• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Най-важният навик в услуга на здравето

Какво значи “здраве”, “здравословно”? Звучи ли банално? Въобще иска ли питане?

Какво значи “здраве”, съответно кое е “здравословно”? Звучи ли банално? Въобще иска ли питане? Нали щом не сме болни, значи сме здрави? Е, може би не е точно така.

“Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Не е просто отсъствие на болест или недъг.” – така твърди Световната здравна организация в своето определение за здраве.

В този дух, ако трябва да посочим един най-важен навик в услуга на здравето:

  • няма как да бъде еднакво, конкретно действие, насочено към грижата за тялото ИЛИ психиката;
  • няма как да бъде еднакъв за различните хора, намиращи се в различни моменти от живота си;
  • нито пък може да се пренебрегне влиянието на социалната среда.

Все пак смятам, че има един най-ценен за всеки навик, който при това може да се прилага във всяка сфера от живота: да поемаме собствената отговорност за здравето и живота си ежедневно.

Отговорността към живота

Някак се е наложило разбирането, че изразът „отговорeн съм“ се отнася само до изпълнение на очаквания и поети задължения, както и като синоним на „виновен съм“. Отговорност буквално означава способност да отговаряш; responsibility (от англ. response и ability).

А от Homo sapiens sapiens (два пъти разумния човек) е някак естествено да се очакват разумни отговори. Подлагане на собствените убеждения на съмнение. Задаване на въпроси. Търсене на истини. Анализ и себеанализ. Достигане до извода, че грижата за себе си е собствено задължение.

От такава позиция логично произхождат въпроси като:

  • „Аз какво мога да направя, за да живея пълноценно?“
  • „Какво да предприема, за да бъда по-здрав?”
  • „Какво полезно мога да направя от това, което имам?“

Например:

  • „Какво мога да направя, за да поддържам здравословно тегло, когато имам генетично предразположение към затлъстяване?“
  • „Как мога да поддържам добра форма, имайки предвид контузията си?“
  • „Какво мога да направя, ако страдам от захарен диабет, за да предотвратя усложненията?“
  • „Какво мога да направя, за да се справя с безсънието си?“

Жизненият баланс

Друг важен въпрос, който можем да си зададем, е дали живеем балансирано, т.е. дали не наблягаме прекалено много на дадена сфера от живота си, докато в друга влагаме твърде малко време и енергия. В случая имам предвид баланса между:

  • грижи за тялото;
  • работа и учене;
  • време за семейство и приятели;
  • планове, мисли за бъдещето.

Това се илюстрира от ромба по-долу – ако се приеме, че психичната енергия е общо 100%, то за всяка страна се падат по 25%. Диаграмата представлява модел на жизнения баланс на проф. Носрат Песешкиан[1], създател на позитивната психотерапия.

 

Чрез този ромб лесно може да се види накъде е изтеглен балансът в даден момент и съответно да си зададем въпроси като:

  • “От какво има нужда тялото ми? Как да се грижа по-добре за него?“
  • “Дали нямам нужда да се виждам по-често с приятели за сметка на времето, което прекарвам в умуване и планиране?“

Мога да продължа с примери до безкрай. Колкото хора и ситуации, толкова конкретни въпроси и отговори за най-важните навици в услуга на здравето могат да се дадат. Общото (и ключово) са стремежът към пълноценен живот и изборът да се поема собствената отговорност за него.

Изключително важно е разбирането, че каквито и да са обстоятелствата, твои остават свободата и отговорността (те вървят ръка за ръка) да избереш какво да бъде отношението ти към ставащото. За справка как това важи и в концлагер – „Човекът в търсене на смисъл” на Виктор Франкъл – оцелял от Холокоста австрийски психиатър, създател на психотерапевтичния метод логотерапия.

Считам че личната свобода, която не може да бъде отнета, е именно в тази способност да отговаряме осъзнато на случващото се в живота и да избираме с разум. Искам да вярвам, че стават все повече хората, готови да пораснат – да поемат отговорността си за един по-здрав живот. Така можем да помогнем и на себе си, и на планетата!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източници:

[1] http://www.positumbg.com/index.php/bg/activities-bg/obuchenie/positive-psychotherapy-bg

157 Споделяния

Tags:

  • Д-р Росица Николова е лекар с интереси в областта на психотерапията и психологията. Завършила е медицина в МУ-София. В момента се обучава в базисен курс по метода на позитивната психотерапия. Обича да пътува в свободното си време.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Кой решава дали да ни боли?

Болката - на "режим изчакване" или (не)нужен защитник...

Науката на съня | Знаете ли какво се случва, докато спите?

Фази на съня, биологичен часовник, влияние върху здравето и още...

Кожа – психика: двупосочна връзка

Някои кожни проблеми имат и психологическа страна, на която също е добре да обръщаме ...

Магията на плодородието отвъд двете чертички

Има много по-интригуващи форми на магия от това, което виждаме в цирка – магията ...

Повече домашни любимци = по-малко алергии

Отглеждането на няколко домашни животни вероятно е свързано с по-силен стимул за детския имунитет

Грипът като пореден повод за медийна сензация

Един анализ на нашумяло откритие, с който призоваваме към спокойствие