Привет отново, приятели, от мен – Empirina! Днес реших да се включа с един малко по-личен материал, в който ще ви разкажа за една много скорострелна промяна в моя живот и ще се опитам да ви мотивирам да осъзнаете и вие наистина колко (малко) се движим в днешно време.
Още по време на бременността ми беше ясно, че тялото ми преминава през много сложен процес и ще трябва да му дам нужното време да се възстанови. Моята логика гласи, че ако една промяна се е случвала Х време, то трябва да си дадем поне още толкова, за да се върнат нещата към обичайното. Затова и реших, че в първите 9 месеца след раждането няма да се вторачвам прекалено много в килограми и форми и ще бъда по-щадяща към себе си.
Единственото нещо, което реших да направя в подкрепа и полза на тялото ми, беше да се включа в една онлайн програма, която цели да подпомогне прибирането на диастазата и да подобри всеобщото състояние на организма след бременност и раждане, които обезателно са го изтощили. Освен редовните упражнения и нови правила в начина на хранене, програмата задава цел на всички участнички да изминават по 10000 крачки дневно или 70000 крачки седмично.
Никога преди не съм се сещала да следя колко крачки правя дневно, нито да обръщам толкова голямо внимание на ходенето. Приемах го като елементарно действие, подобно на дишането – нищо специално. Оказа се обаче, че с правилната техника на ходене, то се превръща в истинска тренировка, която правим ежедневно и може значително да подобри общото състояние на ставите, мускулите и дори да допринесе за по-доброто ни психическо състояние.
И така, инсталирах на смартфона си приложение, което отброява крачките и изминатите километри дневно и… се отчаях. Направи ми впечатление, че само от размотаване вкъщи се правят около 1500 крачки, което означава, че ако в края на деня имам около 2000 крачки, значи се справям изключително зле и почти не се движа допълнително от обичайното преминаване от стая в стая. Ако 10000 крачки ни се струват много на фона на обичайното ни ежедневно движение, то е време да се замислим колко обездвижени сме всъщност.
Как само за две седмици започнах да постигам целта?
Много пъти съм повтаряла, че не трябва да правим нищо самоцелно, защото по този начин рискуваме да свържем целта с негативни емоции, да се чувстваме потиснати ако не успеем да я изпълним и в крайна сметка да се откажем от нея.
Затова реших да не гледам цифрите и просто да започна съзнателно да включвам повече движение в ежедневието си. Избирам да пазарувам от по-далечния магазин. Слизам една спирка по-рано от градския транспорт. Разхождам кучето в по-далечния парк. Излизам със слинга, вместо с количката и изминавам по-дълги разстояния. Срещам се с приятелки за кафе в парка, вместо в мола. И така в края на деня крачките сами започнаха да стават 10000, 12000, понякога дори 20000, а аз започнах да се чувствам много по-свежа и тонизирана. Смятам да продължа да се движа с тези темпове, защото разбирам колко огромна нужда от това движение има тялото ми.
Ще кажете, че зимата е изключително неподходящ сезон за подобно предизвикателство, защото атмосферните условия правят разходките неприятни и трудни за осъществяване. Веднага мога да поспоря! Когато е по-студено, въздухът е по-свеж. Когато има сняг, ходенето е по-трудно, но и по-продуктивно – веднага ще усетите как бедрата ви се стягат. Аз дори имах мускулна треска след 1 час разходка в преспите с кучето.
И запомнете това: няма лошо време, има неподходящо облекло! Затова обличайте якето, слагайте пухената шапка, обувайте топлите кубинки и марш на разходка! Съвсем скоро ще си благодарите за това решение.
