Честито лятно часово време! Нашите съболезнования! Времето навън може да е слънчево, но е почти сигурно, че вие не сте. А науката показва, че има риск и тялото ви да не се намира в топ кондиция. Именно за второто ще си поговорим по-подробно днес… в просъница.
Докога ще променяме времето?
Преминаването към лятно часово време е замислено с доброто намерение за намаляване на разходите за електрическа енергия, „нагласяйки се“ към продължителния ден през пролетта и лятото. Но нали знаете с какво казват, че е постлан пътя към пъкъла? С ненужни или дори контрапродуктивни мерки, разбира се.
Нееднократно демонстрирано, че местенето на стрелките с час напред не просто няма желания икономически ефект. Голяма част от направените изследвания всъщност откриват [1], [2], [3], че тази практика дори може да увеличи разходите за електричество. Особено през последните години осветлението става все по-енергийно ефективно и формира все по-малък дял от разходите ни за електричество. За сметка на това анализите показват, че практиката често води до по-високи разходи за отопление (в по-тъмните утрини) и охлаждане (в по-слънчевите вечери). Числата под чертата показват, че в най-добрия случай спестяванията са незначителни.
В началото на миналата година в Европейския парламент бяха проведени обсъждания за отмяната на тази спорна практика. В резултат бе взето решение всяка страна да реши самостоятелно дали да се придържа към астрономическото или към лятното часово време. Засега България сякаш клони към летния вариант и ако всичко върви по план, последната смяна на времето ще се случи през 2021 година. Дотогава ще страдаме по един или друг начин.
Промяна на времето – промяна на тялото
Сигурно сте чували понятието „биологичен часовник“. Вероятно знаете, че той се влияе от нашия денонощен ритъм – време на ставане, време на лягане, време на хранене и какво ли още не време. Променяйки часа през последния уикенд на март, ние не просто прежалваме един час сън и отиваме на работа леко кисели в понеделнишката сутрин.
Открай време науката за съня изследва и описва т.нар. часовникови гени [4] – малки късчета ДНК, които изпълняват функцията на „биологичен метроном“. Тяхното ритмично включване и изключване, регулирано от свръхпрецизни механизми, буквално помага на тялото да е в крак с времето. Установено е, че тези миниатюрни „часовници“ присъстват не само в практически всяка човешка тъкан. Те могат да бъдат открити във всеки бозайник и в абсолютно всеки организъм на лицето на Земята.
И още по-важното – разстройването на този метроном може да разстрои цялото тяло. Всякакви сценарии, при които сънят е нарушен или просто изместен, могат значително да повлияят функцията на часовниковите гени и да се отразят на метаболизма, мускулната функция и хормоналната секреция. Неслучайно хронобиолозите сравняват тези ефекти с натрупването на токсични вещества в хранителната верига – т.нар. биоакумулация. Смущенията във функцията на часовниковите гени може да доведе до грешки в протеините, които кодират те. „Сгрешените“ протеини пък не изпълняват правилно регулаторните си функции, което намира израз в неоптимално функциониране на тъканите и органите.
Това, разбира се, е една крайно опростена версия на случващото се в човешкото тяло. Дори учените все още не са напълно наясно как подобни смущения на клетъчно ниво могат да засегнат цели системи от органи. Но все повече сведения от науки като молекулярната биология, епидемиологията и психологията ни показват, че разстроеният сън може да бъде рисков фактор за редица здравни проблеми.
Промяна на тялото – промяна в здравето
Понякога малки изменения в съня могат да променят редица здравни показатели. Науката все по-убедително показва [5], че натрупването на сънен дефицит е потенциален фактор в епидемията от затлъстяване, оказващ негативен ефект върху инсулиновата чувствителност, апетита и способността ни да се държим сдържано в присъствието на храна.
Друга линия на проучвания [6] свидетелства, че даже минимално лишаване от сън е в състояние да притъпи нашия ум и да влоши изпълнението на рутинни операции и на задачи, които изискват продължителна бдителност. Промяната на часовото време има сходен ефект.
Данните подсказват [7], че то не само води до загуба на един час сън, но също така ни обременява с увеличена латентност и фрагментираност на съня. Това ще рече, че заспиваме значително по-трудно и се будим доста по-често седмица или дори повече след това. Потенциалните последствия могат да бъдат представени и така – за известен период от време тялото просто не е подготвено за действията, на които го подлагаме.
Един стъписващ пример може да бъде даден с шофирането. Първите данни за него датират още от края на миналия век, когато учени анализират информацията за катастрофи в САЩ през изминалите 21 години [8]. В синхрон с очакванията е открит малък, но значим прираст в смъртните случаи на пътя точно в понеделника след пролетната смяна на времето. Това са средно 83,5 случая на фона на 78,2 за останалите понеделници.
Тези открития резонират с малко по-ранно изследване от Канада [9], което показва 8% ръст в катастрофите непосредствено след преминаването към лятно часово време. Търсенето на подобен ефект в Швеция обаче се увенчава с неуспех – учените там заключават [10], че дори и да е наличен, той е твърде малък, за да бъде идентифициран.
Дните след промяната на времето се свързват и с по-висока честота на трудови злополуки [11], дължащи се на поспаливост и намалена бдителност. Интересно наблюдение е, че в дните преди него пък е отчетен спад в честотата на битови инциденти [12]. Учените се опитват да обяснят този необичаен феномен с т.нар. ефект на очакването. Очакването на предстоящата промяна и свързаното с него поведение – отлагане на потенциално опасни дейности за следващата седмица с идеята, че тогава денят ще е по-дълъг или пък по-ранно лягане в опит да се запасим със сън предварително.
Едно немско проучване [13], обхващащо периода 2006–2015 година, показва значителен скок в аутопсиите през седмицата след преминаването към лятно часово време. По-големият брой смъртни случаи се дължи на повече катастрофи и повече самоубийства. По принцип честотата на самоубийствата е по-висока в пролетните месеци и допълнителната загуба на сън след смяната на времето може да действа влошаващо. Проблемите със съня могат да доведат до психологически дистрес и са един от известните фактори за нестабилно и суицидно поведение [14], [15].
Не на последно място, смяната на времето през пролетта може да увеличи риска от сърдечносъдови епизоди. Един скорошен обзор на литературата разкрива [16], че проучванията до момента единодушно свидетелстват за по-висока честота на инфаркти, като рискът се увеличава с между 4% и 29% в зависимост от изследваната извадка.
Докога промени?
Достатъчният като количество и качество сън все по-често се разпознава като дискретна, но критична здравна детерминанта. И, както се оказва, „само“ един час промяна в часовото време може да има трайни и понякога необратими последици върху здравето ни. Понеделникът след последния мартенски уикенд може да бъде тежък по ред начини, но за щастие можем да вземем превантивни мерки.
Една от тях е да се наспиваме достатъчно в предшестващите го дни. Някои хора с успех прилагат по-плавното преминаване към новото време, започвайки да си лягат с по 10 минути по-рано всеки ден от началото на предходната седмица. Подобна идея следва да бъде обмислена особено сериозно от онези читатели, които по принцип не си доспиват и вероятно са по-податливи към ефекта на смяната.
Много сведения сочат [17], [18], че приемът на мелатонин може да бъде от полза за пренастройването на биологичния часовник при смяна на часовата зона и вероятно би имал положителен ефект и в прехода между часовите времена.
Но най-сигурно е, че практиката трябва да бъде преустановена и едва ли има човек, който да не очаква с нетърпение краят на издевателството през 2021.
Кое е предпочитаното от вас часово време и как ви се отразява непрекъснатата му промяна можете да споделите с нас в коментарите. Всякакви форми на възмущение са добре дошли и ще получат искреното ни съчувствие.
Източници:
[1] Rock, B. A. (1997). Impact of daylight saving time on residential energy consumption and cost. Energy and Buildings, 25(1), 63-68.
[2] Kotchen, M. J., & Grant, L. E. (2011). Does daylight saving time save energy? Evidence from a natural experiment in Indiana. Review of Economics and Statistics, 93(4), 1172-1185.
[3] Kellogg, R., & Wolff, H. (2007). Does extending daylight saving time save energy? Evidence from an Australian experiment.
[4] Piggins, H. D. (2002). Human clock genes. Annals of medicine, 34(5), 394-400.
[5] Zhu, B., Shi, C., Park, C. G., Zhao, X., & Reutrakul, S. (2019). Effects of sleep restriction on metabolism-related parameters in healthy adults: A comprehensive review and meta-analysis of randomized controlled trials. Sleep medicine reviews.
[6] Samkoff, J. S., & Jacques, C. H. (1991). A review of studies concerning effects of sleep deprivation and fatigue on residents’ performance. Academic Medicine.
[7] Harrison, Y. (2013). The impact of daylight saving time on sleep and related behaviours. Sleep medicine reviews, 17(4), 285-292.
[8] Varughese, J., & Allen, R. P. (2001). Fatal accidents following changes in daylight savings time: the American experience. Sleep medicine, 2(1), 31-36.
[9] Coren, S. (1996). Daylight savings time and traffic accidents. New England Journal of Medicine, 334(14), 924-925.
[10] Lambe, M., & Cummings, P. (2000). The shift to and from daylight savings time and motor vehicle crashes. Accident Analysis & Prevention, 32(4), 609-611.
[11] Barnes, C. M., & Wagner, D. T. (2009). Changing to daylight saving time cuts into sleep and increases workplace injuries. Journal of applied psychology, 94(5), 1305.
[12] Robb, D., & Barnes, T. (2018). Accident rates and the impact of daylight saving time transitions. Accident Analysis & Prevention, 111, 193-201.
[13] Lindenberger, L. M., Ackermann, H., & Parzeller, M. (2018). The controversial debate about daylight saving time (DST)—results of a retrospective forensic autopsy study in Frankfurt/Main (Germany) over 10 years (2006–2015). International journal of legal medicine, 1-7.
[14] McDonald, K. C., Saunders, K. E., & Geddes, J. R. (2017). Sleep problems and suicide associated with mood instability in the Adult Psychiatric Morbidity Survey, 2007. Australian & New Zealand Journal of Psychiatry, 51(8), 822-828.
[15] Pigeon, W. R., Pinquart, M., & Conner, K. (2012). Meta-analysis of sleep disturbance and suicidal thoughts and behaviors. The Journal of clinical psychiatry.
[16] Manfredini, R., Fabbian, F., De Giorgi, A., Zucchi, B., Cappadona, R., Signani, F., … & Mikhailidis, D. P. (2018). Daylight saving time and myocardial infarction: should we be worried? A review of the evidence. European review for medical and pharmacological sciences, 22, 750-5.
[17] Costello, R. B., Lentino, C. V., Boyd, C. C., O’Connell, M. L., Crawford, C. C., Sprengel, M. L., & Deuster, P. A. (2014). The effectiveness of melatonin for promoting healthy sleep: a rapid evidence assessment of the literature. Nutrition journal, 13(1), 106.
[18] Herxheimer, A., & Petrie, K. J. (2002). Melatonin for the prevention and treatment of jet lag. Cochrane Database of Systematic Reviews, (2).
