• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Вертикален разрез в дълбочината на болестта

Болестта не е пречка, изникнала по погрешка на пътя ни и поради това неприятна. Болестта е самият път, по който човек върви към здравето и осъзнаването. Състоянието на тялото е огледало на нашата същност.

И всяко заболяване е призив на душата.

Така тя моли да я чуем.

Когато един проблем не получи своето елегантно разрешение на ниво психика, той „потъва“ в нас и тялото става новата сцена, където действието се разгаря по нов начин. Цялата „драматургия“ се пренася вече на друго ниво.

Затова.

Не бъдете песимисти.

Не бъдете оптимисти.

Бъдете интелигентни.

И благосклонни към света.

Имайте милост към себе си.

Когато се гневим сме най-непълноценни.

Щастието идва с ученето.

И благостта.

Неизплакани сълзи, неотреагирани емоции, желание за тотален контрол, потиснати обиди, преживявания, страхове, бездънни деструктивни чувства…

Трябва да ги „метаболизираме“ спокойно.

Иначе става зле.

За всичко това си говорим с д-р Рюдигер Далке.

Отдавана мечтая да се срещна с него. Зная книгите му почти наизуст. И ето, че се случи. Той е лекар с 40 годишна практика, психотерапевт, веган, баща на момиченце със синдром на Даун, автор на повече от 60 книги, сред които една моя любима и прелюбопитна – „Болестта като път“ в съавторство с Торвалд Детлефсен.

Аз

Важно нещо ли е душата, д-р Далке? Има ли значение тя, след като е така невидима за телесните ни очи?

ТОЙ

Работя като лекар 40 години и мога да Ви кажа, че душата е най-важна.

Всичко което сме, е резултат от безчетните преживявания на душата ни.

Психосоматиката е направление в медицината, което разглежда взаимовръзката между физиологичното заболяване и психиката на човека. Но психиката, това невидимо и толкова чувствително място, е в основата на всичко. Първо е тя. И после е тялото. Има толкова експерименти в тази посока.

Например правим операция на един пациент. Операцията става прекрасно. Обаче пациентът умира. Защо? Защото това е изборът на душата. Избор от дълбокото, невидимо вътрешно пространство на душата.

АЗ

И къде е къщичката на душата? Къде живее душата? Къде, чисто анатомичното, се е приютила тя в нас?

ТОЙ

Мисля, че душата е навсякъде. Няма дори едно зъбче в нас, което да не е свързано с душата. Думата „душа“ в превод означава създание, което диша. Душата е живо същество, тя е навсякъде. Човешката душа е цялата личност. Имам дете Наоми, тя е… монголоидно дете със синдром на Даун, тризомия 21, Вие знаете, Вие сте невролог. И имаме проблем в семейството как да накараме Наоми да си отвори устата. На ниво стоматология, на чистото механично ниво, ние решихме проблема, но тя продължи да не си отваря устата. След време открихме един турски зъболекар, който разговаря с нея така приятелски, така успя да докосне душата ѝ, че тя с лекота започна да си отваря устата… очевидно той намери начин да се свърже с душата ѝ.

Има и много други примери, ето още един.

Модерната медицина говори така – онзи в 20-та стая с проблем в черния дроб. Отиваш в 20-та стая и виждаш, че там в леглото няма пльоснат един черен дроб, а лежи човек, пациент с проблем в основната химична лаборатория на човешкото тяло – именно черния дроб. И започвам да разсъждавам.

Черният дроб винаги заболява от прекомерно количество на нещо, премного мазнини, премного ядене, премного алкохол, медикаменти. Болният черен дроб показва, че човек поема премного от нещо, което надхвърля капацитета му за преработка. Показва липса на мярка, показва прекомерни желания за експанзия и твърде високи идеали. И от психосоматична гледна точка точно в това поле на напрежение работи един черен дроб, който тръгва да се разболява.

АЗ

Добре, д-р Далке, но традиционната медицина не се занимава с душата на човек и с подобни анализи, лекарствата не са предвидени да лекуват душата…

ТОЙ

Ами, точно това е мястото, където да се запитаме. Какво означава думата „медицина“? Забелязвате ли как тя има общ корен с думата „медитация“? Тази тясна връзка между етика, душа, център, религия и медицина съществува още от древността. Ако потърсим произхода на думата „медицина“, установяваме че коренът ѝ е индоевропейското „med“… „Med“ означава „среда“, „мярка“. И смисълът на тези думи е свързан с намирането на средата. Древната медицина е била наричана “remedium”, което означава връщане обратно към средата, към душевното спокойствие и стабилност.

На английски “rescue remedy” означава да се изправиш пред предизвикателствата чрез връщане обратно към средата. Към нормата.

А как човек се връща към средата, към центъра? Как се центрира? Това е въпросът! Защото душата е разположена в центъра и еквилибриумът никога не е въпрос само на тяло, той е въпрос първо на душевна нагласа.

Душата може да бъде в опасност, може да се изгуби. Но трябва да я пазим и балансираме. Умът е невидим, той насочва мисловния процес, но мисълта в душата е онази невидима, мотивираща сила, която движи видимото действие и дори болестите. По същия начин, както електричеството стои зад осветлението в нашия дом.

Аз

И как да се центрираме днес, когато светът е така динамичен и материален, това никак не е лесно?

ТОЙ

Да, в модерното общество с консуматорски апетит и хиперматериализъм това е трудно. Но според древните индийски учения, всеки от нас населява реалност, в която е закодирана първичната същност на личността. Там се „утаява“ нашето истинско, същинско Аз. То винаги търси хармония. И ние трябва да му я даваме. Болестта е нарушаването на тази хармония и на първичното равновесие между тяло, душа и разум. Днес ние използваме съвременната медицина само, за да потискаме симптомите. Което според мен няма нищо общо с истинската медицина.

Едва когато поемем по пътя на осъзнаването, ние се приближаваме към изживяването на истината и баланса. А истинското лечение е свързано точно с това – с връщането на баланса.

Аз

Какво е скритото послание на болестите? Какво означава болестта като път?

Казвате, че всяка болест, всеки симптом е една поука, един определен урок, който трябва да научим. Има ли заболяването някаква свещена цел?

ТОЙ

Още от времето на Хипократ, академичната медицина се опитва да внуши, че симптомът е повече или по-малко случайно събитие. Така обаче сигналът губи своята същинска функция. Защото болката е сигнал. Това е съобщение. Болката те моли да насочиш вниманието си към съответна област. И в този смисъл би било глупаво или абсурдно да се сърдим на симптома или да искаме да го „изключим“. Напротив, трябва да вникнем по-дълбоко в него и да разберем какво сигнализира той. Главата например реагира с болка най-бързо от всички органи. Когато имаме главоболие, то всъщност ни казва – обърни внимание на мисленето си, насочваш го неправилно, преследваш съмнителни цели, блъскаш си главата над маловажни неща… и е странно да притъпяваш тези предупредителни сигнали с обезболяващи таблетки. Вместо с таблетки, би следвало с разбиране да анализираме този континуитет – от деликатната покана на симптома до настойчивия натиск на болестта.

Аз

Д-р Далке, имате публикувани повече от 60 книги, посветени на връзката ум-душа-тяло. Мислите ли, че цялата физическа реалност е конструирана върху една духовна основа, че връзката душа-тяло е неразривна и най-важна? Как възприемате психосоматичната медицина?

ТОЙ

Мисля, че всяка медицина трябва да е психосоматична. Знаете ли, догодина стават 40 години откакто работя медицина. И вече съм напълно убеден, че за комплексното лечение на всяко болестно състояние, мястото на целенасоченото психично въздействие е много важно. Ако свържеш психика и тяло, ще имаш успех в разкодирането на болестта. Болестта е толкова дълбоко вкоренена в човешкото битие. Ето да вземем сърдечните атаки, разстройствата на хранителното поведение, рака – това са големи, социално значими проблеми. Но трябва да признаем, че болестта е състояние на човек, което сочи, че неговото съзнание вече не е в ред и не е в хармония. Тази загуба на вътрешно равновесие се проявява в тялото като симптом. Симптомът сигнализира, че ние като духовни създания имаме проблем. И нашите симптоми имат да ни казват много повече и по-важни неща от хората, с които общуваме.

Това важи за всяка болест. Трябва да го признаем и да се вслушваме в телата си. Иначе ще ни струва все по-скъпо и по-скъпо…

Не е далновидно да търсим решение на проблема само на ниво тяло. Да кажем, че човек се храни лошо, не спортува, не се движи, ленив е. Кой му казва какво да прави? Кой диктува тези избори? Ами мисълта, душата, невидимата реалност – те правят това. Как се движим, как тренираме тялото, как правим йога или медитация, как се храним, разхождаме… Тези посоки се задават от душата. Светът на душата е неосезаем и нематериален. Но дава резултати именно във видимия и материален свят. Тялото само не може да вземе решение да се разболее, защото тялото е материя, а тя не разполага със способност да взема решения. Решенията са нещо интимно и те се създават в душата.

Аз

В този век на модерен комфорт и в това почти лишено от ориентири общество, какво е мястото на морала и ценностите? Душата е ценна, но актуално ли е днес да се грижим за нея?

ТОЙ

За модерното общество има само една ценност. Първо – пари, второ – пари, трето – пари. Спиралата на нуждите е много странна. Вижте, през първата половина от живота си, човек се побърква да работи и печели пари, които пари, във втората половина от живота си започва да пръска по доктори. Защото от стрес, тревожност, безсъние, амбиции, лошо хранене и незачитане на себе си и душата, във втората половина от живота, човек вече има натрупани толкова хронични заболявания, че няма шанс, няма как да ги излекува всичките, може вече само да ги потиска и държи в ремисия. Запомнете.

Всяко важно нещо, което е било пренебрегвано и необгрижено в първата половина от живота ни, после във втората идва под формата на проблем. Което е някак… доста скъп и глупав начин да конструираш дните си.

И точно защото е много скъп, мисля че ще го променим. Защото парите са единственият език, от който модерното общество разбира.

Аз

Д-р Далке, обратно на конвенционалното мнение, Вие мислите, че болестта има целебен потенциал? Така ли е?

ТОЙ

Проблеми, които ние не сме разрешили в психиката си, започват да се утаяват в тялото. Да погледнем например какво се крие зад проблем със сърцето. Сърцето е символ на един център у човека, който не е направен нито от волята, нито от интелекта. Когато човек обича хората, децата, казваме, че той има сърце за тях, има широко сърце, способен е да разтвори сърцето си, той е открит и любящ. От християнска гледна точка е перфектно да имаш голямо сърце. Но ето, че при сърдечна недостатъчност, сърцето също се уголемява, нараства. Рентгенографията показва едно уголемено сърце, ехокардиографията също, тялото е претоварено с излишна течност. Но на житейско ниво и ниво психика, това означава… тесногръдие, липса на любов и разбиране към себе си и мъдростта на света. Тук терапията на академичната медицина показва една оригинална символика – на сърдечно болния се дава нитроглицерин – тоест експлозив, който да взриви теснотата, за да може в тялото отново да се освободи пространство за сърцето. С други думи… трябва да растем… да израстваме. Растежът е хубаво нещо, трябва да растем цял живот. Защото когато НИЕ не растем и живеем в теснотията и ограниченията на капризното Его, НЕЩО ДРУГО в нас започва да расте – тумори, сърцето, простата… И животът е в опасност.

Аз

Д-р Далке, малко известна реалност и факт, е че близо 70% от хората след 65 години ще имат нужда от дългосрочна грижа в животите си.

Какво да направим, за да се подготвим по-добре за този период?

И какво е това да остаряваш достойно?

ТОЙ

Аз сега съм на 66 години и от тази позиция мисля така – по-добре е да си честен и да загубиш определена сума пари, отколкото да си нечестен. Приятелство, щастие, любов, уважение, морал… са неща, които трябва да са над парите. Това са достойните неща. И грижата за душата – собствената и тази на другите. Ако приятелството свърши с парите, то не е било истинско приятелство. Същото е и с любовта, хората често се карат за пари, дори се развеждат. Но ако е истинска любов, те няма нужда да се карат за това.

Споделям и от личен опит с първата ми съпруга. Ние с нея все още се обичаме, да, нямаме сексуално ниво на общуване, но пишем книги заедно, говорим си, аз ги посещавам често, нея и детето, и винаги прекарваме чудесно заедно. Въпросът за парите никога не е стоял между нас. Споделяме една и съща философия, едни и същи ценности, имаме дъщеря и никога не сме се карали за пари.

Аз

Много хора гледат с надежда към Новата 2018. Може ли да споделите Вашето вдъхновяващо новогодишно пожелание или послание?

ТОЙ

Моето коледно послание е – хранете се здравословно. Спрете да ядете животински протеини, това е най-доброто което може да направите за здравето си и за животните. А също и за гладните хора по света, защото разрушаваме толкова много калории, като ядем месо. Хубаво е да се храним с растителна храна. Така ние сме по-здрави, животните са по-щастливи, от християнска гледна точка е по-добре. И също пожелавам, нека не пренасяме болките  в тялото си, нека не трупаме опит на това равнище. Образно казано тялото е място, където един идващ отгоре процес достига до най-ниската си точка. Една падаща топка се нуждае от материална среда, за да може отново да отскочи нагоре. Да имаме предвид тази аналогия за „горе и долу“ и да не ставаме пациенти. Макар, че болестта е свещен учител. И аз имам много пациенти, които станаха здрави отново, и доста благодарни на болестта, защото колкото и да е парадоксално, именно болестта ги върна към тяхната цялост. Да, те загубиха своя романтизъм, но откриха нов, дълбок смисъл в живота.

И още…

Да сме честни със себе си, да поемаме отговорност, да посрещаме изискванията на средата с безусловна любов и да бъдем влюбени – в себе си, в човека до нас. А дори и във враговете си. Враговете са нашата сянка и ние трябва да обичаме сянката си. Защото в съзнанието си човек остава болен дотогава, докато не интегрира сянката.

Аз

Д-р Далке, какво ще напишете на новогодишната картичка до Вашата дъщеря?

ТОЙ

Моята дъщеря е… тя е много специално дете… ще ѝ напиша, че… искам да е щастлива, така както е щастлива сега и искам да имам много време, което да посветя само на нея. Защото аз… много, много я обичам.

(очите му бавно се насълзиха)

 

Интервюто с д-р Далке е осъществено с любезното съдействие на bTV.

4K Споделяния

Tags:

  • д-р Неделя Щонова
    д-р Неделя Щонова

    Невролог и водещ здравен журналист

    Д-р Неделя Щонова е специалист невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Специализирала е във Weill Cornell Medical College, Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou, Париж. Член е на Европейското общество по клинична невромузикология и на италианската фондация…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Честито, вече си имаме „синтетична марихуана“!

За първи път учени успяват да синтезират активните съставки на марихуаната в лабораторни условия

Защо мъжете са по-застрашени от рак?

Различни хормони, различно поведение, но и различни… вътрешноклетъчни фактори

За кожата, в която живееш

Какво искаме ние, жените? E, на този прословут въпрос не се наемаме да дадем ...

Когато хъркането се превърне в проблем

Защо хъркаме, как да не хъркаме и какво да правим, ако ближният хърка

История на рака от вчера до неотдавна

Императорът на всички болести заслужава специално внимание на световния си ден