Изкарах първата си петица в пети клас и си поплаках тайно. Кога бях станала такава лоша ученичка? Помня съвсем ясно как историята беше станала сложна изведнъж и тази петица беше знак, че не правех нещо както трябва. Петицата се умножи и се превърна в срочна оценка, а аз продължих да се притеснявам и да се чудя какво не е наред и защо не уча ефикасно точно по този предмет?
Свобода за разговор и споделяне
Известно време се притеснявах да говоря за подобни проблеми с родителите си. И то не защото те не са ме предразположили, а защото ситуацията, в която се намирах, беше съвършено нова за мен и като едно невръстно дете, просто не знаех как да реагирам.
Мина време обаче и реших, че трябва да говоря с тях и да си поискам помощ, съвет. Говорили бяхме за оценките преди, те бяха предлагали помощта си, но аз бях уверена, че ще се справя сама; че трябва да се справя сама. Не! Децата не трябва да се справят сами с всичко.
Веднага щом говорихме по темата и аз дадох ясен сигнал, че искам помощта им, баща ми взе мерки.
Да се научиш как да учиш
В училище винаги ни повтарят какво трябва да научим, но рядко съм попадала на учители, които отделят от времето си, за да ни научат как точно да учим по определен предмет. По математика и по история не се учи по еднакъв начин и за едно дете може да бъде много объркващо, ако трябва да се справя с различни предмети, но не знае как.
Баща ми започна да учи с мен по история всеки път, когато имах нов урок или домашна работа. Научи ме как да чета уроците с разбиране, помогна ми да си представям това, което пише в учебника. Показа ми как да отсявам най-важната информация и ме окуражи да подчертавам с цветен маркер в учебника. Ученето стана песен и… познайте какво? Разбира се, че започнах да изкарвам отлични оценки. Дори учителката, която преди ми се струваше страшна, стана една от любимите ми.
Накарай детето да мисли
И като казах любима учителка…
Госпожата по биология беше новата ни класна. Носеха се слухове, че е много лоша и трябва да внимаваме в часовете ѝ. Оказа се, че слуховете за лош учител всъщност означават учител с изисквания, а не непременно строг и несправедлив възрастен, който отива в училище, за да тормози децата. Не, че няма и такива, но това е съвсем друга тема.
Госпожата по биология имаше много интересен подход в часовете си. В нейния кабинет чиновете бяха подредени като буквата П и тя стоеше пред всички. Това ѝ даваше страхотна видимост и можеше да разбере веднага, ако някой от нас отклони вниманието си.
Даваше думата на всеки ученик по ред. Винаги знаехме кога ще дойде нашият ред, но не знаехме точно на какво ще трябва да отговорим, защото когато ти не успееш да отговориш на нещо, тя не казва отговора преди да мине през всички. И така, половината час преминаваше във вид подробно дискутиране на урока от миналия час.
Всеки от нас получаваше оценка в бележника ѝ абсолютно всеки час, а всеки месец тя нанасяше средната оценка в дневника. Беше изключително мотивиращ подход, който караше всички да мислят. А още по-интересно ставаше във втората половина от часа, когато трябваше да прочетем новия урок и да кажем разсъжденията си върху него. Неотговорените въпроси оставаха за домашна работа и продължавахме дискусията следващия час.
Смело мога да кажа, че това са били едни от най-ползотворните часове в цялото ми училищно възпитание и наученото в тях помня и до днес.
Обучението на децата не е само тяхна работа. То е работа на родителите и учителите им, защото децата невинаги могат да се справят сами с един учебник под ръка. Те имат нужда от водачи, които ги обогатяват и окуражават ежедневно. Родители или учители – бъдете водач към знанието на поне едно дете днес!
