Най-важното:
- Ново проучване установи, че грипът може да увеличи риска от инфаркт при възрастни хора
- Повечето новини не хвърлят достатъчно яснота по проблема и могат да предизвикат неоснователни притеснения
- Данните се отнасят единствено за много болни от грип хора – толкова болни, че са отишли на лекар, който им е назначил изследвания
- Вероятността да изпаднем в подобна ситуация е сравнително малка, а вероятността да получим инфаркт след това е още по-малка
- Новото проучване не открива, че „грипът причинява инфаркт“, то просто установява една интересна за медицината тенденция
Грипът причинява инфаркт?!
Ето ви я и голямата здравна новина от последните дни: хората над 35-годишна възраст с диагностициран грип са с повишен риск от инфаркт на миокарда през седмицата след поставянето на диагнозата. Тази новина се базира на ново канадско проучване и ни сварва насред грипна епидемия, която придобива притеснителни размери.
Резултатите вече бяха набързо отразени в редица наши медии, но дописките сякаш хвърлиха повече смут, отколкото яснота по този сериозен, на повърхностно четене, проблем. Идеята, че боледуването от грип може да бъде фактор в други заболявания (в това число и сърдечносъдови), никак не е нова. Това обаче е първото изследване, което установява положителна връзка между лабораторно доказани случаи на грип, от една страна, и остър инфаркт на миокарда, от друга.
Какво ще рече „лабораторно доказани“ случаи на грип?
Да си представим, че сте се поразболели. А може би наистина сте. Какво ще предприемете? Най-вероятно ще продължите да ходите на работа, защото сме в края на месеца, а вас ви чакат много неотложни задачи. Или пък ще си останете да работите от вкъщи, защото сте съвестни колеги и не искате да натръшкате целия офис. Или в краен, ама в много краен случай отивате на лекар и по симптомите ви той отсъжда, че имате грип.
Досегашните научни данни потвърждават, че по време на грипни сезони се наблюдават повече сърдечни удари. Особеността е там, че през грипните сезони върлува многообразие от негрипни респираторни вируси, които карат хората да кихат, кашлят, подсмърчат и изглеждат, сякаш са болни от грип. Тоест, единственият 100% сигурен начин за диагностициране на грип, е лабораторният.
Какво ни казва новото изследване?
Учените се фокусират върху данните за 19 045 пациенти, от които 332 доказано са пострадали от грип и остър инфаркт на миокарда в рамките на 2-годишен период. Те откриват, че първата седмица, последвала диагностицирането на грипната инфекция, се отличава с най-голям риск от инфаркт на миокарда (в сравнение с всички останали седмици от този 2-годишен период). През тази първа седмица настъпват 20 инфаркта, което е около 6 пъти повече от 3,3-те инфарктни епизода, които настъпват средноседмично през останалите седмици.
Именно това подсказва, че между грипните и инфарктни случаи може би има връзка, но е все още неясно дали тази връзка е причинно-следствена.
Да вземем ли да се притесняваме?
Както с всички останали изследвания, и настоящото има своите специфики и недостатъци, които ни пречат да генерализаме резултатите от него:
- Първо, въпросният риск е строго специфичен за хора над 35-годишна възраст, които доказано са претърпели инфаркт и са боледували от грип в рамките на 2 години – такъв е дизайнът на изследването.
- Второ, този риск засяга в по-голяма степен по-възрастните пациенти – от общо 332 пациенти, пострадали и от двете състояния, 247 са били над 65-годишна възраст.
- Трето, рискът да се разболееш от грип и получиш инфаркт в рамките на 2-годишен период (ако си над 35 г) е нисък. От над 19 045 души засегнатите са едва 332 – това са 1,74%.
- Четвърто, тук става дума за случаи на грип, които са били толкова сериозни, че са станали причина за посещение при лекар и назначаването на лабораторни изследвания.
В заключение, невъзможно е да преценим каква е вероятността сезонният грип да ни докара инфаркт. Канадското изследване, което стана повод за много заглавия в интернет и печатните медии, не е предназначено да установява причина и следствие, то просто открива една интересна и заслужаваща научно внимание тенденция в медицинските архиви.
Съветваме ви да не се притеснявате по този въпрос, защото притеснението само по себе си представлява сърдечно-съдов рисков фактор, при това сериозен 🙂 Бъдете здрави!
