Помните ли как едно време се хранехме нормално?
А сега се храним „правилно“. Или „чисто“. Може би „натурално“? Независимо как ще го наречете, заобиколени сме от хора, които са „това, което ядат“. Които вярват, че от храната зависи всичко – дали ще боледуваме и кога ще умрем.
Обожаваме да се идентифицираме с нещата, които не правим. Всичко това в името на здравето. Елиминираме храни, токсини, поведения, превърнали сме се в едни същински уелнес елиминатори.
От известно време насам е трудно да прецениш кога един човек избягва да яде нещо поради медицински причини или просто страда от класическа форма на социално приемливо разстроено хранене. Външните фиксации са много по-редовен обект на разговор, отколкото вътрешните ни тревоги. Храната е все по-малко нормална част от живота ни и все повече – причина за живот.
Разбира се, плодовете, зеленчуците, фибрите и пробиотиците са чудесни неща. Но това въобще не са ценностите на уелнес индустрията. За последователите на този начин на живот актът на приготвяне и приемане на храната се е превърнал в ритуал, натоварен със смес от срам, вина и страх. Парадоксално е как редовно най-обсебените от идеята за благоденствие са онези, чиито дни никак не са благи.
Защо започнахме да превръщаме елиминирането в най-висша ценност? Защо избрахме храненето – едно от най-базовите и приятни житейски изживявания – като животоспасяващо? Защо умни хора започнаха да вярват, че едно хранително вещество или една трошичка храна могат да ни „отровят“? И може би най-важният въпрос: Как можем да спрем този ужас?
Проблем за избрани
Сигурно всички си дават сметка колко много шарлатани спекулират с идеята за уелнес, как Инстаграм представя изкривени версии на реалността и защо мултивитамините не са достатъчни, за да доживееш до 100. Но малцина разбират простичкия факт, че уелнес практиките са характерни за един много специфичен набор от хора.
Кои са тези хора? Това са предимно бели, сравнително заможни жени, които имат времето, парите и интернет свързаността, нужни за подхранването на притеснения. Притеснения за здравето, дълголетието и качеството им на живот в напреднала възраст. А не за оцеляването им днес, идната седмица или месец.
Те не просто ядат, те се хранят. Те четат, отглеждат, подбират, приготвят, мелят, покълват и ферментират храната си. Някои периодично гладуват и това е нещо като състезателен спорт. Подиграват се на масовите вериги супермаркети и хората, които пазаруват от тях. Те мразят евтината и достъпна храна и смятат, че е под човешкото достойнство да ядеш нещо подобно. Ненавиждат бял хляб.
Когато получаваш всичко в живота си наготово, явно имаш нужда да превърнеш прости неща като храненето в набор от измислени предизвикателства. Няма друго обяснение за „горещ гъбено-какаов микс“, „нутрацевтично джелато“ и „кроасан с активен въглен“.
Всеобщо благоденствие, което не всеки може да си позволи
Когато не се наричаш с истинското си име, ти можеш да бъдеш всичко, което пожелаеш. Представителите на уелнес индустрията твърдят, че тя е за всеки, че силното е новото вталено, че отричат диетите за отслабване и търсят щастие и път към себе си. Търси се ясно разграничение между обсесията с растителните диети, древните зърнени култури и пробиотичните храни и предшествалата я култура на гладуване за отслабване. Но разликите са само на приказки.
Достатъчно е само да погледнете инфлуенсърите на уелнес индустрията – фини бели жени, промотиращи продукти, които повечето хора не могат да си позволят, с резултати, които никога няма да дойдат. Нито една от тези жени не иска да знаете, че е добре и изглежда добре поради причини, нямащи нищо общо с продуктите, които препоръчва.
Вярваме на инфлуенсърите, не защото са заслужили доверието ни, а защото отговарят на идеала, който сме дресирани да обожаваме. Това е правдоподобност, която се постига не със съдържание, а с опаковка.
Глобалната епидемия от затлъстяване наистина изисква от обществото да преразгледа хранителните си навици. Но не това е целта на уелнес индустрията. Тя не прави нищо, за да адресира структурните и обществени фактори, допринасящи за затлъстяването; тя нехае за милиардите хора по света, които нямат адекватен достъп до питателна храна. Защото тези неща не представляват проблем за уелнес клиентелата.
Колелото на благоденствието
Истината е, че мажоритарна част от нашето здраве се определя от нехранителни фактори като ниво на доходи, качество на въздуха, работна среда, семейна подкрепа, емоционално благосъстояние и хроничен стрес. Това са все неща, които уелнес индустрията приема за даденост. Защото са. Кога за последен път чухте някой от уелнес инфлуенсърите да призовава паството си към страх от социална изолация и бедност? Не, всички ние трябва да се страхуваме от захар и глутен!
Уелнес колелото е концепция на Clarion University, която помага на студентите да вникнат по-добре в идеята за балансиран начин на живот. То може да е прозаично или дори наивно на пръв поглед, но неговите седем сегмента в много по-голяма степен обхващат идеята за „уелнес“, отколкото самата уелнес индустрия някога е успявала.
Да разполагаш с умственото време за изследване на нови интелектуални предизвикателства, да поддържаш силни социални връзки, да живееш с ниски нива на стрес – това са само някои от фундаментите на холистичното здраве, заложени в колелото. И всички те изглеждат в рязък контраст с фанатичната умствена нагласа, дирижирана от уелнеса като бизнес.
Знаете ли какво гласи оригиналната дефиниция за орторексия, формулирана от Стивън Братман през 1997 година въз основа наблюденията върху негови клиенти? Те „са редуцирали многомерността на човешките си животи, придавайки прекомерен смисъл и власт на онова, което слагат в устата си“. Именно тази многомерност рискуваме да редуцираме, вторачвайки се в идеята за уелнес.
Така се стига до ситуацията, в която истинни здравни послания като „модерната диета изобилства от захар“ се интерпретират като „ЗАХАРТА Е БЯЛА ОТРОВА!“
Кой (не) иска да живее вечно?
Няма спор, че храната е отличен контролен механизъм във времена на несигурност. А идеята за уелнес е привлекателна, понеже предоставя сияйни решения на един много сериозен общ проблем. Проблемът с това, че сме живи и ни е страх. В това отношение уелнесът не е много по-различен от религията. Има си своите добри и лоши герои, чудеса, изцеления, надежда, спасение. Между редовете се чете обещание за вечен живот.
Но нито една книга или продукт не могат да разрешат рисковете и неизвестностите, човешката уязвимост, свързана с живота. Нито една купа със суперхрани не може да противодейства на суровия факт, че утре можем да умрем. Че все някой ден ще умрем. Но когато не ни е страх за живота днес, утре или идната седмица, тогава страхът някакси става по-абстрактен. Прави първо, второ и трето, съветва ни уелнес индустрията, и току-виж доживееш вечността.
Но в крайна сметка единственото нещо, което ще те спаси, е простичкото осъзнаване, че нищо няма да те спаси. И това е прекрасно посвоему.
