Благородно ви завиждам, ако не сте ходили в Дания. Не защото не е хубаво, а защото дори не мога да опиша какво е усещането да се озовеш на тази чудна земя за първи път. Ако не сте ходили в Дания, обезателно намерете повод, време и средства да отидете. Или поне инвестирайте усилия да научите повече за тази чудна земя. Не само защото е хубаво, а защото дори е поучително.
На добрия пример на датската държава и тамошното общество може да се посвети цял отделен сайт, но това е нещо, което излиза извън сферата на моите компетенции и физическите ми възможности. Тук за целите на разточителния увод единствено ще споменем, че Дания редовно оглавява Индекса на световното щастие и този факт не се дължи (само) на по-либералното отношение към канабиса.
Дания е прословута с едни от най-високите нива на данъчно облагане в света [*], но пък за сметка на това нейните поданици се радват на висок жизнен стандарт, изключителна социална политика, крупни инвестиции в наука и технологии, високоефективна образователна система, ниско ниво на икономическо неравенство и не на последно място – отлични възможности за авангардно ядене и пиене.
Нация от колоездачи
Може да се каже, че един от феномените, отговарящи за характерния облик на датските градове, е колоезденето. Колоезденето в Дания е нещо като национален спорт и начин за придвижване, и за датчаните е чест да се наричат „нация от колоездачи“.
Статистиката показва, че повечето от тях завъртат педалите на 6-8-годишна възраст (по-младите просто карат колела без педали) и не спират да ги въртят, докато краката им позволяват.
Програмата в училищата предвижда изучаване на правилата за движение по пътищата, пътна безопасност, добри колоездачни практики, включително и значението на каската като основно предпазно средство на велосипедиста.
Ами семействата с деца?
И за тях има статистика: близо четвърт от копенхагенските семейства с две или повече деца разполагат с карго велосипед. Карго велосипедът е изобретен през 80-те години на миналия век в свободния град Християния и представлява голяма триколка с дървено ремарке отпред, което позволява превозването на значителен обем деца, животни и неодушевени предмети.
Датските карго велосипеди имат награди за дизайн и вече успешно се изнасят за редица европейски държави с добри велонавици като Холандия например.
И не само те…
От поколения датските пощенски служители използват велосипеда като средство за разнасяне на писма и пратки. По подобен начин оперират и редица малки магазини, които доставят направените дистанционно поръчки изцяло безмоторно от 60-те години на миналия век.
След 2000 година в по-големите датски градове процъфтяват т.нар. велотаксита – рикши, които предлагат превоз на кратки разстояния (обикновено до 3 км) през лятото. Горе-долу това е периодът, в който из градските центрове плъзват множество велобудки за продажбата на кафе и супа.
От март 2009 година полицията в Копенхаген патрулира на велосипеди. Освен че този вид транспорт им осигурява бързо и ефикасно придвижване по улицата и извън нея, полицаите се радват на по-добра видимост и разпознаваемост.
Ето ви и още данни, които звучат като измислени, но са напълно официални:
- 9 от 10 души в Дания притежават велосипед;
- Среднодневният велопробег на един датчанин е 1,6 км;
- ¼ от целия личен транспорт в Дания (за разстояния под 5 км) е велосипеден;
- Колкото по-голям е един град, толкова по-голям е и шансът неговите жители да удовлетворяват транспортните си потребности, колоездейки.
100 години колоездене
Датската култура на колоездене е стара колкото самото колело. Първите велосипеди в Дания датират от 80-те години на 19 век, а през 20-те и 30-те години на 20 век се превръщат във всенароден символ на свобода и равенство. Представители на различни социални прослойки въртят педалите рамо до рамо – в града на път за работа през седмицата и в провинцията като начин за отмора през почивните дни.
С подобряването на жизнения стандарт в края на 50-те години, някои датчани слизат от колелото и се качват на мотопеди и автомобили, а сред датските градоустройници се формира нагласата, че бъдещето принадлежи на моторизирания транспорт и все по-широките пътища.
Тази тенденция е осуетена от петролната криза от 1973 година или по-скоро от далновидността на датското общество в контекста на кризата. В Копенхаген са въведени „Безмоторни недели“, а протестите за столица без автомобили стават всекидневие.
С течение на времето загрижеността за замърсения въздух, глобалното затопляне и замиращата в резултат от все по-дългия и уседнал работен ден физическа активност резултират в същински датски велоренесанс. За това помагат и тежките облагания върху бензина и автомобилите, като понякога данъкът за придобиването на нова кола може да достигне до 150% върху стойността на машината.
Инфраструктура. Велоинфраструктура!
„Копенхагенизация“ е концепция в архитектурата и градоустройството, свързана с въвеждането на по-добри пешеходни условия и велоинфраструктура в градската среда. Тя не е от вчера, но в последно време в Дания се наблюдава още по-силна политическа воля за проектирането на благоприятстващи пешеходците и велосипедистите пътища, за преосмислянето на светофарите и пътните знаци и за цялостното поддържане на насърчаваща безмоторното придвижване околна среда.
Тези усилия се надграждат от няколко поредни датски правителства и във всички проекти, реализирани благодарение на тях, безопасността на колоездачите е топ приоритет. Именно затова този начин на придвижване продължава да бъде социално желан не само сред мъже в активна възраст, но и сред жени, деца и пенсионери от всички социално-икономически прослойки. Всички инвестиции във велоинфраструктура в Дания подлежат на щателна регистрация, понеже градовете могат да кандидатстват за 50% кофинансиране от правителството, но за целта е необходима пълна прозрачност на проектите.
През последните две десетилетия в Копенхаген са вложени неимоверни средства за развитието на велосипедната мрежа и в този период колоезденето се увеличава с над 30%, докато пътните инциденти намаляват с над 60% в сравнение с нивата от края на 90-те години на миналия век.
За това отчасти са виновни т.нар. супервелоалеи, чиято основна цел е да осигурят максимално бързо и безопасно безмоторно градско придвижване. Те минават в близост до спирки на обществения транспорт, което прави възможно прекачването за по-дълги пътешествия. Оборудвани са с въздушни помпи, степенки, собствени светофари, съобразени със средната скорост на велосипедиране. Движат се в почти прави линии, а пресичането на натоварените автомобилни артерии се осъществява посредством тунели и мостове. Над копенхагенското пристанище са изградени няколко моста, които са ексклузивни за велосипеди и пешеходци.
Ето ги и датските велоалеи в цифри:
- Велосипедните маршрути в Дания са със сумарна дължина над 12000 км.
- В Копенхаген има над 400 км велоалеи, които са напълно независими от автомобилните платна и тротоарите.
- Колоезденето е най-скоростният начин за изминаване на разстояние под 10 километра на територията на Копенхаген.
Екология и здраве, за велосипедите „Наздраве!“
Казвал ли съм ви, че не е нужно спортът за здраве да ви взима здравето? Ще го повторя, но по друг начин.
Можем да спорим дали в деня на един съвременен човек има 30 минути за спорт, но ще ви е много трудно да ме убедите, че не прекарвате поне половин час дневно в придвижване по работа и други обязаности.
Как ще пътувате до голяма степен е въпрос на избор, а както вече стана ясно, в Дания често избират да пътуват на две гуми, задвижвани от човешка мощ. Според велопосолството на Дания (организация в подкрепа на велокултурата в Дания и по света), от този избор произтичат следните хубави неща:
- Копенхагенските граждани, които карат колело, прекарват 1,1 милиона по-малко дни в болнични.
- Всеки километър, пропътуван на колело (вместо с кола), намалява разходите за здравеопазване с 1€.
- Велосипедният транспорт намалява емисиите на въглероден диоксид средно с 20000 тона годишно.
Все по-малко вреди…
Проучване, публикувано тази година в списание Journal of Transport & Health [1] потвърждава, че велоинцидентите и велопробегът в Дания се намират в обратнопропорционална зависимост. Казано по друг начин, датчани карат все повече колело и страдат от все по-малко произшествия, произтичащи от този факт.
От 1998 до 2015 година броят пострадали велосипедисти в Дания е намалял с 55%, докато велопробегът е нараснал с 10%. В Копенхаген, където се наблюдава най-голям ръст във велосипедния транспорт (около 30%), велоинцидентите са намалели повече от трикратно – от 402 през 1999 г. на 129 през 2015 г. Като цяло фаталните случаи за периода са малко и бележат лек спад.
…и все повече ползи!
Нещо повече, учените изчисляват, че редовното велосипедно движение в Дания предотвратява следните хронични заболявания на годишна база:
- 3328 по-малко случая на диабет от 2 тип
- 5742 по-малко сърдечносъдови случая
- 2076 по-малко ракови случая на рак
- 6190 предотвратени смъртни случая
За сравнение, „вредите“ от колоезденето през 2015 в цялата страна са били следните:
- 26 смъртни случая
- 512 тежки наранявания
- 297 леки наранявания
Друг тазгодишен анализ, проведен за Confederation of Danish Industry (DI), показва, че само 10% допълнителен ръст във велосипедния пробег в Дания би довел до следните допълнителни ползи:
- 267000 по-малко болнични дни
- 6% по-малко задръствания в големите градове
- 1,1 млрд. датски крони (над 134 млн. евро) спестявания от здравеопазване
Има редица причини, поради които България никога няма да бъде Дания, София никога няма да бъде Копенхаген и паметникът на Ян Бибиян и дяволчето Фют никога няма да бъде паметника на Малката русалка. Не позволявайте търсенето на аргументи против колоезденето да се превръща в една от тях.
[*] В зависимост от стандарта си, датските граждани дават между 41% и 56% от доходите си за данъци.
Източници:
[1] Andersen, L. B., Riiser, A., Rutter, H., Goenka, S., Nordengen, S., & Solbraa, A. K. (2018). Trends in cycling and cycle related injuries and a calculation of prevented morbidity and mortality. Journal of Transport & Health.
