През маската ми прозира как тъгувам за отлитащата пролет. Роден съм през пролетта и повечето хубави неща в живота ми са се случвали напролет. И колкото и да се говори, че една супа пролет не прави, ще се опитам да направя тъкмо това – да задържа този наситенозелен, съзидателен и благоуханен сезон за макар и кратък миг до себе си. И до вас.
Ама това не е сладолед!
Непознаването на чуждите езици и чуждите кулинарни традиции може да скапе живота и настроението ви по неизброими начини. Вече чувам роптанията на скъпи съграждани, които се чувстват обидени от конфликта в имената на добре познатия по нашите ширини сладолед и настоящата подозрителна супа.
Италия е чудна страна, драги ми съграждани! Там, освен на жестомимичен език, говорят и на италиански. В италианския съществителното stracciatella произхожда от глагола stracciare, с който се назовава действието по настъргване на разни неща. В италианския stracciatella означава „стърготина“ и с въпросното съществително се наричат поне три кулинарни произведения в чудната ботушоподобна страна:
- Stracciatella di bufala – пресечено биволско сирене, което е на конци, демек стърготини.
- Stracciatella gelato – сладолед с шоколад, който е настърган вътре.
- Stracciatella alla romana – супа с животински бульон и разбъркани в горещия бульон яйца, които се пресичат, демек стават на стърготини.
Всъщност, драги мои съграждани, в чудната страна Италия сладоледът страчатела е кръстен на супата страчатела. Това предполагаемо се е случило през 1962 година в резултат от недоволството на един ресторантьор от Берамо, на когото в един миг му втръснало да пресича яйца в бульон, за да угажда на прииждащите в града римляни.
„Като толкова искате страчатела, яжте ми страчателата!“, изревал той. Или пък не е. Но фактът е, че от тази супа е произлязла всичката страчатела, за която вие си мислите в момента. Истинска първична супа, така да се каже. Точно като пролетта.
Страчателата ми е зелена като пролетта!
С изобилието си от нежен бейби спанак, свеж магданоз и деликатен зелен лук, супата ми е не просто първична и оттам пролетна. Тя има наситенозелен цвят, който успокоява окото и дъх на майска поляна, който гали нюха.
Когато я готвих напролет, нейните вкусове и аромати перфектно резонираха със случващото се навън. Когато вие си я сготвите това лято, затегнете коланите и дръжте здраво лъжицата, защото ви очаква рязко завръщане в миналия сезон. Зелено, по-зелено, страчатела!
Пролетта е зелена като хлорофил!
Хлорофилът е малка зелена молекула, която се крие в хлоропластите и отговаря за зеления цвят на растенията. Ако сте чували за митохондрии, хлоропластите са техният растителен (и бактериален) еквивалент. В оборудваните с тях видове те отговарят за превръщането на слънчевата енергия в калории за ядене и въздух за дишане.
Точно така, без хлорофил растенията нямаше да могат да превръщат слънце, вода и въглероден диоксид в захар, която ядем и кислород, който дишаме. Грубо казано. Този процес се нарича фотосинтеза и ако ви блазни сложната версия, ще трябва да се насочите към Уикипедия или някой друг източник, който не е маскиран и няма да обижда чувствата ви.
А хлорофилът е зелен като здраве!
Както може би чувствате, днес съм решил да се придържам към приятен пролетно-приказлив тон на разговор. Затова, за разлика от друг път, няма да задълбавам особено в здравните аспекти на рецептата. Все пак, вече съм някаква марка, която би трябвало да се асоциира с известна здравословност и да говори сама за себе си. Или греша?
Както и да е, вече всеки втори експерт обяснява как месото причинява рак, но реално никой не си прави труда да обяснява точно как месото причинява рак. Истината е, че много високата комбинирана консумация на червено и преработено месо се свързва с по-висок риск от рак на колоректума.
Въпреки че нюансите около тази връзка не са напълно изяснени, тя е факт. Широко прието е, че един от предопределящите я фактори е високото съдържание на хем-желязо в червеното и преработеното месо.
Хем-желязо може да буди желание за игра на думи в неспециалиста, но за специалиста е особен вид желязо, който постъпва в нас само покрай месото и се отличава със значително по-добра усвоимост. Това е страхотно за хората, които имат нужда от желязо, но не е чак толкова страхотно за онези от нас, които си го имат в изобилие. Прекомерните нива на желязо могат да станат причина за прекомерен оксидативен стрес, който от своя страна може да има роля в туморогенезата.
Хлорофилът, от своя страна, наподобява хем-желязото по структура и отдавна е установено, че може да се свързва с него, блокирайки усвояването му в тънкото черво и предотвратявайки формирането на цитотоксични хем-метаболити. Но аз обещах, че няма да се отнасям в технически здравни подробности.
За нас важното е, че тези специфични и леко абстрактни наблюдения многократно са потвърждавани с различни животински модели и като цяло съвпадат с епидемиологичните данни за намален риск от рак на дебелото черво при съвместната консумация на зелени растения и червено месо.
Яденето на зелени неща намалява риска от рак, затова яжте тази супа!
Зелена пролетна супа страчатела, която трябва да ядете!
Порции: 4 бр.
Време за приготвяне: 20 мин
Трудност: 1 от 3
Хранителна информация (за 1 порция):
- Енергия: 277,5 ккал
- Въглехидрати: 25 г
- Мазнини: 8 г
- Протеини: 22,5 г
- Фибри: 3 г
Необходими продукти:
- 7 чаши пилешки бульон
- ½ чаша настърган пармезан
- 2 яйца
- 1 връзка магданоз
- 120 г паста орзо или друга дребна паста
- 200 г бейби спанак
- 3 стръка зелен лук
- Черен пипер
Метод на приготвяне:
- Кипнете 6 чаши пилешки бульон в тенджера.
- В отделна купа комбинирайте останалата чаша студен бульон с яйцата, сиренето и накълцания магданоз и разбъркайте добре.
- При непрекъснато разбъркване добавете сместа във врящия бульон и гответе 3-4 минути.
- Добавете пастата и гответе още 7-8 минути (или съгласно инструкциите на опаковката).
- Когато пастата е сготвена, добавете нарязания лук и бейби спанака и веднага свалете от котлона. Подправете с черен пипер на вкус.
- Да ви е зелено и пролетно!
