На 2 април отбелязваме Световния ден на информираността за аутизма. Обществото е все по-добре осведемено по темата, но битуват и немалко погрешни схващания. В същото време някои факти за аутизма още не са станали всеизвестни, други пък биват подценявани или пренебрегвани.
1. Диагнозата е възможна в ранна възраст
Възможно е дете на 18 месеца да бъде диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър. В повечето случаи обаче диагнозата се поставя след двегодишна възраст. Счита се, че тогава до голяма степен може да се разчита на достоверността ѝ.
„При децата с аутизъм се проявяват дефицити в общуването и по-рано, но са в рамките на допустимото за възрастта.“ – казва д-р Халадей, главен изследовател в Autism Science Foundation, за Health.com
Няма медицински или кръвен тест за аутизъм, затова лекарите обичайно оценяват поведението на детето. Това се случва чрез скрининг на развитието и подробна диагностична оценка, която може да включва слух, зрение и неврологични тестове.
2. Проявява се по най-различни начини
Симптомите на разстройствата от аутистичния спектър може да варират широко при различните пациенти. Така, докато при някои хора те могат да са в по-лека форма, при други са доста силно изразени.
Основните симптоми засягат уменията за общуване и социалното поведение. Например:
- Екстремна интровертност;
- Нежелание за игра с други деца;
- Липса на зрителен контакт;
- Повторяеми поведения (например различни движения като пляскане на ръцете отново и отново);
- Обсесия към определена играчка;
- Свръхчувствителност към шум;
- Интензивни внезапни избухвания;
- Липса на отговор, когато му се говори;
- Не реагира на интересни обекти;
- Не играе игри с „преструване“ до 18-месечна възраст;
- Липса на говорни умения.
Липсата на говорни умения е един от често срещаните симптоми (установява се в 20-30% от случаите).
3. Честотата изглежда се увеличава
Диагнози от аутистичния спектър имат повече от 3,5 милиона души в САЩ – това е едно на всеки 68 раждания. Това число от последните години е значително по-голямо в сравнение с предходните. Честота на диагнозите в САЩ се е увеличила значително.
Между експертите има значителни разногласия по въпроса дали по-голямата честота на разстройства от аутистичния спектър наистина отразява нарастване на случаите или става въпрос за увеличаване на поставените диагнози поради повишената информираност и скрининг.
„Смятам, че може да се окаже комбинация от по-висока честота на случаите и повече поставени диагнози.“ – казва д-р Александра Периман от клиниката към университета „Париж-VI: Пиер и Мария Кюри“. – „Диагностичните критерии се променят и това води до диагностициране на повече деца.“ Добавя и че по-добрата осведоменост сред грижещите се за деца вероятно допринася за това.
Според д-р Халадей тези фактори са от значение, но приносът им за повишената честота не е 100%. Необходими са още проучвания, за да се изясни какво точно стои зад по-големия брой поставени диагнози в последните години.
4. Момчетата са по-често засегнати
Разстройствата от аутистичния спектър са около 4,5 пъти по-често срещани при момчета. Но е стереотип, че всички засегнати са бели мъже. Хора от всички раси и етноси могат да бъдат диагностицирани.
И, докато момчетата биват диагностицирани по-рано и по-често, нарастват данните, че сред момичетата има случаи на такива разстройства, които не се диагностицират.
Според д-р Периман това може да се дължи на различните очаквания към момичетата. Например, ако едно момиче предпочита да си играе самò и не говори, хората биха си казали „Нормално, срамежлива е.“ Стереотипът за момчета пък е, че би трябвало да си играят с приятели. И така различното поведение е по-лесно забележимо.
5. Развива се преди раждането?
Изследователите не знаят какво точно причинява аутизъм. Повечето експерти са единодушни, че комбинация от генетични предпоставки и фактори от околната среда увеличават риска да се развие разстройство от аутистичния спектър. Все още обаче има доста неизвестни.
Нарастват доказателствата, че аутизмът може да започне развитието си още преди раждането. Идентифицирани са различни мозъчни клетки при хора с аутизъм. А тези клетки се развиват още вътреутробно.
На база резултати от проучвания се предполага, че определени лекарства могат да повишат риска, ако се приемат през бременността. Такъв пример е лекарството за епилепсия валпроева киселина.
По-възрастните родители е по-вероятно да имат дете с аутизъм. Освен това рискът за едно дете е по-голям, когато има брат или сестра с разстройство от спектъра на аутизма.
6. Риск от други заболявания
Хората с разстройства от спектъра на аутизма са в по-голям риск и от други здравни проблеми. Около 2% от тях имат чуплива Х хромозома – генетично заболяване, причиняващо умствено изоставане. 39% от хората с аутизъм с времето развиват и епилепсия. По-предразположени са към тревожност, депресия, хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието, проблеми със съня, алергии и храносмилателни смущения.
7. Ваксините не причиняват аутизъм
Изследване след изследване продължават да доказват, че няма връзка между ваксини и аутизъм.
