Ще се постарая това да не се превърне в поредната статия на тема „кучета vs. котки“, но усещам, че може и да не ми се получи. Не и ако започна по следния начин: в общия случай кучетата струват повече от котките. Придобиването им е значително по-скъпо, а отглеждането им е същински фискален ад.
Ваксини, прегледи, лекарства, груминг, аксесоари, дрешки и лакомства. Виждали ли сте колко струват креватчетата? За куче с размера на пони? Котки с размера на пони няма. Дори не искам да подхващам темата за храната. Особено ако кучето ви е с размера на пони. Кучешки хотели! На техния фон дори квартирите в София ми се виждат евтини.
Отплеснах се, но все още не съм дерайлирал изцяло от темата. В маркетинговите проучвания се използва една метрика, която се нарича „готовност за плащане“ или „ценова готовност“. Това е максималната цена, която един потребител е готов да заплати, за да придобие (или съхрани) единица благо. Казано по темата, това са парите, които сте готови да дадете, за да имате куче. Или пък котка, ако случайно сте един от „онези хора“.
Извинете, колко струва това приятелство?
Правени са разни проучвания [1], [2], които показват, че като цяло имаме доста по-висока ценова готовност по отношение на кучетата [*]. Учените са се опитвали да обяснят тази привидно странна готовност с редица странни обяснения. В това число и по-силната връзка, която се изгражда между човека и кучето, негов най-добър приятел от памтивека.
Но от тази година си имаме едно алтернативно обяснение, което идва от наскорошна академична публикация [3] с величественото заглавие „Dogs have masters, cats have staff“ („Кучетата си имат господари, а котките – персонал“). А вие си мислехте, че науката трябва да бъде скучна.
В нея също се измерва готовност за плащане. Или по-точно – сумата, която участниците са готови да заплатят, за да спасят живота на своя любимец. И мотивацията за това. Ето ви и кратката версия на новите открития:
- Съвсем очаквано, хората са готови да платят значително повече, за да спасят кучешки живот.
- Напълно неочаквано, причината за това е, че кучетата са по-сервилни от котките.
Точно така, повечето хора обичат контрола. И когато имат контрол върху любимците си, се изгражда силно собственическо чувство и емоционална привързаност. Това не си го измислям аз, това са думи на изследователката Колийн Кърк за сайта The Conversation. Тя е автор на проучването, може да ѝ се вярва донякъде.
Ами ако кучетата се държаха по котешки?
Кърк провежда три онлайн експеримента, за да изследва как собственическото чувство влияе върху ценовата готовност.
В Експеримент 1 тя моли собственици на кучета и котки да опишат поведението на животното си, за да може да измери чувството им за контрол и собственост. След това участниците трябва да си представят, че животното им е болно и да определят максималната сума, която биха дали за животоспасяваща операция.
Собствениците на кучета са готови да платят средно по 10 689 долара, за да спасят любимеца си. Собствениците на котки предлагат по-малко от половината на тази сума – едва 5 174 долара. В същото време кучкарите са с чувство за повече контрол и собственост над техните животни, едно възможно обяснение за разликата в ценовата готовност.
Но като учен на място Кърк знае, че корелацията не е сведение за каузалност. Затова тя подготвя Експеримент 2, в който пита участниците колко биха платили за живота на любимеца си, но след като е нарушила тяхното чувство за собственост. За целта поставя участниците в хипотетична ситуация, в която животните им са дресирани от предходен собственик. В синхрон с очакванията, нарушаването на собственическото чувство води до заличаване на огромната разлика в готовността за плащане.
Експеримент 3 се основава на следния печално познат феномен: хората обичат да контролират животните си, а котките са зад… нека просто кажем, че кучетата са значително по-контролируеми. Възможно ли е собствениците да ценят животните си правопропорционално на склонността им да се подчиняват?
За да си отговори на това питане, Кърк моли респондентите да опишат колко са готови да платят за живота на любимеца, но този път ги поставя в един от четири имагинерни сценария:
- Имаш любимец куче.
- Имаш любимец котка.
- Имаш любимец котка, която се държи като куче.
- Имаш любимец куче, което се държи като котка.
Шантава работа. Но вижте ценовите готовности, които заявяват участниците във всяка от ситуациите:
- 4 270 долара за живота на любимец куче.
- 2 462 долара за живота на любимец котка.
- 3 636 долара за живота на котка, която се държи като куче.
- 2 372 долара за живота на куче, което се държи като котка.
Тук бих могъл да коментирам нещо остроумно, но няма да го направя. По-скоро ще оставя на вашето въображение да си скицира изводи в ъгъла на виртуалния лист.
Господар или балък с крачкà?
Точно така, току-що прочетохте стотици думи, само за да разберете, че цените кучето си, защото можете да го юркате. Оказва се, поне според откритията на Колийн Кърк, че собственическото чувство е в пряка зависимост от чувството за контрол. Нейното проучване разграничава между физически и психологически контрол със следното уточнение:
- Физически контрол е способността да влачиш животното на каишка.
- Психологически контрол е склонността на животното да се съобразява с твоите желания.
Колкото повече от последното е налице, толкова повече ще цените любимеца си. В общия случай.
Затова, независимо че интернет се върти от клипчета със сладки и налудничави котенца, индустрията с любимци продължава да се върти най-вече около добрите стари взаимоотношения между човека и най-добрият му приятел – то, кучето. Може би защото то, кучето, му дава така необходимото господарско чувство.
В опит да завърша с нещо важно и хубаво по адрес на котките изрових цитат от култова книга:
Повече от това котката не можете научи на нищо. На нищичко. Може да си мислите, че можете, но това е, защото сте разбрали погрешно какво става. Вие си мислите, че котката послушно се появява на задния вход в десет часа, точна до секунда, за вечерята си. От котешка гледна точка някакъв балък с крачкà са го дресирали да вади всяка вечер консерва от хладилника.
– Тери Пратчет. Автентичната Котка. 2001. Изд. Прозорец, София. Превод: Светлана Комогорова
[*] В противен случай просто нямаше да имаме кучета. Ако нямате куче и не знаете за какво говоря, просто можете да проверите цените за престой в кучешки хотел. Нощувал съм в Швеция за по-малко пари.
Източници:
[1] Lue, T. W., Pantenburg, D. P., & Crawford, P. M. (2008). Impact of the owner-pet and client-veterinarian bond on the care that pets receive. Journal of the American Veterinary Medical Association, 232(4), 531-540.
[2] Perrin, T. (2009). The business of urban animals survey: the facts and statistics on companion animals in Canada. The Canadian Veterinary Journal, 50(1), 48.
[3] Kirk, C. P. (2019). Dogs have masters, cats have staff: Consumers’ psychological ownership and their economic valuation of pets. Journal of Business Research, 99, 306-318.
