За да разведря монотонното си маскирано съществуване, реших днес да представя рецепта, която няма да изнерви прекалено много хора в интернет. С изключение на сладкарите, които знаят, че истинският чийзкейк се прави с крем сирене.
Сладкарското недоволство е незначителният дан, който ще платя, за да спечеля уважението на две социални групи, които диктуват правилата на бизнеса с бързооборотни стоки и разполагат със силата да свалят правителства – бабките и батките.
Изварата – храна за атлети и пенсионери
Колкото и да ми се ще да ви кажа, че всичко в този живот е вкус, вродената ми честност ще ми попречи да го направя. Има цели и обстоятелства, които ни принуждават да правим компромиси с вкуса си. Такива са поддържането на секси визия, спортно представяне или пък елементарно човешко съществуване в условията на паричен недоимък.
Недолюбвана от изтънчени небца и фигурираща като отпаден продукт в презадоволени съзнания, изварата заема централно място в диетата на стотици хиляди спортуващи и/или живеещи на ръба на оцеляването наши сънародници. Аз също се прекланям дълбоко пред вкуса, но съм имал своите години на оскъдица. Освен това и до днес ми се случва да вдигам неща, по-тежки от чугунен тиган, за да градя едно по-здраво, умело и добре изглеждащо тяло.
Ето защо имам сантиментални емоции към изварата и хич не обичам разни хора да ми я петнят с елитизма си, нищо че аз самият съм един от най-отвратителните сноби, които познавам. Даже ще имам наглостта да ви я рекламирам* малко.
Пълноценен протеин
Особено когато се прави от суроватка, изварата е един от най-пълноценните и бързоусвоими протеини, които можете да купите от магазин за хранителни стоки във всяка точка на България (или дори да приготвите сами вкъщи). В 100 г от нея има около 11 грама белтъчини, чийто аминокиселинен профил е повече от задоволителен.
Това за средностатистическия четящ може би е лишено от сензационна стойност, но е вълнуващ факт за хора със завишени белтъчни потребности. Кои са тези хора ли? Атлети на диети и милите ни родители на възраст 65+ години със скромните им пенсии.
Приятен бонус е, че изварата е подходяща за консумация от вегетарианци – друга група от населението, за която набавянето на достатъчно протеин може да е предизвикателство.
За жълти стотинки
Няма друга белтъчна храна, която да не изисква термична обработка и да носи толкова много хранителна стойност за толкова малко пари. Да приемем че в едно нормално, прилично засищащо и максимално анаболно ястие трябва да има около 30 г протеин. Аз го приемам, за вас не мога да бъда сигурен.
Сега да вземем другия евтин пълноценен вегетариански белтък, който не се нуждае от кой знае какво готвене – яйцата. В 1 яйце има около 6 г белтъчини, т.е. ако сте приели по-горното ми твърдение, ще трябва да вземете поне 5 яйца и да дадете поне левче.
А сега вземете изварата. 30 грама протеин от извара струва около 60 стотинки. С останалите 40 стотинки можете да си купите кърпички. Неслучайно един от най-често задаваните от начинаещите в любителския бодибилдинг въпроси е „Абе, с какво ядете изварата?“ Неслучайно един от най-често даваните от напредналите в спорта отговори е „Със сълзи!“
Нискомазнинна!
Зад гърба си чувам възгласи: „Тоя съвсем отплете!“ Добрите готвачи имат очи и уши на гърба си, защото срещу тях винаги се злослови. Аз много добре знам какво е гастрономическото и здравословно значение на мазнините, затова понякога мога да си позволя да злословя срещу тях. Те очи и уши нямат, камо ли на гърба си.
Има случаи, в които ниското съдържание на мазнини е търсена характеристика. В повечето извари има под 2 г мазнини на 100 г, което може да ги прави вкусни като тебешир, но пък за сметка на това ги лишава от ужаса на многото калории. Така трениращите си набавят нужния анаболен стимул на по-ниска енергийна цена, а просто диетиращите се наяждат, без да преяждат в енергийно отношение.
И понеже това е нагла реклама, съм длъжен поне веднъж да кажа „Но това не е всичко!“ Известно е, че мазнините в състава на ястието могат да забавят храносмилането и преминаването на храната в тънкото черво, където се усвояват аминокиселините. Това отново е от значение за онези странни хора, които се възбуждат от понятия като „бързи“ и „бавни“ протеини. Един протеин сам по себе си може да се усвоява много бързо, но ако се приема в комбинация с мазнини, тогава картинката значително се променя. Затова след тренировка гледаме да ядем „бързи“ протеини без много мазнини, а преди лягане ядем чийзкейк.
Точно така, в този чийзкейк има мазнини, защото иначе никой нямаше да иска да го яде. Виждате ли, че съвсем не съм отплел? Дори бих ви препоръчал да си приготвите рецептата със сладкарска извара – тя е по-богата на мазнини и е по-кремообразна, почти като крем сирене. Почти.
Кой каза „чийзкейк“?
Порции: 24 бр.
Време за приготвяне: 60 мин
Трудност: 1 от 3
Хранителна информация (за 1 порция):
- Енергия: 156 ккал
- Въглехидрати: 15 г
- Мазнини: 8 г
- Протеини: 6 г
- Фибри: 1,5 г
Необходими продукти:
За блата:
- 200 г обикновени бисквити
- 50 г печени белени лешници
- 1 с.л. какао на прах
- 1 с.л. захар
- 100 г меко масло
За крема:
- 500 г безсолна извара
- 200 г заквасена сметана
- 3 яйца
- ½ ч.ч. захар
- 1 с.л. ванилов екстракт
- Щипка сол
За плънката:
- 2 чаши замразени горски плодове
- 4 с.л. захар
- 1 с.л. лимонов сок
- 1 ч.л. настъргана лимонова кора
- 1 с.л. вода
Метод на приготвяне:
Плънка (можете да я приготвите 2-3 дни предварително и да я съхранявате в хладилник)
- В касерола сложете замразените плодове 2-4 с.л. захар (на вкус), лимоновия сок и настърганата кора. Гответе на средна температура, разбърквайки, докато част от течността се изпари. Имайте предвид, че сосът ще се сгъсти допълнително, когато изстине.
Чийзкейк:
- Смелете бисквитите и лешниците в кухненски робот. Добавете захарта, какаото и мекото масло и смесете до получаването на хомогенна смес. Разпределете сместа на дъното на 24 форми за мъфини (броят може да варира в зависимост от размера на формите).
- Разбъркайте изварата и сметаната добре, добавете захарта, ваниловия екстракт и щипка сол. Накрая добавете яйцата едно по едно до пълното им усвояване от сместа. Разпределете получения крем във формичките.
- Оставете плодовия сос да поизстине и го напълнете в сладкарски биберон (или шприц). Шприцовайте по малко от него в центъра на всяко едно от кейкчетата.
- Печете на 180°C в продължение на 10 минути, изключете фурната и оставете вътре за още 30 минути. Консумирайте добре охладени.
* Скъпи представители на млечната индустрия, моля изпращайте предложенията за спонсорство до редакцията на Moeto-Zdrave.Life. Предварително благодаря!
