Някои помнят повече, други са с по-слаба памет. И това е просто даденост. Такова поне е масовото разбиране за същността на паметта. Оказва се, че не е точно така. Както в медицината вярването за действията на едно лекарство е от значение (ефектите плацебо и ноцебо), така и по отношение на паметта вярванията имат своят ефект.
И така, вярването, че имаш слаба памет може да я влоши. В сила е и обратното – вече се знае, че всеки може да се научи как да подобри паметта си. Професорът по невронауки д-р Уилиам Клем пише по темата за Psychology Today.
1. Състезателите по помнене
Джошуа Фоер е журналист, автор на книга за паметта. Същевременно паметта му далеч не била открояваща се с нещо специално. Като част от работата му се случило да пише материали за състезатели по помнене. Останал запленен от идеята за постигане на такива невероятни подвизи в помненето. Той усвоил техниките им, тренирал и през 2006 г. спечелил шампионата по помнене в Съединените щати. Но ето че по-късно той спрял да тренира. В резултат паметта му се завърнала към предишното си състояние.
2. Възрастните китайци
Паметта на възрастните китайци остава съхранена до преклонна възраст. И те са дълбоко почитани от цялото общество. Тези факти не са останали незабелязани от изследователите, като въпросът е дали и защо би имало отношение между тях.
Промяна във вярването = промяна в резултата
В тази връзка учени от Харвард провели експеримент, в който участвали 90 души на възраст 60+ години. За целите на експеримента трябвало да се създаде промяна в убежденията и тя да бъде регистрирана чрез тестове. Осъществили това чрез мигновено показване на списък от 50 думи. Той включвал:
- думи, свързани със „застаряването“ („разсеян“, „застарял“ и др.);
- или думи, символизиращи „мъдрост“ („вижда всички страни на нещата“, „умен“ и т.н.)
Тези думи изскачали на компютърен екран. Скоростта им е била толкова бърза, че да не бъдат отчетени от съзнанието, а да действат само на подсъзнателно ниво. Погледът на участниците е бил фокусиран върху точка от екрана през цялото време. Под или над тази точка проблясвала мигаща светлинка и те трябвало да натискат бутон веднага, щом я мернат.
Участниците решавали по три различни вида тестове за памет преди и след интервенцията. Използваните тестове имат приложение в оценката на отслабването на паметта при възрастните хора.
Резултати
За да се оцени въздействието на интервенцията със списъците, са сравнени резултатите преди и след нея. Групата участници, на които е пуснат свързаният с „мъдрост“ списък, имали по-високи резултати. Точно обратно, в другата група резултатите били по-ниски, отколкото на първия тест.
Откритията свидетелстват за връзката на убежденията с помненето. Разкриват как се повлиява паметта, когато се променят нагласите, свързани с нея.
Как се случва това?
Убежденията променят отношението към нещата. А от отношението зависи много от поведението. Психологът Мартин Селигман е автор на книга за заучения оптимизъм, в която се разказва как оптимизмът и песимизмът са заучени обяснителни стилове. Идеята е, че те имат значение за начина, по който тълкуваме нещата, включително и причините за успехите и провалите си.
Оптимистите могат да учат от своите слабости и провали, тъй като са убедени, че могат да ги преодолеят. Докато песимистите по-често се отказват да опитват. Логично, след като стигат до заключението, че недостатъците им са техни неизменни характеристики. Ясно се вижда ефектът от начина на мислене върху способността да се усъвършенстват паметта и мисленето.
Напълно постижимо е да се възприеме по-оптимистична нагласа, вдъхваща увереност в способностите и даваща надежда за реалистични промени към по-добро. Стига да сте мотивирани да развиете по-добра памет и убедени, че можете да го постигнете, доста вероятно е да се получи. Убежденията могат да променят много. Включително способността да помним.
Източници:
Klemm, W. R. 2012. Memory Power 101. SkyhorsePublishing.com
Levy B. R, and Langer, E. (1994) Aging free from negative stereotypes: Successful memory among the American deaf and in China. Journal of Personality and Social Psychology. 66:935–943
Seligman, M. E. P. 1991. Learned Optimism.New York: A. A. Knopf.
