• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

3 изпитани начина, по които костите определят теглото ти

Най-важното:

  • Костите се променят под въздействието на външни влияния – стават по-плътни, когато качим килограми или тренираме с тежести
  • Скелетът има и ендокринна функция – секретира хормон(и), които участват в регулацията на кръвната захар, метаболизма и, вероятно, апетита
  • Скорошни експерименти загатват за способността на костите да „мерят“ теглото ни и при изменения в него – да предприемат мерки за неговото нормализиране

 

„Имам едър кокал“ доскоро беше дежурна реплика за мнозина, които си тежаха на мястото. Интересно и противоречиво изказване, отразяващо масовото разбиране, че някъде там – под всичките тъкани, чиито размер и тегло можем да контролираме, има една структура, която просто си седи и е такава, каквато е. Предопределена, статична, анатомичен еквивалент на съдбата – благословия за едни и проклятие за други.

Скелетът ти помага да тежиш повече

120 години назад във времето. Скелетът не е просто едни пасивни 15% от теглото на човешкото тяло и Юлиус Волф със сигурност има какво да разкаже по този въпрос. Така се казва лекарят, който открива и описва способността на костите да се адаптират под въздействието на собственото ни тегло или под натиска на външно съпротивление. Или още по-конкретно – костта е динамична тъкан, която расте и се ремоделира (удебелява и уплътнява) в отговор на приложените към нея сили и изисквания.

Знаменит немски хирург и ортопед, през 1892 година той публикува своите дългогодишни наблюдения под заглавието „Закон за трансформацията на костите“ – днес признати като научна теория и по-известни като Закон на Волф (Wolff’s Law).

Именно тази теория ни помага да кажем за хората с едър кокал обратното – те най-вероятно не са родени с „едри“ кости, а костите им са станали такива в резултат от по-големия товар, който е трябвало да понесат. За да не ограничаваме дискусията единствено до едрите хора, трябва да напомня, че Законът на Волф предвижда и редица външни фактори.

Той обяснява защо и как щангистите (и всички други хора, трениращи с тежести) се радват на по-масивни и по-плътни кости. Той хвърля повече светлина върху феномена „хумерална торзия“ при елитните тенисисти, чиято доминантна ръка претърпява феноменални трансформации под въздействието на неимоверния стрес, който понася.

Скелетът ти помага да тежиш по-малко

Наши дни. Съвсем наскоро сме открили, че освен всичко останало, скелетът ни произвежда и един хормон, който може да има индиректно влияние върху телесното тегло. Неговото име е остеокалцин, а познатите му функции са да регулира инсулиновата секреция, да подобрява инсулиновата чувствителност в черния дроб, мускулите и мастната тъкан, да увеличава енергоразхода в резултат от преяждане и дори да стимулира производството на тестостерон при мъжете [1].

Съвсем наскоро канадски учени предложиха в своя публикация [2], че остеобластите – същите онези клетки, които изграждат костите и произвеждат остеокалцин, секретират и друг(и) хормон(и), които участват в енергийния обмен и влияят върху апетита.

Всичко това означава, че освен да тежим повече, скелетът ни помага и да тежим по-малко, регулирайки нашия метаболизъм. Противоречива тъкан!

Скелетът ти помага да тежиш точно толкова, колкото тежиш

Януари, 2018 година. Шведски научен колектив оповести откритието [3] на нов вътрешен сигнал, който може да участва в регулацията на телесното тегло. Източникът на този сигнал е не кой да е друг, а нашите скъпи кости.

Науката досега е изпитала в контролирани условия, както и ние сме изпитали на свой собствен гръб способността на тялото да се стреми към определено тегло – да ни пречи да отслабваме (по-често) и напълняваме (възмутително по-рядко). Темата е спорна и обширна, затова ще оставим по-подробното ѝ разискване за друг път.

Връщаме се на шведския екип, който тръгва от наблюдението, че уседналият начин на живот има пръст в напълняването, като този проблем може да възникне независимо от наличието на физическа активност. Базирайки се на него, те хипотезират, че:

„…съществува хомеостат в долните крайници, който регулира телесното тегло и влияе върху мастната тъкан. Този хомеостат би осигурил достатъчно енергийни запаси, но би предпазил сухоземните животни от прекомерното натрупване на тегло.“

За съществуването на един подобен „сигнал“ се знае от близо 30 години – неговото име е лептин, той се секретира от мастната тъкан и влияе основно върху апетита. Тук обаче става дума за нещо коренно различно – „хомеостат в долните крайници“. Какво, по дяволите…

Както в много други експерименти, и в този учените събират много опитни гризачи със съпоставимо телесно тегло. Една част оставят необезпокоявани (контролна група), но друга екипират с тежест, еквивалентна на 15% от телесното им тегло (експериментална група).

Въпреки достъпа до достатъчно храна, гризачите от експерименталната група спонтанно започват да ядат по-малко, което става причина за скоропостижно отслабване. Само след 2 седмици телесното им тегло намалява с около 15% – достатъчно, за да компенсира за добавената тежест. Нещо още по-интригуващо – премахването на тежестта намира израз в бързо възвръщане на апетита и също толкова бързо завръщане към изходното телесно тегло. Това показва, че предполагаемият „сензор за тегло“ работи двупосочно.

Най-интересното е, че при мишките, лишени от специфичен вид костни клетки, описаните по-горе трансформации не се наблюдават. Нещо, което кара учените да заключат, че механизмът е присъщ на костите.

Така от началото на настоящата година разполагаме с убедителни сведения, че в крайниците (на гризачи, а вероятно и на хора) има прецизен „кантар“. Този кантар навярно е замесен в напълняването, наблюдаващо се в резултат от уседналия начин на живот – нещо, което буквално снема тежестта от крайниците. И предполагаемо я „добавя“ в добре познатите ни проблемни зони, за да компенсира.

Ах, този скелет…

С казаното дотук далеч не изчерпваме всичко, което може да бъде казано за него. Статията има за цел да хвърли макар и бегъл поглед върху неговата неподозирана „интелигентност“ и изумителната му способност да адаптира себе си и да променя биохимията ни в резултат от нашите действия или бездействия. Отделете минутка, за да благодарите на костите си днес, а на по-авантюристичните от вас ще оставя да преценят сами дали носенето на 15-килограмова раница през следващите две седмици крие потенциал като иновативна методика за отслабване 😉

 

Източници:

[1] Ferron, M., Lacombe, J., Germain, A., Oury, F., & Karsenty, G. (2015). GGCX and VKORC1 inhibit osteocalcin endocrine functions. J Cell Biol, 208(6), 761-776.

[2] Al Rifai, O., Chow, J., Lacombe, J., Julien, C., Faubert, D., Susan-Resiga, D., … & Ferron, M. (2017). Proprotein convertase furin regulates osteocalcin and bone endocrine function. The Journal of clinical investigation, 127(11), 4104-4117.

[3] Jansson, J. O., Palsdottir, V., Hägg, D. A., Schéle, E., Dickson, S. L., Anesten, F., … & Cone, R. D. (2018). Body weight homeostat that regulates fat mass independently of leptin in rats and mice. Proceedings of the National Academy of Sciences, 115(2), 427-432.

612 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Небулайзер: що е то и какво е приложението му у дома

Аерозолната терапия е пръв помощник за справяне с дихателни проблеми

Дори застроената природа може да е полезна

Следите от човешка дейност не нарушават психологическите ползи от излетите

За водата, без която не можем

3 от 10 души все още нямат достъп до чиста и безопасна вода

Бързи шамари за бавния метаболизъм

Какво се крие зад популярното клише и страшно ли е то

Пробиотици и имунитет: невинаги добра комбинация?

Приемът на пробиотици е свързан с влошена ефективност на противотуморна имунотерапия

Безсънието

И двупосочната му връзка с психичните заболявания