Няма безболезнен начин да напишеш или прочетеш „природа“ и „строителство“ в едно изречение. Затова ще се опитам да не прекалявам с тази комбинация в рамките на днешния текст. Стискайте зъби и четете нататък, защото изводите от него не са лоши.
Любителите на природата не са сред най-големите почитатели на човешката дейност. Обикновено колкото по-голям любител на природата си, толкова повече те дразнят всякакви признаци на човешка намеса или присъствие, да не говорим за строителство. Логично е да е така. И също толкова логично е да си мислим, че присъствието на човешки обекти в природата може да има негативен ефект върху нашите изживявания сред нея.
Едни хора взели едни пари, за да идат на планина
Едно ново изследване [1] в International Journal of Environmental Research and Public Health се опитва да изпита именно тази логика. И успява поне отчасти. Представете си, че получавате пари [*], за да прекарате три прекрасни октомврийски дни в реномиран спортен курорт в Австрийските Алпи.
Разбира се, че това са неща, които се случват на други хора. В случая – на петдесет и двамата доброволци в наскорошния експеримент, които наистина са настанени в планински хотел за целите на науката. Там в последователни дни, всеки участник трябва да направи два прехода, които са колкото се може по-идентични. Да извърви към 6,5 км и да направи 800 м денивелация в рамките на 3 часа. Единствената разлика е в маршрутите:
- Единият преход се осъществява в планински район, в който практически отсъстват признаци за човешка намеса.
- Другият преход се осъществява в планински район, който е осеян от т.нар. антропогенни елементи. Тоест пътища, лифтове, снежни оръдия, строителни площадки и паркинги. Все по-типична и за нашите географски ширини ситуация.
Участниците не са информирани за целта на проучването, така че вниманието им не е изострено по отношение на разликите в маршрутите. Много ми се иска да ви кажа, че след преходите ги чакат финландска сауна и други земни удоволствия, но всъщност ги чака серия от въпросници, целящи да установят промяната в чувства като тревожност, приповдигнатост, гняв, спокойствие и др. Учените също така измерват как се променят нивата на стресовия хормон кортизол.
Отбележете си този абзац, защото след малко ще продължим нататък. Но преди това ще ви дам малко контекст…
Малко контекст…
Ако се интересувате активно от темата и/или се вглеждате задълбочено в себе си, сигурно сте наясно с ползите от общуването с природата. В науката има цяло направление, изследващо смисъла от т.нар. зелени тренировки. Идеята е, че движението в природна среща може да окаже положителен ефект върху психичното здраве и благоденствието. Допускаше се, че колкото по-дива е природата, толкова по-големи биха били ползите. В синхрон с човешката логика от по-горе.
Тази логика е подкрепена от оскъдни данни. Има едно изследване от 2017 година [2], което показва, че преходът сред природата води до по-благоприятни емоционални промени, отколкото ходенето на бягаща пътека на закрито. Подобни експерименти понякога пораждат повече въпроси, отколкото отговори обаче.
Ето ви един такъв въпрос. Очевидно от зелените тренировки има полза. Но на какво се дължи ползата от тях?
- На негативното влияние на антропогенната среда (от което „бягаме“ сред природата)
- На позитивното влияние на природата (от което се възползваме, потапяйки се в нея).
- На двете.
Или казано по друг начин – дали мразим автомобили и сгради, дали обичаме дървета и храсти или правим и двете в някакво съотношение. Имаме редица интересни експерименти, които показват, че внасянето на природни елементи в офисната среда може да подобри благосъстоянието и когнитивната функция.
В този ред на мисли възниква и един друг въпрос. Трябва ли всичко да е черно-бяло (само природа или само градска среда) или можем да се наслаждаваме на разни нюанси на сивото (стига да не са точно 50)? Наличието на сгради и други следи от човешка дейност разваля ли магията на природата?
А какво стана с хората?
Да, хората! Резултатите от австрийското изпитване показват, че общуването с природата е полезно, без значение дали в нея има или няма следи от човешка дейност. Вижте графиката, изобразяваща промените в кортизола. Независимо от условията, стресовият хормон следва една и съща приятна понижаваща крива с напредването на разходката:
Настроението на доброволците се променя в съответствие с очакванията. Увеличават се положителни емоции като приповдигнатост и намаляват лоши неща като тревожност. При тях също няма разлика между двете условия.
В публикацията си учените отчитат и нещо много важно – не всички човешки обекти са еднакви. Курортни съоръжения като лифтове и снежни оръдия се асоциират с положителни емоции в главите на много хора, което със сигурност е от значение. Несъмнено е важно и съотношението природа/антропогенни елементи – дали се намираш в градска среда с малко дървета или в планински условия с малко сгради.
Интересни са данните за субективното изживяване на участниците относно двата типа разходка. Те са събрани с помощта на въпроса „Как околната среда по време на прехода се отрази на благосъстоянието ви?“. На него хората отговарят с оценка от 1 до 10 и „натуралната“ разходка получава средно 8,5, докато „антропогенната“ е оценена с 6,3. Както споменах и в началото, присъствието на човешки обекти в природата може да има негативен ефект върху нашите изживявания сред нея. Но само отчасти.
Опит за позитивизъм
Градското население в България все още има лукса да живее на минути от природата. За жалост природата непрекъснато отстъпва на сгради и съоръжения, и ландшафтът се променя драстично от година на година.
Няма лесно решение на този проблем и то определено не фигурира в рамките на днешната статия. Но в нея намираме едно малко успокоение. Или поне така се надявам аз. Че докато на природата ѝ личи, че е природа, ние ще изпитваме ползи от излизането сред нея.
Това не значи, че обезлесяването или появата на нови обекти с неясен статут и предназначение са хубаво нещо. Това значи, че няма неподходяща среда за физическа активност. Това значи, че понякога неперфектните условия могат да бъдат също толкова добри, колкото и „перфектните“. Така че вместо да стоим в очакване на едно утопично съвършенство, да идем да видим докъде е стигнало строителството сред природата наблизо. И оставате колата в града този път, бива ли?!
[*] Подобни неща се случват в Австрия, където се дават добри пари за правенето на наука. Тук трябва да споменем, че настоящото изследване е финансирано от Австрийската алпийска асоциация.
Източници:
[1] Niedermeier, M., Grafetstätter, C., Kopp, M., Huber, D., Mayr, M., Pichler, C., & Hartl, A. (2019). The Role of Anthropogenic Elements in the Environment for Affective States and Cortisol Concentration in Mountain Hiking—A Crossover Trial. International journal of environmental research and public health, 16(2), 290.
[2] Niedermeier, M., Einwanger, J., Hartl, A., & Kopp, M. (2017). Affective responses in mountain hiking—A randomized crossover trial focusing on differences between indoor and outdoor activity. PloS one, 12(5), e0177719.
