Има някакво негласно споразумение храните да се делят на „добри“ и „лоши“, и неговите най-големи жертви може би са мазнините. Почти няма седмица, в която да не излиза нещо ново и сензационно по темата и всяко следващо „ново“ сякаш противоречи на предишното „ново“. Дори неизменно „добрите“ омега-3 от рибено масло успяха да претърпят някои катаклизми, за които си струва да се пише.
Да отстъпим крачка назад, за да се насладим на историята им през очите на науката. Няма да бъде отегчителен урок по история, а по-скоро сбита историческа справка. Ето я:
1970-1980
През 70-те години на миналия век в Дания и Гренландия се хранят наистина мазно – около 40% от калориите на местните жители са под формата на мазнини. Парадоксалното е, че смъртността от сърце сред възрастните мъже в Дания е 35%, докато в Гренландия е едва 5% [1]!
Но за този парадокс се намира правдоподобно обяснение – гренландците имат значително по-висок прием на омега-3 от морски бозайници [2], и могат да се похвалят със значително по-високи серумни нива на омега-3 [3].
1980-1990
Хранителната епидемиология регистрира обратната връзка между консумацията на риба и сърдечносъдовите заболявания и сред популации, различни от гренландската [4].
1990-2000
Проучвания от тип случай-контрола установяват, че по-високият прием на морска храна и нивата на морски омега-3 в кръвта корелират с по-нисък риск от внезапна сърдечна смърт и други сърдечносъдови инциденти [5]. Проведени са редица рандомизирани изпитвания, които откриват полза от приема на рибено масло за сърдечносъдовото здраве [6], [7].
2002
Авторитетната American Heart Association излиза с официално становище, в което препоръчва прием на рибено масло за намаляване на риска при пациенти с документирано сърдечносъдово заболяване и високи триглицериди [8].
2002-2016
Излизат немалко систематични обзори въз основа на натрупаните през годините експериментални сведения. Някои от тях откриват, че данните за ползата от приема на рибено масло са противоречиви [9], [10].
2016
American Heart Association свиква научен съвет, който да разгледа наличните сведения по отношение на рибеното масло. Колективът заключава, че въпреки противоречията в литературата, може да се говори за малка полза от приема на рибено масло за хора с история на сърдечносъдови случаи [11].
2018 (пролет)
Списанието на American Medical Association JAMA публикува голям метаанализ с данни от над 70 000 участници, който не открива полза от приема на рибено масло по отношение на клиничните крайни точки – инциденти и фатални случаи от сърдечносъдов характер [12].
2018 (лято)
Влиятелната организация Кокрейн Колаборейшън публикува най-всеобхватния систематичен обзор и метаанализ с данни от над 112 000 участници, който открива малък или никакъв ефект от омега-3 по отношение на редица сърдечносъдови изходи като инфаркти, инсулти, аритмия и смъртност [13].
Немалка част от научната общност е готова да обяви край на „златната епоха“ на рибеното масло, наричайки го „доказано безполезно“. Други изтъкват, че рибеното масло все още „доказано работи“ за подобряване на някои душевни състояния (най-вече голямо депресивно разстройство) [14], ревматоиден артрит [15], [16] и др.
Някои изследователи твърдят [17], че проучванията, на които се базират анализите, страдат от методологически недостатъци и използват твърде ниски дози омега-3 от рибено масло (под 1 г/ден).
2018 (есен)
Преди броени дни фармацевтичният производител Amarin обяви предварителните резултати от голямото изследване REDUCE-IT, в което се използва техният омега-3 продукт Vascepa. Двойно сляпото рандомизирано проучване продължава от 2011 до 2018 година, включва 8000 души и сравнява ефекта от приема на 4 г омега-3 дневно с плацебо. Ефектът му по предварителни данни е внушителен – 25% по-нисък относителен риск от сърдечносъдови епизоди.
В специализираните западни медии откритието бе обявено като знаково за кардиологията, а ефектът от продукта бе сравнен с този на статините. Аз лично бих се въздържал от подобни суперлативи до официалното публикуване на данните (повече информация за резултатите от изпитването ще бъдат представени на конференция на American Heart Association през ноември).
Дотогава е добре да знаем, че между „рибено масло“ и „рибено масло“ може да има огромна разлика и изпитаният продукт не е точно рибеното масло, което можете да си купите от кварталната аптека или който и да е магазин за добавки.
Vascepa е ултрапречистен вид дълговерижна омега-3 мастна киселина (т.нар. ейкозапентаенова киселина или EPA), която понастоящем се предписва от лекарите в САЩ на пациенти с много високи нива на триглицериди. Това я прави лекарство. При препоръчвана дневна доза от 2 г дневно цената за 30-дневен курс с Vascepa е над 250 USD, а при изпитаната в REDUCE-IT доза от 4 г сумата би била двойна.
Така че каквито и да са резултатите от изпитването, те не могат да бъдат екстраполирани върху любимия ви омега-3 продукт, ако приемем, че имате такъв. Не на последно място не бива да забравяме, че REDUCE-IT е спонсорирано от компанията-производител на продукта Amarin.
Всичко по-горе идва да покаже две неща (поне според мен):
- Науката търпи своите превратности и понякога е добре да изчакаме натрупването на критична маса от сведения, които да потвърдят и препотвърдят едно откритие, преди да решим, че откритието е валидно. Едно изследване не доказва абсолютно нищо, особено ако е единствено.
- Всяко научно откритие (при условие, че е валидно) важи само и само за изследваните условия – демографски характеристики на участниците, здравен проблем, изпитана в определена доза субстанция. Когато науката установи, че субстанция Х работи в доза X1 при условия Y за популация Z в, не бива да се заблуждаваме и да заблуждаваме публиката, че всички субстанции, подобни на Х, работят винаги в каквито и да е количества за всичко и всички. И обратното.
И да, рибата все така настойчиво продължава да е полезна за здравето. Включвайте я по-често в менюто си.
Източници:
[1] Bang, H. O., Dyerberg, J., & Nielsen, A. (1971). Plasma lipid and lipoprotein pattern in Greenlandic West-coast Eskimos. The Lancet, 297(7710), 1143-1146.
[2] Bang, H. O., Dyerberg, J., & Sinclair, H. M. (1980). The composition of the Eskimo food in north western Greenland. The American journal of clinical nutrition, 33(12), 2657-2661.
[3] Dyerberg, J., Bang, H. O., & Hjørne, N. (1975). Fatty acid composition of the plasma lipids in Greenland Eskimos. The American journal of clinical nutrition, 28(9), 958-966.
[4] Kromhout, D., Bosschieter, E. B., & Coulander, C. D. L. (1985). The inverse relation between fish consumption and 20-year mortality from coronary heart disease. New England journal of medicine, 312(19), 1205-1209.
[5] Siscovick, D. S., Raghunathan, T. E., King, I., Weinmann, S., Wicklund, K. G., Albright, J., … & Cobb, L. A. (1995). Dietary intake and cell membrane levels of long-chain n-3 polyunsaturated fatty acids and the risk of primary cardiac arrest. Jama, 274(17), 1363-1367.
[6] Singh, R. B., Niaz, M. A., Sharma, J. P., Kumar, R., Rastogi, V., & Moshiri, M. (1997). Randomized, double-blind, placebo-controlled trial of fish oil and mustard oil in patients with suspected acute myocardial infarction: the Indian experiment of infarct survival—4. Cardiovascular drugs and therapy, 11(3), 485-491.
[7] GISSI-Prevenzione Investigators. (1999). Dietary supplementation with n-3 polyunsaturated fatty acids and vitamin E after myocardial infarction: results of the GISSI-Prevenzione trial. The Lancet, 354(9177), 447-455.
[8] Kris-Etherton, P. M., Harris, W. S., & Appel, L. J. (2002). Fish consumption, fish oil, omega-3 fatty acids, and cardiovascular disease. circulation, 106(21), 2747-2757.
[9] Hooper, L., Thompson, R. L., Harrison, R. A., Summerbell, C. D., Moore, H., Worthington, H. V., … & Riemersma, R. A. (2004). Omega 3 fatty acids for prevention and treatment of cardiovascular disease (Cochrane Review). The Cochrane Library, (4).
[10] Rizos, E. C., Ntzani, E. E., Bika, E., Kostapanos, M. S., & Elisaf, M. S. (2012). Association between omega-3 fatty acid supplementation and risk of major cardiovascular disease events: a systematic review and meta-analysis. Jama, 308(10), 1024-1033.
[11] Siscovick, D. S., Barringer, T. A., Fretts, A. M., Wu, J. H., Lichtenstein, A. H., Costello, R. B., … & Appel, L. J. (2017). Omega-3 polyunsaturated fatty acid (fish oil) supplementation and the prevention of clinical cardiovascular disease: a science advisory from the American Heart Association. Circulation, 135(15), e867-e884.
[12] Aung, T., Halsey, J., Kromhout, D., Gerstein, H. C., Marchioli, R., Tavazzi, L., … & Chew, E. Y. (2018). Associations of omega-3 fatty acid supplement use with cardiovascular disease risks: meta-analysis of 10 trials involving 77 917 individuals. JAMA cardiology, 3(3), 225-234.
[13] Abdelhamid, A., Brown, T., Brainard, J., Biswas, P., Thorpe, G., Deane, K., … & Hooper, L. (2018). Omega 3 fatty acids for the primary and secondary prevention of cardiovascular disease. Cochrane Database of Systematic Reviews.
[14] Freeman, M. P., Hibbeln, J. R., Wisner, K. L., Davis, J. M., Mischoulon, D., Peet, M., … & Stoll, A. L. (2006). Omega-3 fatty acids: evidence basis for treatment and future research in psychiatry. Journal of clinical psychiatry, 67(12), 1954.
[15] Fortin, P. R., Lew, R. A., Liang, M. H., Wright, E. A., Beckett, L. A., Chalmers, T. C., & Sperling, R. I. (1995). Validation of a meta-analysis: the effects of fish oil in rheumatoid arthritis. Journal of clinical epidemiology, 48(11), 1379-1390.
[16] Goldberg, R. J., & Katz, J. (2007). A meta-analysis of the analgesic effects of omega-3 polyunsaturated fatty acid supplementation for inflammatory joint pain. Pain, 129(1-2), 210-223.
[17] Maki, K. C., & Dicklin, M. R. (2018). Omega-3 Fatty Acid Supplementation and Cardiovascular Disease Risk: Glass Half Full or Time to Nail the Coffin Shut?. Nutrients, 10(7).
