Често сме склонни да мислим за влюбването като за спонтанно, случайно и неконтролируемо явление. То обаче далеч не е произволно, а зависи от сложно съчетание на ситуационни и индивидуални фактори. Същото важи и за края на любовта.
Влюбването
Повечето хора биха се съгласили, че влюбването е най-еуфоричното и възвисяващо преживяване в живота им. То е толкова екстатично, че мнозина отчаяно търсят начин да го възпроизведат отново и отново. Какво обаче кара хората да се влюбват?
Първият ни досег с любовта е през контакта с нашите родители. Топлото и надеждно присъствие на майката и бащата дава възможност на малкото дете да създаде дълбоки емоционални връзки, които оформят отношенческите модели в зряла възраст. В следствие от непълноценни ранни отношения хората са уязвими да срещнат затруднения в установяването на близост с партньора си, като се лутат между прекомерна близост или дистанция, недоверие и емоционална празнота или хаотичност и гняв. Начинът, по който развиваме силно привличане към друг човек, зависи от тези ранни фактори на развитието, както и други по-явни, обобщени от психолога Артър Арън и колегите му (1989):
- Сходство на вярвания, личностни черти, начини на мислене
- Пропорционалност: мислене и взаимодействие с партньора
- Желани характеристики: външен вид, личностни черти
- Социални влияния: приемане от приятели, семейство, колеги
- Необходимост от допълване: доколко връзката посреща нуждите от компания, любов, секс, създаване на семейство
- Сексуално привличане
- Готовност за връзка
- Мистерия, креативност на двойката: „Несигурността е същността на романтиката“, пише Оскар Уайлд.
Съвкупността от тези фактори може да изглежда твърде рационална и в действителност човек обикновено се чувства чисто и просто заслепен от партньора си без да си дава ясна сметка защо. Силната идеализация е нормална и ни помага да се влюбим. Ние се възхищаваме на любимия, желаем да проучим интересите му, да приемем неговите особености.
Любовта изважда на преден план части от нашата личност, които са били спящи. Може да се чувстваме по-мъжествени или по-женствени, по-съпричастни, щедри, изпълнение с надежда и по-склонни да поемаме рискове и да изпробваме нови неща. По този начин се чувстваме по-живи, защото имаме достъп до други аспекти на нашата свита личност.
Ако сме депресирани или имаме ниско самочувствие, съществува по-голяма вероятност да идеализираме по нездрав начин бъдещия партньор и да пренебрегнем сигнали за рисково или ненадеждно поведение от негова страна. Романтичните преживявания може да облекчат депресивното настроение, да притъпят самотата след предишна раздяла.
Тогава сме склонни бързо да се впуснем в нова връзка преди да сме наясно с нашите чувства и с тези на партньора. Потребностите ни правят уязвими и зависими от другите, тъй като се нуждаем да се чувстваме полезни и цялостни. Това поставя основата за бъдещи разочарования. В даден момент се налага да се сблъскаме с факта, че нашият партньор не е специален по начин, по който сме очаквали. Тогава чудесният сън може да се превърне в разочарование или дори кошмар. А приключването на нефункционални връзки често е по-трудно от очакваното.
Краят на любовта
След първоначалния „меден месец“ всяка връзка бива подложена на изпитание, тъй като постепенно изграждаме по-цялостна представа за партньора. Откриваме навици и черти, които не ни допадат.
- Може да сме се радвали, че нашият партньор е топъл и приятелски настроен, но сега се чувстваме пренебрегнати поради ангажираността му с негови приятели.
- Възхищаваме се на смелостта и решителността му, но научаваме, че може да бъде груб и рязък.
- Очаровани сме от приключенския му дух, но сега сме притеснени от необмислените разходи, които прави.
- В началото може да сме били фокусирани върху това да посрещаме нуждите му, а сега чувстваме, че нашите са пренебрегнати.
Всичко това води риск от загуба на любовта, което ни принуждава да задържаме чувства, желания и нужди. А това ограничава интимността, която поддържа връзката жива.
Тъй като романтиката и идеализацията избледняват, може да се опитаме да превърнем партньора си обратно в това, което сме желали да бъде. Чувстваме се измамени и разочаровани, че партньорът ни се държи по-различно, отколкото в началото на връзката. Той или тя се връща към обичайната си същност, което може да означава по-малко усилия, за да ни спечели и да посрещне вашите нужди.
Как да съхраним връзката?
Преодоляването на подобни кризи е неизбежна, макар и болезнена част от живота. Ангажимент и на двамата партньори е да преминат през изпитателния етап с взаимно уважение и желание да задълбочат взаимоотношенията си.
Дългогодишната любов не съществува автоматично, а изисква упорита работа. Това е причината, поради която много от бурно започващите връзки не оцеляват. Партньорите в една пълноценна дългосрочна връзка мислят положително един за друг, когато не са заедно, подпомагат растежа и развитието си, участват в споделен опит.
Съхраняването на връзката изисква разбиране на нашите нужди, желания и ограничения, както и тези на партньора ни, умения за разрешаване на конфликти и поддържане на емоционална и физическа близост.
