Не ви ли се е искало да знаете до какво ще доведат днешните ви решения? Кои пътища водят до здраве и удовлетворение от живота?
Най-дългото изследване върху щастието, продължило 78 години, дава отговори на тези въпроси. Изследването на Харвард проследява живота на 724 души, като на всеки две години провежда интервюта, медицински прегледи и изследвания и събира информация, свързана със здравето, професионалния и личния живот на участниците.
Основни заключения от изследването са:
Качествените взаимоотношения ни поддържат здрави и щастливи, а самотата убива. Изводите от проучването са много повече – до момента има над 100 публикации и са достигнати още много заключения за щастието. Тук ще споделим четири от тях.
Щастливото детство има много, много дълготрайни ефекти
Топлите взаимоотношения с родителите в детството означават по-голяма вероятност в зряла възраст отношенията с близките хора да са по-топли и сигурни. Щастливото детство има силата[1] да разпростре своите ефекти с десетилетия напред. То допринася за по-стабилни отношения с партньора в 80-те години. Който е имал щастливо детство е по-здрав и физически през целия си живот[2].
Освен това, който е имал силна връзка с брат или сестра в детството е с доказано по-нисък риск да се разболее от депресия до 50 годишна възраст[3].
Но… хората с трудно детство могат да го компенсират на средна възраст
Дори да сте израснали в неблагоприятна среда, например хаотично семейство или икономическа несигурност, ефектите могат да бъдат превъзмогнати на средна възраст чрез т.нар. от психолозите „генеративност“[4]. Генеративността включва интерес и грижи за следващото поколение, но може да се прояви и на работното място или в други ситуации чрез менторство на по-младите.
Уменията за справяне със стреса се отплащат цял живот
Всички се справяме със стреса и тревожността по един или друг начин. Въпросът е дали този начин е полезен или по-скоро вреден в дългосрочен план. Д-р Уолдингер (психиатър, главен изследовател) и неговият екип са открили някои от методите, които носят значително по-големи ползи в бъдеще. Изследвали са следните адаптивни поведения при стрес:
- Сублимация – когато социално неприемлив импулс се трансформира в приемлив. Например: ако чувстваш, че работодателят ти е бил несправедлив към теб, и затова основаваш организация за защита правата на работниците.
- Алтруизъм – например когато човек, борещ се със зависимост, избира да спонсорира програми за лечение на зависимости.
- Потискане – притесняваш се за възможни съкращения в работата, но вместо да го мислиш излишно, избираш да изчакаш, докато можеш да планираш бъдещето.
От маладаптивните стратегии за справяне са изследвани прояви на отричане, импулсивно отреагиране и проектиране. Учените от Харвард са установили, че при хората, справящи се със стреса чрез адаптивните методи, се задейства каскада от полезни ефекти: на другите им е по-лесно и приятно да са около тях и това води до повече социална подкрепа[5], което пък е свързано с по-добро здраве в напреднала възраст. Имат по-добри отношения с околните, а като бонус мозъкът им остава в добра форма по-дълго[6].
Да прекарваме време с други хора
Д-р Уолдингер намирал за важен извод, че от най-голямо значение е качеството на отношенията. Впоследствие изследователите от екипа установили, че не по-маловажно е количеството време, прекарано с други хора.
Връщайки се назад, участниците в изследването често оценявали времето с други хора като най-смислено прекараното. Общуването с околните ни прави по-щастливи в ежедневието[7]. Особено силен буферен ефект срещу спадовете в настроението има времето, прекарано заедно с партньора.
Източници:
[1] Waldinger, R. J., & Schulz, M. S. (2016). The Long Reach of Nurturing Family Environments: Links With Midlife Emotion-Regulatory Styles and Late-Life Security in Intimate Relationships. Psychological Science, 27(11), 1443–1450.
[2] Shah SB, Barsky AJ, Vaillant G, Waldinger RJ. Childhood Environment as a Predictor of Perceived Health Status in Late Life. Health Psychol Res. 2014;2(2):1560. Published 2014 Sep 8. doi:10.4081/hpr.2014.1560
[3] Waldinger, R. J., Vaillant, G. E., & Orav, E. J. (2007). Childhood sibling relationships as a predictor of major depression in adulthood: A 30-year prospective study. American Journal of Psychiatry, 164(6), 949-954.
[4] Landes, S.D., Ardelt, M., Vaillant, G.E., & Waldinger, R.J. (2014). Childhood adversity, midlife generativity, and later life well-being. Journals of Gerontology, Series B: Psychological Sciences and Social Sciences, doi:10.1093/geronb/gbu055
[5] Malone JC, Cohen S, Liu SR, Vaillant GE, Waldinger RJ. Adaptive midlife defense mechanisms and late-life health. Pers Individ Dif. 2013;55(2):85-89.
[6] Waldinger RJ, Schulz MS. Facing the Music or Burying Our Heads in the Sand?: Adaptive Emotion Regulation in Midlife and Late Life. Res Hum Dev. 2010;7(4):292-306.
[7] Waldinger RJ, Schulz MS. What’s love got to do with it? Social functioning, perceived health, and daily happiness in married octogenarians. Psychol Aging. 2010;25(2):422-31.
превод от: 4 lessons from the longest-running study on happiness
