• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

С Робин Шарма зад гърба ми… проф. Даниъл Голман, Сет Годин, Тони Робинс, Дийпак Чопра, проф. Хелън Фишер, Брус Липтън, д-р Рюдигер Далке, Боб Дойл, Нийл Доналд Уолш, хуманоидния робот София и историите на стотиците именни и безименни пациенти, за които съм разказвала. Вече съм напълно убедена, че хармонията се крие в тайната пещера на сърцето, където умът и любовта се обединяват. В една усилваща се цялост. Само тогава, вечер, спокойно и нежно можем да съзерцаваме отражението на Луната в тихото езерце на душата ни.

Хората сме несъвършени, да. Пълни със загадки.

Но дълбочината и обхватът на човешките възможности са толкова големи, че духът в действие може да направи чудеса!

Във възторг съм

Тази конференция в Букурещ – Brand Minds 2018, беше направо номер едно.

Не откъснах очи и уши от лекторите.

Хипнотизираха ме.

И знаете ли с какво?

С вяра и интелигентна, смислена дързост.

Бяха истински. Страстни, ярки, чувствителни. Безкрайно мотивиращи.

И говореха за неща, които почти не чуваме в познатите информационни потоци. Неграмотността по въпросите за човешката душа, ум и природа на емоциите пречи много. Хубаво е да ги разбираме тези неща.

След такива срещи винаги потвърждавам в себе си, че, както казва един мой любим утвърден журналист, срещу отвратителните, грозни, непростими неща, хора и явление, които са около нас, „трябва да викаме“!

С инерцията лесно се борави. Инерцията може да ти смачка фасона. И за да се промени светът, самите ние трябва да станем промяната. Чрез бездействие не се стига до никъде. Тъжно е масовият фалш да се превръща в културна и житейска норма. Не е прилично да живеем с толкова занижени представи за нашите възможности.

Погледни към звездите

Ако животът много те натисне към земята, погледни нагоре към звездите, към небето и си кажи:

– Там… на Луната, на 384 403 километра разстояние от Земята, има отпечатък от човешка стъпка.

Звездите в небето нищо ли не означават?

Или по хоризонталната локва е по-лесно да надраскаме нЕкви планчета и после да ги удавим авангардно в ротации от мързел.

Нашият мозък има дизайн и потенциал да върши уникални неща.

Например миналата година трима учени успяха да наблюдават гравитационните вълни, предсказани от Алберт Айнщайн. И получиха Нобелова награда за това.

Ами 3D-принтерите, които вече печатат биочасти.

Или човекът, почти напълно обездвижен през последните 6 години, който свири на електронна китара, защото кибер имплант в мозъка движи пръстите му?

Не сме сардини, които плуват на стада.

Или… не вярвате, че личността е по-силна от обществото?

Осъзнай възможностите си!

Те са толкова необятни, че е направо безвкусно и оскърбително пред Създателя да се пилеем.

Липсата на осъзнаване струва скъпо.

Неосъзнаването на нашата биологична, емоционална и социална интелигентност струва още по-скъпо.

Гениалността има много по-широко измерение от строгия смисъл на думата.

Ако една майка отгледа и възпита детето си като добър и достоен човек, тя е гениална.

Просто трябва да се сетим да излюпим вродената във всеки от нас гениалност.

И после да работим върху нея.

Всяко умно решение на съществуващ проблем и всяко ново овладяно колелце нагоре в спиралата на личното развитие е форма на творчество и гениалност.

Но се получава парадокс.

Царство на абсурда – раждаме се с безкрайни възможности. И вместо да развиваме тази уникалност, която на всички е дадена, се превръщаме в мижав продукт на средата, щампите и кутията с масов стандарт.

Потопени в саламура от „людската деградация на собственото ни оскотяване“.

Средното ниво е за хора, които нямат достатъчно информация, за да бъдат уникални. Търсете информация.

Да останем малки, масови, имитиращи и опразнени от вяра, характер и личен профил е разгромяващо начинание. Разболява. Защото генерира недоволство.

Хората учат, щом са готови.

Бъдете готови.

Елате с мен.

На 9 юни.

Ценностите се създават, когато координираме действията и вярата на група хора.

Изборът от какво избираш да бъдеш част е много важен избор!

Не лети ниско.

Всеки, който лети ниско е виновен пред вродената в нас невробиология на стремежа към съвършенство. Пред невробиологията на „по-добрите ангели в нашата природа“.

Представете си Гигантска секвоя.

Границите на това колко високи могат да станат дърветата, зависят от дълбочината на тяхната коренова система. И от постоянно изтласкваната животворна вода по трасето корен-корона.

Да бъдем като секвоята. Да се върнем към корените си. Да ги изградим здрави. Да  добавяме стойност. Това е толкова лечебен процес.

Тези корени остават за децата ни.

Все още има хора, застинали в разни форми на самоизмама, с плитки загниващи корени и вехнещи малки листенца.

На мен ми пука за това

Пука ми за листенцата ви.

За вас.

Грижа ме е за децата ви.

Защото на нашите деца, на тях… оставяме света, нали така?

Или го оставяме на робота София?

Лекцията на проф. Даниъл Голман бе крайно благородна.

Наличието на дървета, достигнали естествена фаза на старост, е едно от най-липсващите звена в естествения цикъл от развитието на горите. Същото е и с хората. Така каза преподавателят от Харвард.

Защо? Защото ги отсичаме.

Моторните резачки на дървета са едно от най-гадните изобретения в света.

Така и ние хората. Често се самоотсичаме. По начини разни.

Поваляме се успешно с удобни триони.

Нима не искаме да бъдем като дърветата? Да правим света по-зелен и красив? Има смисъл в това.

Един ден деца, внуци или приятели ще стоят под тази сянка. Под сянката на стабилното дърво, което днес сме.

Ако ли пък не сме… няма сянка… и тогава децата ни ще скитат под жаркото слънце на пустинята.

Да, хората сме различни. Понякога позорно различни.

Има такива, които редят човеконенавистни коментари – „ами да, той сам си го е търсил“ в подножието на връх Шиша Пангма.

Има и други.

Като в този подвиг.

Майка. Разделя се с детенцето си. Което умира.

В този момент тя казва:

– Днес се ражда надежда за нов живот. Днес, докато един живот отлита… нашият Ангел дарява. Защото днес няколко други деца ще чуят дълго чаканата вест за донор.

Господи. Това те хваща за гърлото и е трудно да се коментира.

Как е възпитан този дух?

Защо сме се отклонили толкова много от траекторията на човеколюбие и добрина? Къде трябва да отидем, за да преоткрием  вкуса на нормалното?

Какво още трябва да се случи?

Има решения и навици, които е хубаво да бъдат игнорирани.

Като например да бъдеш сладководен първак, който обитава застояли води. Най-вече блата. Тоест да бъдеш чехълче.

Не бъди чехълче!

Но новите решения идват на база нова информация.

Ела, за да ти я дам!

Добрите хора са щедри.

Бъдете щедри към себе си.

Елате да споделим един ден заедно и след това животът ще бъде друг.

Щастието не е Coca Cola, Ferrari или един милион в банката.

Щастието е да бъдеш здрав, спокоен и заобиколен от любими, здрави хора. Мерната единица е здравият, споделен човешки живот.

Спокоен и в мир. Да принадлежиш на себе си. На сърцето си. На нещо по-голямо от теб самия. Човещината. Любовта. А не на индустрията.

Be Your Best Boss.

Лично аз съм най-щастлива, когато съм погълната изцяло от нещо. Сега съм погълната от идеята за Резонансът.

Всеки от нас има потенциал да бъде толкова много.

Ще изберете ли да ми (да си) повярвате?

Елате!

Ще запазя това чувство и ще ви го предам.

На 9 юни.

Ще ви кажа истински и добри новини.

Ще ви покажа красотата на растежа и цъфтежа.

Ще търся и намеря истинския герой във вас.

Толкова са малко истинските източници на вдъхновение днес. Тези, които съживяват неуморния ни брилянтен, търсещ дух.

Отвсякъде мачкат вродената в нас уникалност.

Отливани сме в индустриални и поведенчески калъпи, наливат отвсякъде безверие и безпомощност, дълбоко отчуждение, тревожност.

Така жестоко сме загубили ориентири за истински стойностните неща в живота.

Изхвърлени сме от първичния рай на уникалния потенциал, с който се раждаме.

Дисоциирани сме от него и асоциирани с разни пъстри глупости от неадекватна, куха реалност.

Това е поболяващо трагично.

Трябва да се върнем в правилните релси.

Независимо от контекста.

Трябва да „разопаковаме“ нашия потенциал и жаждата за човешки растеж.

Елате!

Ще го „разопаковаме“ заедно.

И ще го видим в цялата прелест. Нашия потенциал.

Каква е тази екзекуция на нормалността?

На прелестното, прекрасното и доброто в нас?

Мозъкът и душата ни често биват шашкани от всякакви „боклукчави“ новини, „космически забивки“ и форсминорни социокултурни обстоятелства.

Това е обидно.

Ако наистина тук, сега и в бъдещето има фундаментална трансформация, тя се крие в нас.

Никой друг няма да свърши нашата работа.

Трябва да докоснем истината. Да си я кажем.

Да се надъхаме за промяна. И да действаме!

В колективността има страхотна сила.

Когато плуваш в езеро, ставаш езеро.

Когато плуваш с акулите, ставаш акула.

Когато гравитираш в общество на неомъжени, оставаш неомъжен.

Когато си сред хора с редуциран обем мозък, след 10 години, а и по-рано, настъпва редукция в обема и на твоя мозък.

Когато се валяш в калта, ставаш кал.

Когато си с кокошки, които кудкудякат силно, започваш да кудкудякаш и ти толкова силно, сякаш си снесъл малка планета. Марк Твен го е казал.

Когато летиш с орлите, малкото орле в теб расте.

Когато гледаш хора с „навехнати“ представи за живота и твоите представи за живота стават „навехнати“.

Когато си сред други, които разказват как на Луната има човешка стъпка, се вдъхновяваш да следваш Нийл Армстронг и планираш в ума и сърцето си следваща лунна мисия.

Когато с приятели заедно слушате една от най-смилените български песни, създавани някога – „Ако си дал“, започваш да се проникваш от разбирането, че ако ти си дал и дишал с тази ценност, наистина „не си живял напразно“.

Мечтая да тласкаме възхода. Не упадъка.

Да не бъдем сдухани. А витални. Заедно.

Като си направя равносметка за изминалите 18 години… все това правя.

Тласкам възхода на духа и вярата в неизчерпаемите ни вътрешни ресурси.

Ще ви видя на 9 юни

Пробуждане с Неделя в събота.

Елате.

Този пост… на места може и леко да звучи като мирна закана.

Ако има нещо… простете.

Но Юначни приятели, много ми пука какво става със света, в който раснат децата ни.

И внуците.

И правнуците.

Никоя голяма промяна не става в рамките на едно поколение.

Промяната става, когато няколко поколения са в постоянен Резонанс с истински важните неща. Истински важните неща са свещени и надскачат стриктно религиозните представи за свещеност.

Не виждам нищо погрешно в идеята да израстваме заедно.

Защото алтернативата е примиренчески да сведем скептична глава.

Което според мен е цинично.

Израстването е свещено.

Иначе какво… да четем и тъгуваме в блестящата книга на френския писател Режис Дебре „Равносметка на фалита“, където той констатира личния и колективен фалит на едно цяло поколение?

695 Споделяния

Tags:

  • д-р Неделя Щонова
    д-р Неделя Щонова

    Невролог и водещ здравен журналист

    Д-р Неделя Щонова е специалист невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Специализирала е във Weill Cornell Medical College, Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou, Париж. Член е на Европейското общество по клинична невромузикология и на италианската фондация…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

За тазовото дъно – откровено и с любов

Едва няколко месеца след като родих по естествен път второто си дете, в съзнанието ...

Аморалните идеи стават по-морални с джинджифилови хапчета

Нови доказателства, че чувството за морал се влияе от телесните ни усещания

Стаден uмунuтет – и щuт, и меч

Обществото като стадо и малко за ваксините

Връзките са здраве, а самотата е крадец на животи

Все по-самотни сме и това ни коства все повече години здрав живот

Как малкото кафе вика голямата нужда

Връзката между кафето и перисталтиката е комплексна и мистериозна

„Правилна стойка“ е неправилно понятие

Защо влиянието на всекидневната поза върху здравето и болката е преекспонирано