От няколко дни работя по статия за етиологията на рака, която можеше да бъде обнародвана днес, но няма да ѝ излезе късметът. Идва Великден и дори на нърда в мен вече не му се чете и пише за рак, а му се мисли и чувства за шоколадови зайчета, шарени яйца, пухкав козунак и сочно агнешко печено.
Поради тази причина днес ще обнародвам една малко по-различна статия. Малко, защото извира от същите тъмни дебри, от които извират останалите ми творения: научната литература. По-различна, защото целта ѝ не е толкова да информира, колкото да забавлява. Хайде да видим дали ще ми се получи!
По някои празници очите и ушите са големи
Започваме с една публикация [1], която си е направо древна – от 1962 година. За 56-те години от излизането ѝ до днес е цитирана едва шест пъти, което никак не е изненадващо предвид факта, че тя не открива нищо [*].
По онова време вече се знае, че празниците оказват значителен ефект върху начина, по който малките деца и особено малките момиченца рисуват съответните празнични патрони. Не знам защо това е важно от поведенческа, моторна и изобразителна гледна точка, но не ми и влиза в работата. Фактът е, че с наближаването на Коледа хлапетата били (а може и все още да са) по-склонни да рисуват образа на Дядо Коледа с все по-големи размери. Може би защото са си го представяли как идва към тях, а може би поради някаква друга причина. По подобен начин стояли нещата и с вещиците около Хелоуин.
Авторите хипотезират, че такава би била и ситуацията с рисунките на великденски яйца и затова провеждат експеримент с участието на 86 деца. Събират ги на три пъти преди Великден и веднъж след това, като всеки път им раздават по лист хартия с думите „Нарисувай ми най-доброто си великденско яйце“. За разлика от най-добрия Дядо Коледа, очертанията на най-доброто великденско яйце остават константни, независимо от оставащото до празника време. Учените заключават, че това най-вероятно се дължи на неспособността на децата да се асоциират с неодушевени обекти. Ами, да го бяхте тествали с Великденския заек, като сте толкова учени!
Докога съществува Великденският заек?
Не ми отговаряйте вие, аз искам да кажа. Както и моят кумир Тери Пратчет би потвърдил, митологичните фигури съществуват дотогава, докогато хората вярват в тях. А после ги няма. Още по-точно мога да отговоря отново с помощта на изследване [2]. И то е древно, макар и не колкото предишното. От него научаваме, че най-силната вяра във Великденския заек се наблюдава между 4 и 6-годишна възраст. Същото важи и за Дядо Коледа.
След това вярата започва стремително да деградира, така да се каже, като сред 8-годишните делът на неверниците вече достига 60%. Предполагам, че това се случва за сметка на вярата в едно друго зайче, което познаваме от корицата на популярно списание, а и не само. В него си вярваме и до днес, мхм…
Но да се върна на подходящото за подрастващи съдържание и да изтъкна, че винаги ще има деца между 4 и 6. Затова не го мислете Великденския заек – той винаги ще бъде сред нас на Великден… а през останалото време на годината може да бъде забелязан по хавайка и бермуди на Великденския остров.
Ама той през октомври е патица!
Освен в пространството, Великденският заек варира и във времето. Малко хора знаят, че нашият герой намира себеизява и като Октомврийска патица. Препускаме стремително към 1993 година, когато е публикувано доказателството [3] за това мое твърдение. То започва прекалено добре, затова просто ще се поддам на изкушението да ви го преведа:
„Твърде малко се знае за външния вид на Великденския заек в неработни за него дни. Встрани от някои смътни описания на размера и очертанията му, съществува само чисто интуитивното подозрение, че е склонен да се представя за патица.“
Това не си го измислям, хора, пише го в реферирана научна публикация от списание Perceptual and Motor Skills[†]! Самото проучване се прави с помощта на смътно изображение, с което учените завардват влизащите в Цюрихския зоопарк хора (влизащи, а не излизащи, за да не са под влиянието на видените вътре животни). Това го правят на два пъти в годината – на Великден и в една обикновена октомврийска неделя.
Оказва се, че на Великден и млади, и стари разпознават в изображението заек, а през октомври виждат птица. Според някои пернатото е патица, но за други е щъркел, фламинго или просто „някаква си там птица“.
Да, драги, в неработно време Великденският заек е като една същинска елементарна частица. Може да бъде както на Великденския остров по къси гащи на флорални мотиви, така на къс хартия пред Цюрихския зоопарк. Може да е патица или фламинго, би могъл да е малък син чайник на бели точки и със същия успех може да е Натали Портман и Мила Кунис едновременно.
Тъмната страна на Великденския заек и голямата шоколадова конспирация!
Дотук нашият герой беше предимно симпатичен пухкав ушатко с афинитет към квантовите пакости, но сега предстои да изкараме на показ малко от кирливите му хавайски ризи. Истината да лъсне, както пишат в жълтата преса!
Нейтън Грилс е австралийски лекар и изследовател към Мелбърнския университет, който през 2011 година публикува някои шокиращи разкрития в авторитетния The Medical Journal of Australia. Статията, озаглавена The Easter Bunny and The Chocolate Conspiracy [4] („Великденският заек и шоколадовата конспирация“), започва с носталгична препратка към времето, в което яйцата са били дарове в почит на разпукващата пролет, а зайците са символизирали плодородието и зараждането на нов живот след дългата зима.
„С комерсиализирането на Великден през 20 век“, пише Грилс, „шоколадовите великденски яйца стават все по-популярни, а производителите на шоколад развъждат и снасящи шоколадови яйца зайци с помощта на отличен маркетинг. След това, с един достоен за Уили Уонка ход, те произвеждат и самите зайци от шоколад, като продават и зайците, и яйцата!“
Авторът изтъква, че шоколадът е енергийно плътна, но оскъдна на нутриенти храна, която съучаства в причиняването на редица заболявания. Той разкрива мръсни тактики, включващи цитиране на изследвания за ползите от какаото, чието съдържание в шоколадовите яйца е ниско и обикновено е акомпанирано от хидрогенирани растителни мазнини.
Публикацията придобива по-снизходителен тон в частта за интензивната физическа активност, необходима за откриването на скрити из къщата шоколадови яйца. Тази снизходителност обаче е мимолетна. В статията е представен прост математически модел, който допуска, че едно дете може да изяде 14 малки (10 г) и 1 голямо (125 г) шоколадово яйце на Великден. Това са общо 1390 ккал, за чието изразходване е нужно детето да търчи като изоглавено в продължение на 338 минути.
Ужасът на четящия нараства до инфарктни стойности при допускането, че в допълнение към риска от напълняване, шоколадовите яйца носят и риск от конфликти и физическо съприкосновение между децата, които не споделят подобни лакомства с голяма готовност, знаете.
Въпреки всичко, текстът завършва с надеждата, че при добра воля Великденския заек може да бъде трансформиран в положителна здравна икона. За тази цел са предложени и конкретни стъпки, като:
- Образователни активности за пагубните ефекти от вярата във Великденския заек, насочени към родителите;
- По-стриктно следене на различни параметри, отразяващи eфекта на Великденския заек върху общественото здраве;
- Въвеждане на ограничения срещу употребата на Великденския заек от хранителната индустрия с цел продажба нездравословни храни на деца;
- Цялостна промяна на публичния имидж на Великденския заек – ангажирането му в информационни кампании за ползите от консумацията на плодове и зеленчуци, подмяна на шоколадовите яйца с брюкселско зеле и т.н.
„В крайна сметка“, заключава статията, „Великденският заек с готовност би подкрепил една подобна промяна, имайки предвид, че зайците по принцип не храносмилат шоколада особено добре“.
Пък аз ви желая един много слънчев и изпълнен с положителни усещания Великден, борбени яйца и Великденският заек да ви снесе каквото си пожелаете!
[*] В науката „нулев резултат“ се нарича резултат без очаквания ефект, който не подкрепя изначалната хипотеза. Тоест, нещо може и да е било открито, но никой в лабораторията не му се радва и вероятността откритието да бъде публикувано е доста по-малка.
[†] Същото, което публикува и проучването с рисунките, апропо!
[1] Craddick, R. A. (1962). Size of Easter egg drawings before and after Easter. Perceptual and motor skills, 15(3), 591-593.
[2] Prentice, N. M., Manosevitz, M., & Hubbs, L. (1978). Imaginary figures of early childhood: santa claus, easter bunny, and the tooth fairy. American Journal of Orthopsychiatry, 48(4), 618.
[3] Brugger, P., & Brugger, S. (1993). The Easter bunny in October: Is it disguised as a duck?. Perceptual and motor skills, 76(2), 577-578.
[4] Grills, N. J. (2011). The Easter bunny and the chocolate conspiracy. Med J Aust, 194, 410-412.
