От времето на Черната смърт лицето на Земята не е било помитано от подобна епидемия и навярно никога не е имало толкова стоически търпяна мор.
– Вестник “The Times”, декември 1918 година
100 години след написването на този текст средностатистическият човек трудно би допуснал, че в него се говори за грип. Днес апокалиптичните холивудски сюжети разискват далеч по-екзотични патогени, а медиите едвам насмогват да отразят поредната храна, която причинява затлъстяване и рак (при гризачи).
Но преди 100 години испанският грип наистина помита света, отнемайки между 50 и 100 милиона човешки живота. Само за 24 седмици той убива повече хора, отколкото СПИН е повалил за 24-годишен период. Според изследванията, жертвите на тази пандемия трикратно надвишават падналите по време на Първата световна война. И ако Първата световна война вече е само история, то грипът продължава да бъде „стоически търпяна мор“ в настоящето, макар и последиците от нея да са значително по-леки.
По данни от СЗО годишните случаите на тежки заболявания от грип в глобален план са между 3 и 5 милиона, а смъртните случаи са между 291 и 646 хиляди. За сравнение, това е повече от броя на жертвите на катастрофи. Ако в тази сметка бъдат включени и загиналите от усложнения (напр. бактериална пневмония), смъртният дан на грипа нараства в пъти.
По данни от Националния център по заразни и паразитни болести само в областните градове у нас ежегодно има между 1,4 и 1,6 милиона случая на остри респираторни заболявания и грип, отговорни за 10% до 30% от всички случаи на временна нетрудоспособност.
Как се предотвратява грип?
Всички знаем за базовия набор от мерки, които могат да бъдат предприети за превенцията на грип:
- мийте редовно ръцете си;
- не пипайте устата, носа и очите си;
- проветрявайте редовно помещенията;
- избягвайте обществени места в разгара на грипния сезон.
До тях достойно се нарежда противогрипната ваксина или ако трябва да бъдем прецизни – противогрипните ваксини, които всяка година са различни.
Защо противогрипните ваксини непрекъснато се променят?
Инфлуенца е инфекциозна болест, причинена от вируса Influenza, който има няколко различни щама. Противогрипните ваксини работят на принципа на прайминга – запознаване на имунната система с молекулите на инфлуенца вируса и изграждане на защита срещу тях.
Тези молекули се наричат „антигени“ и се променят от година на година, както се променят и предоминантните циркулиращи щамове. За жалост това налага непрекъснатото разработване на нови ваксини, които да са съобразени с предстоящата ситуация.
Точната формулировка се определя от експертна работна група към Световната здравна организация, която прогнозира оптималната ваксина въз основа на глобални сървейланс данни за разпространението на щамове.
Ефективни ли са противогрипните ваксини и колко?
Успоредно с ежегодното формулиране на нови ваксини тече и друг ежегоден процес – провеждането на проучвания от страна на здравните органи, които имат за цел да информират медицината доколко противогрипните препарати намаляват риска от заболяване.
В литературата се използва терминът „ваксинална ефективност“, който означава процента случаи на грип, които могат да бъдат предотвратени, ако популацията е ваксинирана (в сравнение с неваксинирана популация).
Друг релевантен термин от науката е NNV – number needed to vaccinate или „брой, необходим за ваксиниране“. Този показател представлява броя души, които трябва да бъдат ваксинирани, за да се предотврати един случай на грип.
Пример: При NNV 7 предотвратяването на един грипен случай изисква ваксинирането на 7 души.
Понеже грипът е толкова изменчив, а формулата на ваксините се базира на прогноза за разпространението на щамове и техните антигени, ефективността на ваксината варира от година на година – в зависимост от това доколко формулата съответства на реално циркулиращите щамове.
Ефективността зависи още от индивидуалния имунен отговор на ваксината (който пък зависи от редица други фактори, в това число здравен статус, възраст и др.) и вида на ваксината в съответната програма за ваксинация.
Възрастни 65+
Изчислено е, че около 90% от всички смъртни случаи от грип възникват при възрастни хора над 65-годишна възраст. Поради тази причина имунопрофилактиката на сезонния грип е най-силно препоръчителна именно за тази демографска група.
През септември 2018 г. в НС бе очертана 4-годишна национална програма за профилактика, според която от 2019 г. до 2022 г. всички пенсионери над 65 години у нас могат да се ваксинират безплатно против грип. Каква ще бъде абсолютната полза от въпросната мярка зависи най-вече от броя на възрастните, които ще се възползват от нея. Но какво казва науката?
Последният систематичен обзор на Cochrane [1] по темата за ефективността на ваксините при възрастни хора (65+) идентифицира 8 рандомизирани контролирани проучвания с над 5000 участници. Според резултатите от тях, рискът при ваксинираните възрастни в рамките на един грипен сезон (в сравнение с плацебо) намалява от 6% на 2,4% – това е 60% ваксинална ефективност или NNV 28.
Възрастни в трудоспособна възраст
В друг систематичен обзор и метаанализ на Cochrane от 2018 г. [2] са разгледани сведенията за ефективност на противогрипните ваксини при здрави възрастни в трудоспособна възраст. Въз основа на данни от 52 клинични изпитвания с над 80000 души е установено, че противогрипните ваксини намаляват риска от грип при тази популация от 2,3% на 0,9% – 59% ваксинална ефективност или NNV 71.
Деца
Отделен нов обзор на Cochrane е посветен на сведенията за ефективност на ваксините при здрави деца [3], които също попадат сред най-уязвимите групи. В него са включени 41 клинични изпитвания върху над 200000 деца между 3 и 16 години, а съвкупността от данните показва, че ваксинирането намалява риска от грип при тази демография от 18% до 4% в рамките на един грипен сезон. Това е ваксинална ефективност от 78% или NNV 7.
Трябва ли да се ваксинирам против грип?
У нас едва 3% от хората се имунизират против грип. Това рекордно ниско ваксинално покритие се дължи не толкова на липсата на средства, колкото на липсата на доверие към медицината и институциите въобще.
За повечето здрави хора грипът не представлява сериозен здравен проблем и крие сравнително нисък риск от усложнения. По-загрижени би трябвало да бъдат професионалистите, чиято работа включва редовен контакт с уязвими групи като пенсионери и деца (напр. медицински сестри, болногледачи, педиатри и др.). Особено специално внимание следва да обърнат и самите уязвими групи, в това число пенсионери, бременни и деца, както и лица с отслабен имунитет и хронични респираторни състояния.
Трябва да се има предвид, че дори в сезоните с по-неточно прогнозиране на циркулиращите щамове (разпространение на щам с различна антигенна структура от щама във ваксината), предизвиканият от ваксината имунитет може да предпази организма от усложнения в резултат от грипната инфекция.
Източници:
[1] Demicheli, V., Jefferson, T., Di Pietrantonj, C., Ferroni, E., Thorning, S., Thomas, R. E., & Rivetti, A. (2018). Vaccines for preventing influenza in the elderly. The Cochrane Library.
[2] Demicheli, V., Jefferson, T., Ferroni, E., Rivetti, A., & Di Pietrantonj, C. (2018). Vaccines for preventing influenza in healthy adults. Cochrane Database of Systematic Reviews, (2).
[3] Jefferson, T., Rivetti, A., Di Pietrantonj, C., Demicheli, V., & Ferroni, E. (2018). Vaccines for preventing influenza in healthy children. Cochrane Database of Systematic Reviews, (8).
