В повечето сайтове за бременност, майчинство и като цяло женска тематика, ще откриете поне по един материал тип „Нещата, които трябва да направя преди да стана майка”.
След много четене и ровене обаче аз лично не открих нито един такъв, който да съвпада с моите виждания и очаквания за живота, нито с представите ми за емоционална зрялост, която очаквах от себе си преди да взема това решение.
Всъщност, рядко се замисляме за вътрешния ни свят и се стремим да угодим на сетивата си. Това е наша типична човешка черта и в нея няма нищо лошо, докато не позволим да превземе целия ни свят.
Що е то емоционална зрялост?
Често използвам това словосъчетание, за да обясня какво очаквам от себе си и почти всеки път ме питат какво точно имам предвид. Според моя житейски опит, емоционално зрял е човек, който се обръща навътре към себе си – към емоционалния си свят – и се стреми да го контролира, но не самоцелно, а с разбиране; човек, който си позволява да изпита всички емоции, но да не взима решения само и единствено спрямо тях. По този начин аз успявам да създам вътрешна хармония, да не взимам прибързани решения, но и да не притъпявам и пренебрегвам чувствата си.
Кога пожелах да стана майка
Искам да имам деца, откакто се помня. Винаги съм имала този порив в себе си – мечтата за голямо, щастливо, сплотено семейство с много детски смях и шляпащи боси крачета пред камината. Съвсем се потопих в идеята, когато моя приятелка забременя и съпреживявах всеки трепет с нея. Тогава започнахме да говорим с мъжа ми и за собствено дете, но и двамата ясно знаехме, че искаме да сме готови както поотделно, така и заедно.
Всъщност, думата „готов” е нещо много относително, когато става дума за дете. Винаги съм твърдяла, че няма как да си готов за нещо, което не ти се е случвало. Евентуално можеш да бъдеш готов за всяко следващо дете, но не и за първото.
А що се отнася до живота, винаги ще има нещо в него, което е хубаво да се случи преди детето и което ще измества тази идея напред във времето. Повече пътуване, по-стабилна кариера, повече пари, собствено жилище, по-хубава кола, повече време за приятелите… колко още можете да изброите?!
Много, убедена съм. Затова просто не обърнах внимание на тези неща, когато трябваше да се изясня със себе си какво искам да ми се случи преди децата. Зачеркнах всички подобни списъци и си съставих собствени очаквания към себе си. И знаех, че щом ги изпълня, ще съм истински готова да се впусна и в това незнайно приключение – да бъда майка!
Преди да стана майка исках…
1. Да се убедя, че съм в добро здраве – психическо и физическо
Когато искаме да посадим растение, първо обработваме и облагородяваме почвата, нали така? Е, същата нагласа имах и аз за детето. Знаех, че трябва да бъда по-здрава отвсякога. Затова 2 години преди да започнем да правим опити за бебе, спрях да пуша.
Здравословното хранене винаги е било на фокус в живота ми, но направих още няколко стъпки, за да го подобря. Направих си проучване и започнах да приемам нужните суплементи, които ме караха да се чувствам добре. Когато започнахме опитите за бебе, започнах да приемам и фолиева киселина в мета формата ѝ за по-лесно и сигурно усвояване.
Приех движението по-сериозно и започнах да спортувам повече – предимно вкъщи – леки упражнения и йога, но с постоянство, за да гарантирам на тялото си поне част от нужната му активност.
Лесно качвам килограми, затова следях и теглото си, защото знаех, че бременността неминуемо ще ми донесе още тежест.
2. Да разгранича майчинството от работата и хобитата ми и да създам среда, в която едното няма да пречи на другото
За мен беше много важно да съм създала здравословни навици за работата и хобито си, така че да не почувствам сякаш майчинството ме издърпва от реалността, с която съм свикнала. По същия начин исках да съм подготвена психически, че детето ще бъде център на целия ми свят, а всичко останало ще бъде когато и ако може.
Затова затвърдих професията си, постарах се да имам задоволителен стаж и осигуровки преди да забременея, разграничих изцяло хобито от работата, но му придадох и сериозност, така че да не го зарежа, защото то е моето малко бягство от всичко. В същото време не спирах да си мисля как ще прекарвам цял ден в игри с малкото разбойниче и това очакване хранеше душата ми както нищо друго.
3. Да се науча на търпение и да извадя от мислите си мита „наживях се”
Какво изобщо означава “наживях се”? Никога не съм го разбирала, но постоянно отнякъде ми го повтарят. Хората наистина ли вярват, че достигаш момент в живота, когато си се наживял? Аз не мога да го проумея. Не мисля, че мога да се наживея. Животът е толкова шарен, всяка възраст има своя чар и незаменими мигове. Не исках да мисля за детето си като за спирачка още преди въобще да е създадено. Подобен начин на мислене изобщо не резонира с мирогледа ми.
Затова, вместо да се чудя как да се наживея преди детето, (което, както вече казах, ми се струва невъзможно) избрах за себе си да позволя на себе си да проумея факта, че с идването на детето животът ми ще се промени. От тук насетне остана само да си избера дали ще приема този факт като нещо хубаво или като нещо лошо.
И разбира се, че погледнах от хубавата страна на нещата! Нямах търпение да организирам пътуване с дете, да отида на концерт с дете, да се изгубя в парка с дете, да се гушкаме до припадък всеки ден!
И за децата, както за всичко в живота, най-важни не са обстоятелствата а това как ще успеем да гледаме на тях и какви емоции ще си позволим да изпитаме.
