За какво се сещате, когато чуете „хранително разстройство“? Дали първо в ума ви се появява образът на момиче, страдащо от анорексия? След което може би се сещате и за булимия? А знаете ли, че съществува и разстройство на храненето, свързано с пристъпно преяждане[*]?
Тези три страдания се диагностицират съгласно списъци с поведенчески, психологични и физикални симптоми. Но освен тях съществуват и по-различни хранителни разстройства като синдром на нощно хранене и пика. Пък и понякога симптомите на човек не се вписват точно в рамките на което и да е от тези три специфични хранителни разстройства, макар и да са доста сходни. В такива случаи има вероятност да става въпрос за някое от следните състояния, част от които попадат в категорията „друго специфично хранително разстройство“ на DSM-5 (диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства – 5-то издание).
Малко известни, но не и малко значими:
Синдром на нощно хранене: продължителни периоди от хранене през нощта – при нощни събуждания или изяждане на големи количества храна след вечеря (над 25% от храната за деня). Характерна е липсата на апетита в сутрешните часове, и повишен такъв през нощта. Според статистиката засяга 1,5% от населението на САЩ, с еднаква честота при жени и мъже. По-често се среща при хора със затлъстяване (около 10% от тях страдат от синдрома на нощното хранене).
Диабулимия: страдащи от диабет намаляват инсулина си с цел да отслабват.
Пика: рядко състояние, при което се ядат нехранителни предмети – пръст, коса, хартия, стъкло, дърво и др. По-често се среща при деца. Понякога се свързва с недостиг на желязо. Среща се и при разстройства от аутистичния спектър, шизофрения и обсесивно-компулсивно разстройство. Може да доведе до сериозни усложнения, затова е важно да се лекува от съответните специалисти.
Орторексия нервоза: желанието за „правилно“ хранене прераства в обсесия. Придобива огромна важност, засяга различни сфери от живота на човек. Темата е засегната по-подробно в отделна статия за орторексия нервоза.
Атипична анорексия: Наблюдават се симптомите на анорексия с разликата, че теглото остава нормално или дори над нормата.
Атипична булимия: При това състояние се касае за наличие на всички симптоми на булимия, но циклите от преяждане, последвано от компенсаторно поведение, са по-редки или продължават по-кратко от определеното за диагностициране на булимия нервоза.
Пристъпно преяждане с по-ниска честота и/или по-кратка продължителност: За да се диагностицира разстройство на храненето с пристъпно преяждане, трябва неконтролируемите преяждания да са не по-рядко от веднъж седмично, в продължение най-малко на 3 месеца. Когато става въпрос за типичните за това разстройство преяждания, но просто случващи се по-рядко или за по-кратък период от време, също е важно да се вземат мерки за справяне със състоянието.
Разстройство с прочистване: когато се използват компенсаторни методи с цел отслабване (например лаксативи), без това да е част от цикли на преяждане и прочистване (характерни за булимия).
В заключение:
Огромен процент от разстройствата, свързани с храненето, не се вписват в диагностичните рамки на анорексия, булимия или разстройство с пристъпно преяждане. Това обаче не ги прави по-незначителни. Страдащите от тях също се нуждаят от подходящо лечение. Както при останалите хранителни разстройства, така и тук взаимоотношенията с храната са по-скоро симптом:
- Нарушеното хранене е това, което води до разнообразните усложнения при хранителните разстройства;
- Въпреки това в процеса на лечение е нужно да се обърне внимание и на психологичните предпоставки за възникването им;
- Често е съчетанието на хранителните разстройства с други психиатрични заболявания, които са взаимосвързани в част от случаите.
Навременното лечение от съответните специалисти (в повечето случаи – психиатър, психотерапевт, диетолог) е това, което може да доведе до измъкване от порочния кръг на тези състояния и да предпази от усложненията им.
[*] Разстройство, свързано с пристъпно преяждане е състояние, при което за кратко време се изяжда по-голямо количество храна, отколкото биха изяли повечето хора. Придружено е от чувство за загуба на контрол над храненето по време на „пристъпа“, който често води до дискомфорт от преяждането. Обичайно това хранене е по-бързо от нормалното и е съпроводено с усещане за вина или депресивно настроение. Може да се случи дори при липса на чувство за глад.
