. Не се отчайвайте – проучванията показват, че темпераментът сам по себе си не определя как детето ще се развие във взаимодействие със средата.
Оказва се, че децата с труден темперамент са по-чувствителни и реагират по-силно на вида родителски грижи. Когато са отглеждани достатъчно добре, те биха могли да се справят дори по-успешно в професионалните и социални сфери от „лесните“ си приятели. Ако обаче родителството е лошо, трудното дете ще покаже по-сериозни задръжки в развитието в сравнение с „лесните“ деца.
Kачеството на родителските грижи се определя като добро, когато майката показва висока степен на емоционална надеждност и насърчаване на автономността.
„Твърдата“ дисциплина влошава състоянието на децата с труден темперамент. Може да отнеме много време, за да се достигне до детето, но резултатът си заслужава, тъй като по-взискателните деца биха могли да имат прекрасно развитие в бъдеще.
Някои насоки в грижите за „трудни“ деца
- Опитайте се да не реагирате импусливно и не взимайте поведението на детето си твърде лично. Темпераментът е вроден и детето ви се бори със свои вътрешни затруднения. Не го обвинявайте за тях.
- Опитайте се да приоритизирате проблемите около детето си. Някои са по-важни и заслужават по-голямо внимание, други – не толкова.
- Помислете за собствения си темперамент и поведение и как те също могат да бъдат трудни. Помислете как може да се приспособите, за да насърчите по-добро отношение към детето си.
- Не предполагайте, че децата задължително знаят какво се очаква от тях – изричайте го. Не забравяйте да дадете на децата важните инструкции лице в лице, а не с викове от разстояние или в дълга поредица от смесени послания.
- Преходите могат да бъдат трудни за децата, особено по средата на нещо, което те обичат. Предупреждението дава възможност да намерят добро място за приключване на дадена дейност.
- Следете физиологичните и емоционални фактори – глад, умора, тревожност, отегчение, тъй като те затрудняват детето да управлява поведението си.
- Не подлагайте детето на свръхконтрол, а предоставяйте структуриран избор: „Искаш да се изкъпеш преди или след вечеря?“ Така децата се чувстват овластени и насърчени да се саморегулират.
- Приемете, че детето ви може да се различава от вашите очаквания за него. Любовта не изисква симбиоза и уеднаквяване, а зачитане на чуждата индивидуалност.