На 4 февруари се отбелязва Световният ден на рака, затова днес за пореден път ще пиша по тази изключително тежка, важна, недоразбрана и силно подценявана тема.
Преди броени дни се опитах да обясня защо такова нещо като „универсално лекарство за рак“ не е имало, няма и вероятно никога няма да има. Нуждата от подобни обяснения и реакциите в отговор на статията за пореден път показаха, че информираността за рак у нас е крайно недостатъчна. По-лошото е, че там, където би следвало да има факти и информация, са дълбоко насадени суеверия, конспиративни теории и псевдофакти, които създават погрешното усещане за компетентност и препятстват постъпването на факти и информация.
Ще започна с едно важно обобщение на предния текст в опит да ви спестя време и недоразумения: Ракът не е една болест. За рак няма единствена причина. За рак няма единствено лечение или лекарство.
Ракът е група от над 100 заболявания, възникващи и протичащи по коренно различен начин, засягащи различни органи и тъкани в тялото, формиращи се от различни видове клетки. Пожизненият риск от рак е 40%, което означава, че 2 на 5 души са имали, имат или ще имат някакъв вид рак [1]. Според СЗО всяка минута от рак умират 17 души.
Това са болести, които може да се дължат на начина на живот и спецификата на околната среда, могат да се дължат на наследственост, но може да се дължат и на чиста случайност. На случайността ще обърна специално внимание в следващия материал, но преди да стигнем до него, ще трябва да минем през кратък урок по история.
Етиология на рака от вчера…
Ракът е бил на тази земя още преди ние да се появим като вид – за това свидетелстват редица палеопатологични находки на животни с тумори, датиращи от праисторията [2]. Първото писмено сведение за рак у човека е от XVI в. пр.н.е. и представлява египетски папирус (т.нар. хирургически папирус на Едуин Смит), в който е описан случай на рак на гърдата.
Видни медицински фигури като Хипократ (ок. 460 – ок. 370 г. пр.н.е.) и Гален (129 – ок. 210 г.) са дискутирали болестта в своите трудове, но те предимно са я описвали и са излагали своите възгледи за лечението ѝ. Дълго време не е имало солидно обяснение за подлежащите рискови фактори и механизми. Преобладавали са коренящи се в човешкото въображение схващания, които се изповядват и до днес, но категорично попадат в категориите на псевдомедицината и псевдонауката.
След XV в. постепенно започва да става приемливо лекарите да осъществяват аутопсии в опит за установяване причините за смъртта, но дори това ниво на развитие не ни е позволявало да отгатваме по отношение на рака. Т.нар. баща на немската хирургия професор Вилхелм Фабри (1560 − 1634) е вярвал, че ракът на гърдата се причинява от пресичане на млякото в млечния канал.
Холандският лекар Силвий Франциск (1614 – 1672) пък е смятал, че за всички видове рак е отговорно натрупването на „киселинна лимфа“. Неговият колега и съвременник Николас Тулп (1593 – 1674) е бил на мнение, че ракът е отрова, която бавно се разпространява из тялото и също така е заразна.
През 1687 година френският физик Де Сен Андре приписва всички ракови болести на прекомерно натрупване на телесни секреции като слюнка, жлъчен и панкреатичен сок, менструална кръв. Въпреки това си погрешно схващане, той с точност наблюдава, че повишената киселинност в стомаха предразполага към язви, а алкалността – към рак.
Първото наблюдение, което свързва начина на живот с развитието на рак, е документирано от английския лекар Джон Хил (1716-1775). В своята книга от 1761, озаглавена Cautions Against the Immoderate Use of Snuff („Предупреждение срещу неумерената употреба на емфие“), Хил пише за способността на тютюневия прах да предизвиква подувания и полипи в носната лигавица. В интерес на историческата истина, той може да разглежда като втори след Тобиас Венър (1577–1660), който през 1620 пише в своята Via Recta, че прекомерното пушене уврежда мозъка и очите и води до тремори в сърцето и крайниците. Венър е и един от първите лекари, които описват затлъстяването като обществено заболяване.
Вторият лекар, който установява връзка между начина на живот и рак, отново е англичанин. Това е Пърсивал Пот, който през 1775 година докладва за т.нар. коминочистачески карцином. Ракът на скротума е бил обичаен за професията на коминочистача и се предизвиквал от полепнали по тялото сажди.
За саждите доста по-късно (30-те години на миналия век) е установено, че съдържат редица полициклени ароматни въглеводороди – потентни канцерогенни агенти, които са ключов фактор във връзката между пушенето и рак на белите дробове и между консумацията на готвено на висока температура месо (на открит огън, горещ тиган, грил) и рак на дебелото черво.
…до днес
Чак в началото на ХХ век учените откриват, че някои видове рак (като рака на гърдата) могат да бъдат унаследявани. Главно действащо лице в тези открития е Eugenics Record Office (Архивна служба по евгеника) в САЩ. Службата събира информация за т.нар. „ракови семейства“, рисува родословни дървета и изследва редица наследствени ракови заболявания. Още тогава информацията в нейните архиви е била от интерес за семействата, които са искали да разберат по-добре собствения си риск и да вземат по-информирани решения за това дали и кога да имат деца.
През 1958 година Шелдън Рийд, В. Елвинг Андерсън и Харълд Гудман – трима изследователи в Института за човешка генетика към Университета в Минесота, публикуват книгата Variables Related to Human Breast Cancer („Променливи, свързани с рак на гърдата при човека“). Тя е резултат от 13-годишно изследване върху наследственото разпространение на болестта. Основното заключение в нея гласи, че:
„Майките, сестрите и дъщерите на пациенти с рак на гърдата страдат от около два пъти по-висок риск от рак на гърдата в сравнение със свои връстнички.“
И така, в продължение на десетилетия и до съвсем неотдавна, преобладаващата парадигма сред изследователите на рака и лекарската общност е, че ракът възниква в резултат от:
- наследствени фактори или
- външни фактори или
- комбинация от наследствени и външни фактори
Това не може да е всичко!
Но както винаги се оказва, нещата винаги са малко по-сложни. С годините науката напредва, натрупват се все повече данни и в един момент наследствените и външни фактори се оказват недостатъчни за разкриване на пълната картина на раковата етиология. Ето защо учените започват да обръщат все по-сериозно внимание на трети потенциален фактор – чистата случайност.
Каква е ролята на случайността, когато говорим за рак? Наистина ли 2/3 от рака са въпрос на „лош късмет“, както съобщиха медиите през 2015 година? Каква част от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени с преднамерени действия от наша страна?
Ще адресираме всички тези въпроси и ще зададем още поне толкова в следващата част от настоящата мини-поредица, посветена на рака. Харесайте страницата ни във Facebook и се абонирайте за известия от нея, за да не я пропуснете продължението сред нестихващия медиен шум.
Източници:
[1] American Cancer Society. (2014). Lifetime Risk of Developing or Dying From Cancer.
[2] Hajdu, S. I. (2011). A note from history: landmarks in history of cancer, part 1. Cancer, 117(5), 1097-1102.
