В първата част на статията дефинирахме недостига на материални ресурси, познание, умения и време като елементи от второстепенно значение за осъществяване на потенциала и постигане на високи резултати. В действителност основополагащият ресурс, който предпоставя набавянето на всички останали, е нашето състояние. В подходящото състояние бихме могли да намерим начин да си осигурим всички ресурси, необходими за постигане на желанията ни. Следователно най-ценният ресурс е именно състоянието!
В няколко поредни статии разгледахме физиологията като основен инструмент за промяна на състоянието, в което се намираме. Защо хората взимат наркотици, пият алкохол, пушат или преяждат? Всички тези действия са опит да променим състоянието си чрез промяна на физиологията. Изменяйки базисната физиологична среда чрез прием на вещества, ние изменяме ритъма на биологичните процеси и съзнанието си и по този начин задоволяваме разнообразни нужди, една от които е и нуждата от усещане за контрол.
Така нервната система сигнализира на тялото за настъпилите промени в организма и изменя стойката, дишането и напрежението в мускулите по съответен модел. Само с няколко чашки, дръпвания или хапки, можем рязко да променим моментното си състояние и така да почувстваме, че имаме контрол. Не бива да пропускаме обаче и дребния шрифт. Краткосрочното задоволяване от подобен тип не остава без дългосрочни негативни резултати върху тялото ни и в крайна сметка отново върху нашето състояние, но този път в бъдеще.
Промяната на физиологията и впоследствие на състоянието не се случва единствено при прием на различни вещества от външната среда. Можем да постигнем същите резултати, но без негативните странични ефекти на наркотиците, цигарите или преяждането, като променим модела на движение на тялото. В това фундаментално философско различие се корени и нагласата, че животът може да се случва на нас или от нас. Това е и причината повечето от нас да са ходещи противоречия, имащи желание за промяна, но пасивно очакващи тя да се случи, докато продължават да извършват едни и същи действия.
В предходни статии разгледахме как можем да използваме ежедневните си действията в 24 часа като карта към резултатите ни в дългосрочен план. Ако продължим да правим същото, ще продължим да получаваме и същите резултати. Следователно, за да променим резултатите, е необходимо да променим действията си, а за целта е нужно да променим състоянието си.
Така например, ако сме уморени и нямаме енергия, е трудно да действаме, но ако започнем да се храним и тренираме редовно и правилно, по този начин изменяйки физиологията, ще усетим как променяме нивата на енергия в тялото и оттам състоянията и действията, а накрая и резултатите си.
Ключът към промяната е във въпроса не колко ще ни струва да се научим, а колко ще ни струва да НЕ се научим?!
Всички сме изпадали в ситуация на разгорещен спор, в която казваме нещо глупаво и само няколко минути по-късно се сещаме за гениален аргумент, но опонентът ни вече не е пред нас. За съжаление не е възможно да мислим креативно или находчиво, когато сме разстроени или в напрегнато състояние, дори и външно да изглежда сякаш не сме засегнати.
Мислите, които си мислим, не възникват във вакуум независимо от промените в средата – те се раждат в определен контекст, а този контекст е нашата физиология. Така например, ако сме много гладни, е наистина трудно да фокусираме съзнанието си върху други мисли отвъд набавянето на храна. Или когато сме много уморени, съзнанието се фокусира единствено върху необходимостта от сън. Нашата физиология във всеки отделен момент е нашето състояние, а то дефинира контекста, в който възникват мислите ни.
Оттук и естественото следствие, че за да променим мислите, е нужно да променим контекста, а именно нашето състояние!
Така става ясно, че не липсата на ресурси е в основата на ограничените резултати, а липсата на умения да се поставяме в необходимото състояние спрямо средата, за да получим оптимални резултати. Умението за активна и съзнателна промяна на състоянието е критичният фактор и най-ценния ресурс!
