Сънят заема между една четвърт и една трета от човешкия живот. Но какво точно се случва, докато спим?
До 50-те години на миналия век повечето хора са вярвали, че сънят е пасивна дейност, по време на която тялото и умът са бездействали. „Но се оказва, че сънят е период, през който мозъкът ни е ангажиран с редица жизненонеобходими дейности и процеси, които са тясно свързани с качеството на живот“, казва експертът по съня и невролог Марк Ву от университета Джонс Хопкинс.
Изследователи като Ву прекарват много от будните си часове в опити да научат повече за тези процеси и как те влияят на психическото и физическото ни здраве. Ето един поглед към големите (и често изненадващи) открития на изследователите на съня и към неизяснените все още загадки на науката за съня.
Има сън и… сън
През времето, в което спите, умът преминава многократно през два различни типа сън: REM-фаза (бързо движение на очите) на съня и не-REM фаза на съня.
Първата част от цикъла е не-REM фазата на съня, която се състои от три етапа. Първият етап е преходът от будното състояние към заспиване. Вторият етап е лек сън, когато сърдечният ритъм и дишането се успокояват и телесната температура спада. Третият етап (който преди се разглеждаше като два отделни етапа – трети и четвърти) е дълбок сън.
Макар преди REM сънят да е бил смятан за най-съществен за ученето и паметта, по-нови данни показват, че не-REM сънят е по-важен за тези задачи. Не-REM сънят също така е фазата, в която почиваме и се възстановяваме по-пълноценно.
Докато навлизаме в REM фазата на съня, очите се движат бързо зад затворените клепачи, а мозъчните вълни са подобни на тези по време на будуване. Нивото на дишане се ускорява, а тялото ни остава временно парализирано, докато сънуваме.
След това цикълът се завърта отново, като с всяко следващо завъртане прекарваме все по-малко време в по-дълбокия етап (три) на съня и все повече в REM съня. В една типична нощ човек преминава през четири или пет подобни цикъла.
Как тялото регулира съня си
Според Ву има два основни процеса, които контролират съня: циркаден ритъм и нуждата от сън.
Циркадният ритъм се контролира от биологичния часовник, разположен в мозъка. Ключова функция на този часовник е да реагира на светлинни сигнали, да увеличава производството на хормона мелатонин през нощта, след това да го изключва при появата на светлина. Хората, които са напълно слепи, често имат проблеми със съня, понеже не могат регистрират светлинните сигнали и да откликват на тях.
Естествената необходимост от сън също играе ключова роля. Тялото ни копнее за сън, точно както гладува за храна. Нуждата от сън се акумулира с течение на деня и когато достигне определена точка, просто заспиваме. Има една основна разлика между нуждата от сън и глада. Тялото не може да ни принуди да ядем, когато сме гладни, но в условията на пълно изтощение може ни накара да спим, независимо дали сме във важна среща или шофираме.
Когато сме уморени, тялото е склонно да изпада в епизоди на микросън, траещи по една-две секунди. За целта дори не е нужно да затваряме очи.
А ето и нещо важно за любителите на следобедните дремки: заспиването за повече от 30 минути дневно време може да наруши нощния ви сън, намалявайки намали нуждата на организма от сън.
Това не означава, че следобедният сън е нещо лошо. Напротив! Имаме специална статия за ползите от следобедната дрямка, която сигурно ще ви бъде интересна. В друг наш материал пък можете да прочетете повече за количествените и качествените ни потребности от сън в зависимост от възрастта.
Защо ни е необходим сън?
Ако ви се е случвало да не можете да си съберете мислите поради недоспиване, няма да бъдете изненадани да научите, че сънят значително повлиява мозъчната функция.
Първо, здравословното количество сън е жизненоважно за „пластичността на мозъка“ или способността на мозъка да се адаптира спрямо входяща информация и стимули от околната среда. Ако спим твърде малко, ставаме неспособни да обработим наученото през деня и ни е по-трудно да го запомним в бъдеще. Изследователите също така считат, че сънят подпомага отвеждането на отпадните продукти от мозъчните клетки – ключов процес, който не протича дотам ефикасно, когато мозъкът будува.
Сънят е жизненоважен за цялото тяло. Когато хората не си набавят достатъчно сън, това може да резултира в редица здравословни рискове. При хора с депресия, епилепсия, високо кръвно и мигрена, симптомите се влошават. Хроничният недостиг на сън повлиява имунната функция и значително се увеличава вероятността от вирусни заболявания. Сънят, също така, има директен ефект върху апетита и метаболизма.
Дори една безсънна нощ може да доведе до предиабетни симптоми при иначе здрав човек и да увеличи количеството консумирана храна в рамките на следващия ден.
