Битието е пластично.
Можем да бъдем ваятели.
На всичко. Само повярвайте!
Ето 10 практически илюстрации за това:
- Нашият мозък измисля най-голямата машина, която човечеството е построило до момента. Големият адронен колайдер, ускорителят на частици с обиколка 27 км, закопан на 175 метра под земята близо до Женева в Швейцария.
- Бяхме във Флоренция с дъщеря ми и немеехме пред катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ на Пиаца дел Дуомо – пищната красота, многовековния труд на великите умове, шедьоврите в галерия Уфици и зашеметяващата скулптура „Давид“ на Микеланджело.
- „Възнамерявам да бъда най-богатия човек в света“ – казва Хауърд Хюз, американски пилот, кинопродуцент, ексцентрик. Казва го, набелязва целта и я сбъдва – става един от най-богатите хора.
- Лакшми Митал създаде най-голямата компания за производство на стомана в света.
- Мукеш Амбани построи най-голямата рафинерия в света.
- Алико Данготе стана най-големият индустриалец в Африка – производител на цимент, който планира изграждане на най-голямата рафинерия в Западна Африка.
- Ингвар Кампрад построи най-голямата компания за производство на мебели в света – IKEA.
- Джеф Безос създаде най-голямата книжарница в света – Amazon.
- Американският лекар-кардиохирург Майкъл Дебейки първи създаде изкуствен кръвоносен съд от материал, който откри в моден дамски магазин. Лично скроява и ушива съда и след експериментални проучвания през 1953 г. прави първия байпас на артерия с дакронова протеза. Д-р Дебейки е първият лекар в света, направил ендартеректомия – премахване на атеросклеротична плака от вътрешната част на сънната артерия през 1953 г.
- „Когато бях на 23, струвах над $1 000 000. Когато бях на 24, струвах над $10 000 000. Когато бях на 25, струвах над $100 000 000, но това не беше чак толкова важно, защото никога не съм го правил заради парите. Имах друга цел!“ – Стив Джобс.
Но дали всичко, което са постигнали Стив Джобс, Майкъл Дебейки и примерно горните десет, е плод само на брилянтна хирургична техника, денонощен труд, съдба, късмет, обстоятелства и преодолени препятствия?
Може би точен отговор дава проф. Грийнхалч: „Дебейки имаше невероятна самоличност, въздействие и лечебна сила. Той даваше на пациентите си такава вяра и надежда, която никой друг не можеше да им вдъхне. Той беше посветен!“.
Ами ето я думата!
Която държи мозъка в кондиция.
Която движи горните десет.
Да бъдеш посветен. Ама не пет за четири. А истински.
Големите мислители не са доволни от средните резултати. Те са посветени на отличните постижения.
„Когато си поставих целта да стана милиардер, знаех, че излизам от моята реалност. Чувствах се неудобно, защото тази цел изглеждаше невъзможна, но аз винаги съм обичал да мисля за големи неща и да си поставям големи цели. В началото всичко изглежда като невъзможно. Но големите цели ме изтласкват извън собствената сфера на възможности. Големите цели събуждат и взривяват цялата ми енергия, страст и ентусиазъм. В този непрекъснато променящ се свят вие ще променяте света и светът ще променя вас, но никога не изпускайте от поглед големите цели, винаги бъдете посветени на големите цели!“
Това казва в реч пред студенти Лорънс Джоузеф „Лари“ Елисън, основателят на една от най-големите софтуерни компании в света – Oracle Corporation и неин дългогодишен изпълнителен директор. Майка му го ражда, когато е едва на 19 години, а след девет месеца го дава за осиновяване. Лари има трудно детство. Напуска два колежа, но никога не напуска мечтата си.
Ричард Брансън зарязва училище на 16 години. Не притежава диплома от колеж. Но днес притежава 5,1 млрд. долара, защото винаги е имал мечта, цел, визия. И посветеност. След това разширява портфолиото си с над 200 компании в 30 държави.
И всичкото това от онези 1500 грама в главата.
Защото те са градина.
Умът е градина. Дълбоко плодородна почва. Парче земя – жива и добра. Нашите обичайни мисли и вярвания са семена. Тези семенца поникват, произвеждат живот. Точно както от едно зрънце пшеница прораства пшеница. От царевично зрънце няма как да поникне божур. Или трицветна теменуга.
Най-красивите неща са резултат от ежедневна грижа. Да си представим. Една градина от 100 милиарда (колкото са невроните в мозъка) лалета, нарциси и зюмбюли. Истинска феерия от цветове и ухания. Тук-там неземна красота на цъфнали черешови цветове.
Разходете се из мозъка си. Вижте за какво говорят цветята. Накъде водят алеите?
Знаем, че природата е най-голям художник.
Но само наша е отговорността да изберем внимателно що за семенца хвърляме върху вътрешните градини на нашето подсъзнание.
Тъй като нашите мозъци възпроизвеждат в живота ни само и единствено семенцата, които хвърляме.
Това е закон.
Неумолимо е.
Както и истината, че хората не можем да летим.
Отидох да експериментирам. Да проверя отново.
Покатерих се на едно дърво. Скочих.
С копнеж да летя. Нагоре. Но не полетях. Повисях известно време из клоните, после тупнах долу. Понякога право в копривата. Законът е железен. Посоката е една. Законът е на сър Айзък Нютон. Никой не може да пренебрегне гравитацията.
Същото е и със семенцата, кълновете и реколтата.
Затова.
Мечтайте смело.
Работете, действайте, случвайте.
Отглеждайте големи мечти и идеали.
Давайте ежедневни и всеотдайни грижи за тях.
Поучете се от големите градинари.
Практикувайте търпение.
Практикувайте концентрация.
Тя е съсредоточие от сгъстена енергия.
Бъдете посветени в магията на мащабното мислене.
Действайте!
И по-високо билото, майстори!
Защото онзи същият чудноват 1500-грамов мозък в главите ни понякога може да се отлее в доста „оригинални“ конфигурации, като например:
- Игнорира провалите, без да си вземе поука и смело ги рециклира.
- Улисва се в собствената си уникалност и не прави реална самооценка.
- Краде в магазина – дъвки, палта, алкохол, коли и диаманти.
- Дрогира се. Изяжда 2 кутии бисквити и изпада в хипергликемична кома.
- Изсипва кофа вода върху главата на минувач.
- Наводнява стаята, за да пуска корабчета.
- Създава некролог на учителя, защото същият писа двойки по география.
- Крещи и се ядосва за дреболии.
- Прави секс без презерватив с рисков партньор.
- Сготвя се до политически труп. Робува на диктатура. Разделя се с любовта на живота си, за да се ожени по сметка. Оставя децата цял ден на електронно стопанисване от телевизор и таблет, защото така е по-лесно.
- Вярва и пропагандира, че с хомеопатия се лекуват ортодонтски аномалии.
- Облича се неподходящо. Преяжда. Дебелее. Деградира. Депресира. Насочва отчуждение на човека от неговия биологичен пол. Разделя понятията „биологичен пол“ от „социален пол“. Легитимира полиандрията и сексуалното мултипартньорство. Врязва камион в тълпа хора и премазва деца. Живее ден за ден, безпътен, инертен, с оглозгани мечти и безверие. Дрогира се, пие, пуши, осъществява чужди цели, понякога убива и се самоубива.
И всичко това пак от онези същите 1500 грама а главата.
Както казва Атанас Далчев: „Един писател личи и по това, за което не си позволява да пише.“
Перифразирам: един здрав мозък личи и по това, за което не си позволява да мисли, личи и по това, в което отказва да бъде въвлечен.
С цялата условност на понятията здрав мозък, големи цели и конвенционална мъдрост, с необходимото разбиране, че част от хората днес затъват в дребнотемие, бездействие, агресия, нихилизъм, сривове в личен морал, мързел и злоба, от бедност, безпаричие и липса на здрав ориентир, искам да кажа, че пиша за всичко това единствено от позиция на лекар, загрижен за ограбеното здраве на хората днес.
Ние се разболяваме от изкривената реалност и изкривената реалност деформира нас, лицата ни, челата ни, деформира ни социално, етично, емоционално, политически и физически.
Ако сте пропуснали първа част от поредицата, можете да я прочетете тук. Прочетете и продължението.
