• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Въглехидрати и мазнини: кой е приятел и кой – враг?

50 години объркване и 7 точки на експертен консенсус по темата

Заглавието днес звучи като заявка за дълга и изчерпателна статия, но всъщност не е. Този път ще се опитам да бъда умерено кратък и твърде неизчерпателен, защото искам да напиша точно седем неща. Ако нямате търпение да ги прочетете, един бърз скрол към дъното на статията ще ви спаси от разточителната уводна част, без която никога не мога.

От десетилетия в научната общност и сред различни социални кръгове се води разгорещен (и невинаги културен) дебат по темата за въглехидратите и мазнините. Дори и да не се интересувате задълбочено от хранене, със сигурност сте попадали на безброй противоречиви послания за тяхното място в човешката диета. Един бегъл поглед към заглавията в интернет е достатъчен, за да ни остави с убеждението, че науката за храненето не може да стигне до утвърдителен отговор по въпроси като:

  • Колко мазнини и колко въглехидрати трябва да ядем – като абсолютни количества и като процент от енергийния внос?
  • Кой е виновен за сърдечносъдовите заболявания – мазнините или въглехидратите?
  • Кои мазнини и кои въглехидрати са „добри“?
  • Кои мазнини и кои въглехидрати са „лоши“?
  • Нискомазнинна или нисковъглехидратна диета е по-ефективна за отслабване?
  • Нискомазнинна или нисковъглехидратна диета е по-полезна за здравето?
  • И така нататък…

50 години объркване

Ситуацията съвсем точно може да бъде описана като „50 години объркване“, както преди време писа [1] професор Норман Темпъл – дългогодишен изследовател на връзката хранене-здраве с фокус върху сърдечносъдовите заболявания (ССЗ).

Следната таблица е взета от неговата публикация и доста добре описва различните махове, които осъществи диетичното махало през последните пет декади.

Времеви период Предявена връзка между диета и ССЗ
Края на 60-те и 70-те години на 20 в. Фокус върху вредата от рафинираните въглехидрати, захарта и ниският прием на фибри.
1974 до 2014 г. Високият прием на наситени мазнини е основен причинител на ССЗ.
Около 2000 г. Рафинираните нишестета, добавените захари и подсладените напитки са важен причинител на ССЗ. Зърнените фибри и пълнозърнестите култури намаляват риска.
Около 2014 г. Ролята на наситените мазнини в етиологията на ССЗ е твърде преувеличена. Високият прием на наситени мазнини има малък принос в ССЗ.

Объркващо е и още как!

Това объркване си има много родители. Списъкът включва, но не се изчерпва с:

  • промените в начина на живот и хранене през годините;
  • развитието на изследователските методи;
  • рокадите между силните на деня – учените, чиято гледна точка е била „по-важната“ в един или друг период от време;
  • вариращите интерпретации на науката в медиите и личните блогове, често подхранвани от предразсъдъци, емоционални инвестиции в даден режим или елементарна некомпетентност;
  • и така нататък…

Човешката диета е трудна за изследване, а биологичните ѝ ефекти невинаги се поддават на изолация дори от най-прецизните методи. Затова не трябва да е изненадващо, че науката за храненето все още не може да произведе категорични отговори на „спешни“ дихотомни въпроси като поставените по-горе.

Неслучайно съществува изразът, че за разлика от човешкото съзнание, което обичайно оперира в бинарен режим, биологията борави с континууми и в нея никога не стои въпросът „или…, или…“. Иначе казано, истината за храненето винаги се намира някъде по средата между двете крайности, с които човешките съзнания обичат да жонглират.

Затова има риск тя никога да не бъде крайно задоволителна.

Консенсусът не е мираж…

Като неспециализиран, но задълбочен читател по темата, аз вярвам, вторачването в разногласията между експертите (титулувани или не) почти винаги е рецепта за бедствие. Затова обикновено се опитвам да търся не толкова различията, колкото сходствата в гледните точки. Онази пресечна зона, в която учените не си противоречат. Там, където вирее т.нар. научен консенсус. Това чудно животно може да бъде открито в някои от следните:

  • дебелите учебници по хранене и метаболизъм (които са практически нечетими и нечетени от неспециалисти),
  • официалните становища на големите национални и наднационални организации по хранене и диететика (към които всички изпитват необясним скептицизъм) и…
  • онези редки научни публикации, списани от автори с диаметрално противоположни гледни точки.

Една такава публикация излезе в края на миналата година в сп. Science [2] и оттогава ми седи отворена в съзнанието и браузъра. Изчитането на авторския колектив звучи като първоаприлска шега: Дейвид Лудуиг, Уолтър Уилет, Джеф Волек…

Наистина ли някой е успял да накара трима практически враждуващи учени да напишат съвместна статия и дори да постигнат съгласие по 7 важни въпроса около мазнините и въглехидратите в човешката диета?!

Материалът е със свободен достъп и горещо ви препоръчвам да се запознаете с него, ако се вълнувате от нюансите по тази така сложна и противоречива тема. Аз просто ще ви предам дословно въпросните 7 консенсусни точки, които според мен са най-ценното от документа. Те със сигурност казват много повече от всички спекулативни статии за „перфектната диета“, сътворени от известни и недотам известни воини на дигиталното перо:

  1. Пълноценно хранене, добро здраве и минимизиране на риска от хронични болести могат да бъдат постигнати от много хора посредством диети с широко вариращи съотношения между мазнини и въглехидрати.
  2. Замяната на наситените мазнини с естествени ненаситени мазнини предоставя ползи за генералната популация. Индустриално преработените трансмазнини са вредни и следва да бъдат елиминирани. Метаболизмът на наситените мазнини може да бъде различен в нисковъглехидратни условия, но този въпрос се нуждае от допълнително проучване.
  3. Замяната на високопреработените въглехидрати (в т.ч. рафинирано зърно, картофени продукти и свободни захари) с непреработени въглехидрати (зеленчуци с ниско съдържание на нишесте, плодове, варива и целокупни/минимално преработени зърна) предоставя ползи за здравето.
  4. Ефектът на диетите с различно съотношение между макронутриентите изглежда зависи от редица биологични фактори. Хората с относително нормална инсулинова чувствителност и функция на бета-клетките могат да бъдат здрави на диети с широк спектър съотношения въглехидрати-към-мазнини. Онези с инсулинова резистентност, инсулинова хиперсекреция или глюкозна нетолерантност може да имат ползи от по-нисковъглехидратни, по-високомазнинни режими.
  5. Кетогенната диета може да има особени метаболитни ползи за някои хора с абнормален въглехидратен метаболизъм – допускане, което се нуждае от дългосрочно проучване.
  6. Добре формулираните нисковъглехидратни, високомазнинни диети не изискват висок прием на протеин или животински продукти. Намалена въглехидратна консумация може да бъде постигната посредством замяна на зърното, нишестените зеленчуци и захарите с нехидрогенирани растителни мазнини, ядки, семена, авокадо и други високомазнинни растителни храни.
  7. Съществува широко разбирателство относно фундаменталните компоненти на здравословната диета, които могат да информират политиките, клиничния мениджмънт и индивидуалните хранителни избори. Въпреки това остават отворени редица въпроси относно свързаните с храненето хронични заболявания. Инвестициите в хранителни изследвания следва да бъдат високо приоритизирани.

 

Източници:

[1] Temple, N. (2018). Fat, sugar, whole grains and heart disease: 50 years of confusion. Nutrients, 10(1), 39.

[2] Ludwig, D. S., Willett, W. C., Volek, J. S., & Neuhouser, M. L. (2018). Dietary fat: From foe to friend?. Science, 362(6416), 764-770.

96 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Това ли са ябълките, които ще обуздаят страха от ГМО?

Представете си ябълка, която не покафенява. Но ще я искате ли, ако е ГМО?

Зимна салата с тофу, което не е тофу

Защото всеки иска да се храни добре, но и да му е вкусно

Енчилада рулца от тиквички за умерени хора

Може ли едно ястие да бъде мост между диетичните крайности?

Какво ново покрай рибеното масло?

Омега-3 исторически превратности и оптимистични перспективи