Психотерапията не е панацея, безкритично раздаване на съвети или приятелство. Тя представлява специализирана междуличностна интервенция, случваща се в рамките на грижливо пазени професионални граници. Целта й е да посрещне нуждите на пациента, а не тези на терапевта. Какво би могло да създаде предпоставки някои терапевти да допринасят за проблемите на своите пациенти, вместо да им помагат?
Индикации за проблеми в терапевтичната рамка и отношения
Въпреки че съществуват проучвания за вредните последици от лошо проведена терапия, трудно е да се посочи действителния брой хора, пострадали от неподготвени или непрофесионално практикуващи терапевти. Предлагаме ви няколко показатели, които загатват, че терапията вероятно не протича по достатъчно добър начин. Ако преживеете подобни ситуации, не се страхувайте да ги обсъдите с терапевта си или с друг представител на професионална организация. Търсенето на качествена терапевтична помощ е признак на здравословна грижа за себе си.
- Терапевтът разговаря често по телефона, докато сте в сесия. Естествено, възможно е непредвидени ситуации да възникнат при всеки, но когато подобно поведение хронифицира, можем да отчетем сериозна индикация за проблем в терапевтичната връзка и професионалната ангажираност на терапевта.
- Терапевтът разкрива твърде много от себе си, личния си живот и своите преживявания.
- Терапевтът проявява критично и осъдително отношение, унижава или наставлява пациента, принуждавайки го да заеме подчинена позиция.
- Терапевтът се опитва да наложи свои религиозни, политически или социални убеждения, като не показва уважение към разбиранията на пациента.
- Терапевтът нарушава конфиденциалността на терапията, разкрива подробности от работата си с други пациенти.
- Терапевтът ви притиска да говорите за неща, за които не сте готови да говорите.
- Терапевтът проявява склонност към свръхдиагностициране и етикетиране на поведението или се отнася с пациента като с диагноза, а не с човешко същество в партньорска връзка.
- Терапевтът става твърде защитен или нападателен при обратна връзка или критика.
- Терапевтът редовно пропуска сесии или закъснява за тях, често променя продължителността им.
- Терапевтът предлага срещи извън консултативния кабинет без ясно обоснована причина.
- Терапевтът ви иска лични услуги от вас.
- Терапевтът ви притиска да останете в терапия.
- Терапевтът ви насърчава да започнете да приемате лекарства без пълна оценка от компетентен медицински специалист.
- Терапевтът ви задължава да не говорите за терапията си с никого.
- Таксата се променя еднолично и произволно.
Всички терапевти правят грешки в практиката си. Реалистичният професионален идеал би ни отвел не при „съвършения“, а при „достатъчно добрия терапевт“, който е критичен към своите грешки и се ръководи от интересите на пациента. Тогава терапията би могла действително да се превърне в начинание, което помага на човек да живее смислено и пълноценно.
