Джошуа Рубин е невроонколог, завеждащ лаборатория към медицинския факултет на Washington University. Вече 25 години той изследва механизмите на възникване на мозъчни тумори и начините за тяхното лечение. С течение на времето той осъзнава, че повечето му пациенти са момчета. Но понеже си дава сметка, че наблюденията му не са особено научни, той се обръща към националния раков регистър на САЩ.
Данните от последните десетилетия разкриват, че мъжете наистина са по-застрашени от рак в сравнение с жените. Анализ на световната статистика до 2012 година установява [1], че това е факт за 32 от 35 присъщи за двата пола туморни локации (изключение правят рак на жлъчката, на ануса и на щитовидната жлеза). Това е и една от причините, поради които жените живеят по-дълго от мъжете.
Прогнозите и преживяемостта за редица видове рак при силния пол също са значително по-лоши. Има онкологични заболявания, които са предимно или ексклузивно женски, заради засегнатите от тях органи и тъкани. Това са ракът на гърдата, яйчниците, матката и маточната шийка. Но стигне ли се до мозъчни тумори, почти всички видове са със силен превес при мъжете.
В опит да проверят причината за този феномен, Рубин и колегите му провеждат серия от предварителни проучвания. За целта взимат изолирани глиални клетки от гризачи и ги излагат на растежни фактори, стимулиращи развитието на глиобластома. Учените установяват, че клетките, взети от мъжки видове, в много по-бърза степен се превръщат в ракови. Женските клетки се оказват много по-устойчиви към загуба на функция на един тумор супресорен протеин (p53), свързан с развитието на редица видове рак (в т.ч. и глиобластоми).
Резултатите са показателни за Рубин, че има значима разлика между мъжки и женски клетки, и че тази разлика може да е определяща за по-големия риск от рак при мъжете. Традиционното научно мислене приписва редица междуполови разлики на различията в циркулиращите хормони и външните фактори (най-вече поведения като тютюнопушене и алкохолна консумация).
Експериментите на Джош Рубин потвърждават, че биологията не се свежда само до хормонални и външни ефекти. Той е един от основоположниците на изследователската работа върху трети клас фактори, които заслужават по-сериозно внимание – т.нар. вътрешноклетъчни фактори.
През 2017 година група учени откриват няколко тумор супресорни гени, които се изплъзват от инактивация на Х-хромозомата при жени с рак [2]. Понеже разполагат с двойка Х-хромозоми, жените имат и двойна доза от тези протективни гени. Ако някой от тези гени претърпи мутация, то в другата Х хромозома има резервно копие. То запазва функцията си и продължава да защитава от отклонения в клетъчната пролиферация.
Туморната супресия е само част от общата картина. Много видове рак имат променен метаболизъм, който изглежда се различава междуполово. Рубин и колегите му сравняват генната експресия в глиобластоми при мъже и жени и установяват, че сигналите за превключване към гликолиза се свързват със значително по-неблагоприятно развитие на рака при мъже [3]. През 2018 г. друг изследователски екип установява, че двата пола метаболизират лекарствата за рак на дебелото черво по различен начин и това вероятно е предпоставка за по-добрата ефективност на лечението при жени [4].
Проумяването на междуполовите различия в клетъчната биология ще ни даде възможност за още по-ефективни лечения за рак. Понастоящем един от най-големите институти за медицински изследвания в света – американският National Institutes of Health (NIH), насочва сериозни ресурси именно в тази посока. Все по-голямо значение придобива работата на институции като Organization for the Study of Sex Differences – международна научна общност, изцяло посветена на проучването на междуполовите разлики във всички сфери на биологичните, медицински и поведенчески науки.
Самият Рубин споделя, че е крайно време за подобна промяна. Досегашните клинични изпитвания, които не диференцират между мъже и жени, едва ли ще успеят да открият универсални (или оптимални за двата пола) лечения. „Невероятно е, че във време, в което непрекъснато се говори за персонализирана медицина и прецизно здраве, все още не сме започнали да персонализираме медицината спрямо човешкия пол.“, казва той.
Източници:
Why Is Cancer More Common in Men Than in Women?. (2019). The Scientist Magazine®. Retrieved 19 April 2019
[1] Edgren, G., Liang, L., Adami, H. O., & Chang, E. T. (2012). Enigmatic sex disparities in cancer incidence. European journal of epidemiology, 27(3), 187-196.
[2] Dunford, A., Weinstock, D. M., Savova, V., Schumacher, S. E., Cleary, J. P., Yoda, A., … & Lawrence, M. S. (2017). Tumor-suppressor genes that escape from X-inactivation contribute to cancer sex bias. Nature genetics, 49(1), 10.
[3] Ippolito, J. E., Yim, A. K. Y., Luo, J., Chinnaiyan, P., & Rubin, J. B. (2017). Sexual dimorphism in glioma glycolysis underlies sex differences in survival. JCI insight, 2(15).
[4] Lopes-Ramos, C. M., Kuijjer, M. L., Ogino, S., Fuchs, C. S., DeMeo, D. L., Glass, K., & Quackenbush, J. (2018). Gene Regulatory Network Analysis Identifies Sex-Linked Differences in Colon Cancer Drug Metabolism. Cancer research, 78(19), 5538-5547.
