Непредсказуемостта на живота може да бъде сломяваща. Затова е добре, че има поне няколко циклични феномена, на които да се уповаваме. Слънцето отново ще изгрее утре. Пак ще дойде пролет. Учени за пореден път ще открият лекарството за рак. А журналисти ще разтръбят сензационната новина.
Към момента на списването на настоящия текст българското интернет пространство още дреме, но западните новинарски сайтове се надвикват по повод откритието на израелски учени, които твърдят, че до една година ще лекуват рак! И то не какъв да е рак, а всички видове рак! Нямам капацитета да следя целокупната медийна среда, но със сигурност новината бе отразена с една или друга степен на сензационност от Forbes, New York Post, Daily Mail, The Sun, CBS, Futurism и навярно кой ли още не.
Лекарство за рак = Медицинска революция
Статистиката сочи, че практически няма човек, чиито живот да не е бил белязан от „императора на всички болести“. Всички сме губили свой близък човек в прегръдката му, а още по-страшното е, че двама на всеки петима от нас ще имат, имали са или понастоящем имат поне един вид рак [1].
Няма да е пресилено твърдението, че откриването на лекарство против този бич ще е достойно за Нобелова награда постижение, което буквално ще преобрази историята – медицинска, световна, всякаква.
Звучи толкова вълнуващо, че на човек му идва да си сипе едно голямо, да си нареже цяла луканка, да запали цигара и въобще – смело да предприеме всички онези порочни действия, за които едни други учени периодично ни предупреждават, че са „канцерогенни“ и „убиват“.
Твърде хубаво, за да е твърде вярно
Не се доверявайте сляпо на това, което предстои да напиша [*]. Открийте препоръчан медицински онколог (това са лекарите, които лекуват рак) и го попитайте какъв е шансът да е било открито „универсално лекарство против рак“. Дори не е нужно да обяснявате кой е открил лекарството, какъв е механизмът му на действие и как точно е бил проучен и потвърден той. Питайте го „Кога ще излекуваме рака?“, ако желаете.
А после му покажете настоящата статия и го попитайте дали би се съгласил с нея.
Вече би трябвало да подозирате накъде бия. Универсално лекарство за рак не е било откривано и засега няма изгледи да бъде открито. От израелски или от каквито и да е учени. Подобни истории непрекъснато се появяват в медиите – за да бъдат бързо забравени и да отстъпят място на нови подобни истории.
Проблемът с тези истории е, че всички те са много… подобни. Обикновено всички те се базират на предварителни изследвания, които изглеждат много обещаващи по думите на самите учени или по рилийзите на прес офисите им, чиято работа е да внасят доза сензационност в научните открития. И те на свой ред да бъдат погълнати от гладните за сензации медии и предадени към още по-гладните за сензации читатели. Но повечето лечения, предназначени да лекуват „всички видове рак“, в най-добрия случай се оказват ефективни в лечението само на някои видове рак.
Думите на учените са безсмислени (когато бъдат извадени от контекст)
Думите на учените невинаги имат висока информативна стойност, особено когато са извадени от контекст. Затова част от журналистическата отговорност включва поставянето на научните открития на фона на „голямата картина“, разискването на важните (макар и не толкова сензационни) нюанси около експериментите и поясняването за какъв точно тип открития става дума.
По-горе споменах израза „предварителни изследвания“, което в науката може да означава тестове с клетъчни култури в петриева паничка или с гризачи в лаборатории. Основната цел на този тип експерименти е да демонстрират, че едно лечение работи на теория и да послужат като основание за по-нататъшни клинични изпитвания с хора – онези, от които всъщност разбираме дали и доколко лечението работи на практика.
Ако се върнем на темата за израелските учени и техния „универсален лек за рак“, ще открием, че историята не е много по-различна. Предполагаемото откритие е направено от израелската компания AEBi (абревиатура на доста по-интересното Accelerated Evolution Biotechnology). От основаването си през 2000 година фирмата изследва различни молекули, които таргетират специфични рецептори в клетките – ракови и не само.
Зад сензационните твърдения за откритието на AEBi всъщност няма нещо кой знае колко сензационно – няма клинични изпитвания, а дори няма и публикация в реферирано научно списание, описваща революционното дело. Единственото наподобяващо сведение нещо са няколко графики на уебсайта на компанията и на тях се говори за… клетки в петри и лабораторни гризачи.
Ракът е един и едно е неговото лекарство?
Когато обикновените хора говорят за „рак“, те може би си представят една болест, която протича по един начин и за нея има едно лечение [†]. Но въпреки че думата „рак“ е в единствено число, медицината я използва като термин-чадър, обхващаш набор от над 100 различни заболявания. Всички те споделят една фундаментална характеристика – неконтролируемо делене на клетки, което възниква от неочаквана промяна в нашата ДНК.
Но горе-долу с това се изчерпват приликите и започват разликите. Рак може да засегне практически всяка тъкан, орган и флуид в човешкото тяло и дори един и същ вид рак може да протече по редица различни сценарии.
Всеки раков пациент е „частен случай“ и неговото състояние непрекъснато „еволюира“, често създавайки уникални предизвикателства пред медицинските онколози. Раковите клетки преминават през множество молекулярни и генетични промени, а това от своя страна може да модифицира тяхното поведение. Рак може да стане по-устойчив на терапия, по-агресивен и по-смъртоносен.
Именно поради тази причина е абсурдно да се говори за рака като за една болест и още повече – за неговото лечение като за един универсален метод или една молекула.
Ако се нуждаете от допълнителна информация по темата, включително и от авторитетни източници като научноизследователската организация Cancer Research UK, ви препоръчвам да изгледате следните видеа.
Звучи отчайващо, но не е!
Дотук стана ясно, че шансът да „открием лекарство за рака“ клони към нулева стойност. Звучи отчайващо, но има и добри новини – много ракови заболявания са лечими и ще стават все по-лечими с напредването на науката.
Вижте какво пише по днешната тема в блога си ирландският доктор по ракова фармакология Робърт О’Конър:
- Преди 50 години левкемията при деца винаги е била фатална, често бързодействаща и ужасна. Днес болшинството деца с левкемия в Ирландия са част от клинични проучвания и над 90% от тях ще бъдат напълно излекувани от болестта.
- Дори с най-напреднала фаза рак на тестисите (което е рядкост), ¾ от мъжете ще бъдат напълно излекувани, а 19/20 биха били излекувани при по-ранна диагностика (както обикновено се случва). Преживяемостта при този вид рак днес е до 98%.
- Меланомът доскоро е бил с 30% 10-годишна преживяемост, а днес тази преживяемост е над 90%.
- Подобен напредък в лечението се наблюдава и при рак на гърдата, простатата и други видове рак, чиято преживяемост драматично се е увеличила през последните 20 години. Наскоро излезе статистика от САЩ, където регистрираха 27% спад в раковата смъртност за период от 25 години (бел. авт.).
- За жалост, други видове рак са много по-трудни за лекуване – като тези на белите дробове, панкреаса и яйчниците. Там напредъкът е довел до значително по-скромни подобрения в клиничния изход.
Междувременно списъкът с недоказани и отхвърлени лечения за рак, често предлагани от неквалифицирани специалисти и откровени шарлатани, стремглаво расте, а алтернативните лечения за рак продължават да крадат от оскъдното време на онкоболните.
Ето защо повече от всякога е важно да разберем колко сложен процес е разработването и изпитването на ефективни терапии и да подхождаме към темата колкото се може по-информирано и скептично, за да не ставаме жертви на некомпетентна журналистика и користни търговски намерения.
Наивно е да се смята и твърди, че учените търсят, камо ли че са открили, един универсален лек за всички видове рак. Напротив. Колкото по-добро е познаването на конкретния вид рак, толкова по-специфично може да бъде лечението за него, а оттам нараства и шансът повече хора да се радват на по-качествен и дълъг живот след поставянето на страшната диагноза.
[*] Написаното в интернет следва да бъде подкрепено със солидни научни сведения и/или да бъде валидирано от съответните специалисти, за да има стойност. Иначе е просто поредната стръв за претръпнали от сензации интернет читатели.
[†] Което буквално е на върха на пръстите на науката или дори вече е открито, но ТЕ упорито укриват от нас.
Източници:
[1] American Cancer Society. (2014). Lifetime Risk of Developing or Dying From Cancer.
