Независимо какви са желанията и усилията на родителите, животът на децата неизбежно преминава през травми, загуби и шокиращи новини. В опита си да предпазят подрастващите от „лошите неща“, възрастните трябва да се изправят пред личните си несигурности.
В такива случаи, вместо да бъдат изолирани от реалностите на живота, децата имат нужда да бъдат подкрепени в обсъждането на случващото се. Как може да се случи това?
Защо е важно да говорим за лошите новини?
Една от най-сложните родителски задачи е да се говори с децата за болезнените събития – от загуба на близък до глобални теми като войните и насилието. В ерата на информационните технологии децата са изложени на постоянен поток от информация, което изправя родителите пред необходимостта да го филтрират, но също така и да обсъждат детските реакции. Именно осмислянето, а не отричането на болезнените събития прави децата по-сигурни и укрепва връзката с родителите.
Естествено възрастните биха искали да предпазят децата от суровите реалности на живота. Те се чувстват длъжни да отстранят или отрекат болката, въпреки че биха били далеч по-полезни, ако предоставят на децата подкрепа и пространство, в което събитията да бъдат преработени.
Ако възрастните не говорят за случващото се, а създават теми-табута, децата биха могли да надценят заплахата. Една загуба на близък например би могла да бъде много по-стресираща и увреждаща, ако не е изговорена с детето и то не е въвлечено в общата скръб на семейството.
Някои насоки как да разговаряме с деца за трудните новини:
- Обмислете предварително какво искате да кажете. Намерете тих момент, в който децата ще могат да се концентрират върху разговора.
- Ако става въпрос за трагично събитие извън дома, разберете какво знае детето, след което го слушайте търпеливо.
- Споделяйте чувствата си. Децата ще получат шанс да видят, че макар и разстроени, можете да говорите за събитието и реакцията ви на него.
- Говорете истината. Дайте необходимата фактология, която децата могат да разберат съобразно възрастта и индивидуалността си, без да изпадате в излишни подробности.
- Не говорете твърде дълго. Дайте възможност на децата да зададат въпроси. Ако вместо това те изглеждат разсеяни или започнат игра, не бъдете сигурни, че не са ви чули. Не ги притискайте. Оставете ги да ви потърсят, когато са готови.
- Уверете децата, че ще направите всичко възможно да ги защитите.
- Уверете ги, че ги обичате.
- Не избягвайте проблем толкова дълго, че децата ви да чуят лошите новини първо от някой друг.
- Не се опитвайте да преобразите нещо ужасно в нещо положително, за да спестите болезнените чувства на детето.
- Направете каквото можете, за да ограничите излагането на неподходяща за възрастта информация.
- Вашето дете може да не разбира проблема много добре. Създайте метафори и символи, за да направите реалността на трудните събития по-поносима, например: „Нашата котка стана на звездичка. Можем да мислим и да говорим за нея, и така тя ще продължава да бъде с нас.“ Но не създавайте илюзия, че случилото се може да бъде отменено.
- Децата в предпубертетна възраст са изложени в по-голяма степен на потенциално травматична информация, но за по-малките деца в този диапазон разграничението между реалност и фантазия все още не е толкова ясно. Те трябва да могат да обсъждат събитията, без да изпитват срам или неудобство. Отговорете на въпросите им просто и директно, създавайки безопасно пространство за обсъждане. Задавайте въпроси с отворен край, за да накарате децата да мислят по-задълбочено върху сериозните теми.
- Тийнейджърите и юношите може да са много по-заинтересовани от мнението на приятелите си по даден проблем, отколкото това на родителите. Въпреки че често смятат, че знаят всичко, опитайте се да насърчите открития диалог, без да твърдите, че разполагате с всички отговори. Помогнете им да обмислят различните нюанси на трудните теми. Бъдете готови да се срещнете с гнева и болката им.
Възрастните често подценяват способността и нуждата на децата да мислят за заобикалящия ги свят. Ако бъдат съпътствани в справянето с раздели, разочарования и болезнени събития, децата развиват по-добри възможности да бъдат в контакт със себе си и своите близки, и избяват усложнения в бъдеще.
Предоставената информация от възрастните обаче би трябвало да бъде съобразена с конкретната ситуация, възрастта и индивидуалните особености на детето.
