Внушителна част от уважаемите читатели редовно остават с впечатлението, че ги вземам за по-глупави, отколкото са. Аз всъщност вярвам, че хората могат да бъдат умни по множество различни начини, но има някои съвсем човешки особености, заради които сме по-склонни да вярваме в определен тип „информация“, поднесена по определен начин. За добро или за лошо аз не поднасям информация от този тип, а това, което поднасям, го поднасям… неадекватно на очакванията.
С днешната статия ще се опитам да нормализирам очакванията за това как трябва да изглежда един текст на здравна тематика в интернет. Тоест, да покажа на уважаемите читатели защо текстовете, които преобладават онлайн, са истински принизяващите интелигентността им неща.
Ето ви точно 7 признака за това, че някой някъде ви взема за пълни шарани и се опитва да нахрани любознателността ви с възможно най-долнопробен фураж (и навярно не разбира достатъчно от темата, по която се произнася):
Чувства и емоции
Всички обичаме да четем пропити от тръпка, шок и надежда истории, но подобно на отмъщението, здравната информация е ястие, което най-добре се сервира студено. Или неутрално, ако предпочитате по-професионалния тон.
Медицината, храненето, спортът и свързаната с тях биостатистика са науки, а науката се базира на логика и факти, а не на емоции. Нека не бъркаме неутралното четиво със скучното четиво, но все пак да отчетем съществуването на определени лимити.
Прекомерната употреба на…
- един или повече удивителни знаци;
- главни букви;
- силно въздействащи изображения (плачещи деца, болни хора, мъртви или страдащи животни, радиоактивни знаци, храни със забити в тях спринцовки);
- емоционално натоварени думи – отровно, токсично, канцерогенно, заплаха, убива, агония, чудодеен, магически, лечебен, разкривам, уникален, невероятен;
- суперлативи и абсолюти – най-добро, най-лошо, полезно, вредно, правилно, неправилно, винаги, никога, позволени, забранени.
…не е гаранция, че четете тенденциозно манипулативен текст, но е много сериозен червен флаг, че авторът може би бие нанякъде и/или не е с всичкия си.
Тон като за полуидиоти
Интернет в последно време наистина е заприличал на една огромна детска градина, а някои автори се изживяват като лелките в нея. Но както може би съм успял да внуша, когато става дума за сериозни теми, трябва да говорим сериозно (да не се бърка с „драматично“ или „апокалиптично“). Никак не обичам спекулациите от тип „Айнщайн е казал“, но Айнщайн е казал, че всичко трябва да бъде толкова просто, колкото е възможно, но не и по-просто.
Медицината е сложна наука и за нея се чете трудно и се пише още по-трудно. Защо тогава огромната част от здравната информация в интернет е толкова обидно елементарна? В много случаи това е напълно случайно – такъв е бил капацитетът на автора. Но друг път се прави с умисъл.
В психологията има едно понятие – „флуентност на възприятието“. Това е по-сложният начин да кажем „лекотата, с която възприемаме дадена информация“. Психолозите са установили [1], [2], че колкото по-лесно възприемаме дадена информация, толкова по-склонни сме да я оценяваме като достоверна.
Тази лекота може да се постигне с непрекъснатото повтаряне на едни и същи твърдения, с по-прегледен текст и не на последно място – с профанизирането на комплексни феномени и процеси. Или още по-лошо – обясняването им с една-единствена причина („Ракът се причинява от стрес!“, „Въглехидратите са виновни за затлъстяването!“, „Аутизмът расте заради ваксините!“).
Иначе казано, ако ви говорят като на идиоти, най-вероятно се опитват да ви направят на идиоти.
Лични истории
Човешки същества сме и много по-лесно се припознаваме в себеподобните си, отколкото в деперсонализираните сведения. Една история, разказана от първо или трето лице, може да бъде много по-въздействаща от изведените с помощта на научния метод скучни данни. Замислете се за всички неща, в които сте повярвали по пътя на личния опит или благодарение на нечии лични изживявания.
Но за съжаление личните истории нямат силна доказателствена стойност, защото способността ни за наблюдение и анализ на всички променливи в тях са изключително непрецизни. Както пише Робърт Пърсиг в „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“:
„Истинската цел на научния метод е да гарантира, че природата не те е подвела да мислиш, че знаеш нещо, което всъщност не знаеш.“
Нашата природа е тъкмо такава – подвеждаща. Има редица механизми, които могат да ни оставят с погрешното впечатление за наличието на връзка между независими едно от друго събития, особено когато се касае за изолирани случаи – аз, ти, той…
Механизмите на научния метод служат тъкмо за преодоляването на тези „слабости“ в човешкия начин на мислене. За окрупняване на множество лични случаи в контролирани условия с цел извеждането на валидни зависимости.
Колкото и убедителни да са личните истории, те си остават тъкмо това, което са – истории. И всеки, който „доказва“ твърденията си с тях, не иска или не може да се справи по-добре. Вие преценете дали искате да се хващате на кукички, на които дори няма стръв.
Мистериозни учени и техните още по-мистериозни открития
Понякога обаче на кукичката има стръв под формата на предполагаеми научни открития. Всеки ден, всеки час, учените откриват неща. Тези учени си имат имена и принадлежат към определени институции (университети, публично и частно финансирани лаборатории, и др.), а техните открития се публикуват в реферирани научни списания.
Хубаво е да се твърди, че едни учени са открили нещо си, но още по-хубаво е да се уважава аудиторията и да ѝ се спести известно главоблъскане. Това става с цитат под линия или линк, от които веднага става ясно кои са тия учени и къде е публикувано откритието им.
А който иска и може, намира публикацията и проверява дали съдържанието ѝ съответства на направените твърдения.
Развален телефон
Никой не обича да пие пета цедка кафе. Но е изумително колко хора с наслада поглъщат пета цедка информация. Край на метафорите, да говорим по същество.
Да кажем, че някъде там се е случило чудо и някой там си е направил труда да назове източника, на който се позовава. Означава ли това, че информацията, която ви пробутват, е точно отражение на източника? Не непременно.
„Не непременно“ поради няколко причини, но една от тях се крие в особеностите на доставната верига. Освен ако не страдате от задълбочен интерес и не следите актуалните публикации в научните списания, вие най-вероятно консумирате здравна информация от трета, четвърта или пета ръка.
Тоест, вие не черпите директно от източника, а от нещо, което е преминало през толкова много итерации, че дори собственият му автор ще се затрудни да го разпознае. По-подробната версия на тази история можете да намерите в друг мой материал, но основната идея тук е, че колкото по-дълъг е пътят на информацията от извора до вас, толкова повече осакатявания и видоизменения рискува да претърпи тя. Не само с цел да бъде по-разбираема за редовия читател, но и за да го накара да ахка, охка, клика, вярва, споделя и коментира.
За всеки случай!
Да преговорим, за да знаем: доверието не се купува с:
- лични истории,
- въздействащи на примитивно ниво картинки и думички,
- измислени или изопачени научни открития.
Доверието се купува с много солидни и проверими сведения от първа ръка. Доверието ви трябва да бъде скъпо!
Понякога обаче хората продават доверието си за всеки случай. Това е ситуацията, при която болшинството от сведения говори в полза на дадено вещество или практика, но някой толкова убедително размахва чифт изолирани примери за рисковете от тях, че ние решаваме да се страхуваме „за всеки случай“.
Няма нищо лошо в това да избягвате тъмните улички или да предпочетете свинска пържола пред стек тартар за всеки случай. Няма лошо при липсата на достатъчно данни (в публичното пространство или във вашата собствена глава) да заемете неутрална позиция, преди да си формирате мнение. Но всеки път, когато изберете да вярвате в изключенията, отколкото в правилото, вие продавате доверието си за жълти стотинки.
Конспиративни теории
Има едни обилно споделяни статии в интернет, които започват ето така:
„Замисляли ли сте се някога защо…“
- …въпреки напредъка на фармацията, все още не сме открили лек против рак?
- …въпреки напредъка на медицината, сме по-дебели и болни от всякога?
- …употребата на ваксини нараства успоредно със случаите на аутизъм?
Средностатистическите хора рядко мислят за подобни неща, стига да не ги попитат, естествено. И понеже не мислят, те не знаят защо. Това е моментът, в който съзнанието ви е готово да разбере защо – все пак това са важни въпроси, касаещи човешкото здраве. Вашето здраве и здравето на децата ви.
За жалост, отговорите на тези въпроси са много по-сложни и много по-незадоволителни, отколкото на повечето средностатистически хора би им се харесало. Притеснително голяма част от нормалните хора обаче обожава да открива свръхестествени причинно-следствени връзки там, където ги няма [3]. Нормалните хора също така обичат да мислят, че „за всичко си има причина“ и тази причина не може да е просто естествено стечение на обстоятелствата, а трябва да е продукт на външна воля –божествена или човешка [4].
И понеже „Бог е добър“, а злото е присъщо на човека и най-вече – на корпорациите, простият отговор е видим и с просто око. Той просто трябва да бъде назован и повторен достатъчно много пъти.
И един мармот си увива главата със станиол…
Но вие си знаете
Може би вече не си спомняте как започна тази статия, затова ми позволете да ви припомня:
„Сериозна част от уважаемите читатели редовно остават с впечатлението, че ги вземам за по-глупави, отколкото са.“
Може би това е първото и последното твърдение от нея, което сте успели да преглътнете. Но ако за пореден път не сте съгласни с мен, може би ще се съгласите с човека [*], който е казал:
„По-лесно е да правиш хората на глупаци, отколкото да ги убедиш, че са ги направили на глупаци.”
[*] Думите се приписват на Марк Твен, но няма сведения, че американският писател ги е написал или изрекъл наистина. Не позволявайте на този неудобен факт да отнема от тяхното очарование.
Източници:
[1] Reber, R., & Schwarz, N. (1999). Effects of perceptual fluency on judgments of truth. Consciousness and cognition, 8(3), 338-342.
[2] Reber, R., & Unkelbach, C. (2010). The epistemic status of processing fluency as source for judgments of truth. Review of philosophy and psychology, 1(4), 563-581.
[3] van Prooijen, J. W., Douglas, K. M., & De Inocencio, C. (2018). Connecting the dots: Illusory pattern perception predicts belief in conspiracies and the supernatural. European journal of social psychology, 48(3), 320-335.
[4] Wagner-Egger, P., Delouvée, S., Gauvrit, N., & Dieguez, S. (2018). Creationism and conspiracism share a common teleological bias. Current Biology, 28(16), R867-R868.
