Представете си ябълка, която не покафенява. Или пък маруля, която не повяхва. Звучи чудесно и е напълно постижимо. Но въпросът е дали хората биха се радвали на подобни продукти по същия начин, след като разберат, че са ГМО. Джак Бобо мисли, че да. Ние не сме чак толкова сигурни.
Една от основните разлики между нас и Джак Бобо е произходът. Той е американец, а в САЩ много по-отдавна се говори за ГМО и съществува далеч по-положителна нагласа към генното инженерство.
Друга основна разлика е попрището. Джак отговаря за глобалните политики в биотехнологичната компания Intrexon. В течение на кариерата си се е убедил, че използването на наука за създаването на „повече желани и обичани от хората продукти“ може да промени обществените нагласи спрямо генното модифициране.
Intrexon вече са лансирали някои от тези продукти на пазара. Понастоящем те държат правата за прочутите арктически ябълки (Arctic® Golden and Arctic® Granny), които са одобрени за продажба в САЩ и Канада през 2015 г. И засега изглежда, че хората повече се вълнуват (отколкото се притесняват) от идеята, че имат на разположение любим плод, който не потъмнява в резултат от разрязване, натъртване или отхапване. Компанията е засадила около един милион ябълкови дръвчета и предстои засаждането на още милион в опит да бъде посрещнато голямото търсене.
Ранният успех е обнадеждил Бобо относно бъдещето – не само на компанията, но и на ГМО-дебата. Надеждите му изглеждат наивни във време, в което хората повече от всякога се интересуват от произхода на храната си, но по-малко от всякога разбират от методите за нейното производство. Но той вярва, че техните продукти имат уникален шанс, понеже „са първите в историята на ГМО, които потребителите ще купуват заради тяхната модифицираност, а не въпреки тяхната модифицираност“.
Напред, науката е слънце?!
Съвсем наскоро беше установено, че ГМО-опонентите си мислят, че разбират най-много от наука… но всъщност разбират най-малко. Ето защо е интересно какво мисли Бобо относно научния аспект на арктическите ябълки: „Много хора се интересуват предимно от практическата страна на нещата – харесват им характеристиките на плодовете и не се вълнуват от механизмите зад тях. Но именно науката ги прави това, което са. И ние искаме хората да го знаят.“
Наука. И то каква…
Ето я и нея – научната страна на нещата. Накратко, ябълките покафеняват, след като техните фенолни съединения влязат в контакт с кислород. Но при арктическите ябълки ензимът, който отговаря за окислителния процес (полифенол оксидаза или ПФО), е заглушен с помощта на генна модификация.
Крайният продукт е ябълка със съдържание на ПФО по-малко от 1/10 в сравнение с обикновените ябълки. Или ябълка, която не покафенява. Всичко останало в ябълката обаче си е същото – хранителна стойност, нива на потенциално опасни съединения, включително и склонността към гниене. Така че всякакви сравнения с Франкенщайн и други злощастни научни експерименти са напълно неуместни.
Независимо дали тези неща са ви интересни или не, арктическите ябълки крият някои безусловни предимства. Едно от тях е очевидното – запазване на добрия външен вид след нараняване. Но още не е станало дума за потенциалния им екологичен импакт.
Изхвърлените ябълки кой ги яде?
Хубавите ябълки ги ядат прасетата, но лошите потъмнели ябълки никой не иска да ги яде. В САЩ, след хляба и картофите, ябълките са третият най-изхвърлян хранителен продукт. Оценките показват, че около 40% от ябълките, отгледани там, попадат в кофата. Само защото са били тъмни и/или натъртени. Ето защо арктическите ябълки могат да бъдат оценени през призмата на проблема с разхищението на годна за консумация храна.
Световното бъдеще все повече започва да зависи не само от здравните, но и от екологичните и продоволствени аспекти на човешкото хранене. Редица оценки показват, че 11% от световното население е гладувало през 2016 година. През 2050 година ще се нуждаем от 60% повече калории, но ще разполагаме с много по-малко обработваема земя (под въздействие на урбанизацията, почвената деградация и глобалното затопляне). В следващите 30–40 години ще трябва да произведем толкова храна, колкото е била произведена през последните 10 000 (десет хиляди) години!
Разбира се, намаляването на количеството изхвърлени ябълки само по себе си няма да разреши тези проблеми. Но подобни неща са част от решението и имат значение за хората, които се опитват да намалят екологичния си отпечатък. По една случайност много от тези хора попадат сред най-големите противници на биотехнологиите.
Страх по нареждане
В свой неотдавнашен Ted Talk Джак Бобо засяга някои важни аспекти на поведенческата икономика, когнитивната психология и възприятието за риск. Лекцията му е един хубав поглед по темата за странните неща, които ни карат да се страхуваме от храна.
„Хората се притесняват от нещата, за които им е било казано, че са притеснителни“. В резултат най-страстните опоненти на ГМО успяват да създадат убеждението, че ГМО са опасни, въпреки че науката отново и отново демонстрира, че не са.
Това води до огромно потребителско объркване и така се стига до ситуацията, в която много хора просто избягват напълно безопасни храни на принципа „за всеки случай“. Но сега имат основателен повод да преосмислят позицията си, защото насреща им се предлагат уникални характеристики.
„Няма да променим поведението си заради някой друг. Трябва да открием полза за себе си. Да открием продукт, който желаем да купим.“, допълва Бобо.
