• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Несъзнаваният ум и наследството на Фройд

Публикации в областта на науките за човека периодично подлагат на тежка критика идеите на Фройд, обявявайки ирелевантността на неговите клинични наблюдения и теории. Тези публикации често игнорират факта, че през последните години солидна поредица от експериментални изследвания подкрепят фундаментални психоаналитични концепции, включително тази за съществуването на несъзнавани процеси в ума.

Всъщност малцина сериозни съвременни изследователи се съмняват, че част от нашия психичен живот (когнитивен, афективен и мотивационен) се случва извън съзнаваното наблюдение и контрол. Какво казва Фройд по въпроса и какво е мястото на идеите му днес?

Трите нива на осъзнатост

Зигмунд Фройд не е създател на идеята за несъзнавания ум, но до голяма степен е отговорен за развитието и популяризирането й, в което именно се състои един от основните му приноси в психологията. Той сравнява метафорично психиката с айсберг, чиято преобладаваща част остава скрита под повърхността. Върхът на айсберга е съзнаваната част на личността, която играе ролята на скенер. Тя има за цел да регистрира събития във външната и вътрешна реалност, да задейства необходимите реакции на организма и да насочва натрупания опит към предсъзнаваното или несъзнаваното.

Предсъзнаваното съдържа мисли и чувства, които не са актуални, но които човек лесно може да извика в съзнанието си. Например, в момента не мислим за телефонния си номер, но лесно можем да си го припомним. Предсъзнаваното се състои от познания и спомени, които са готови да бъдат извикани, или действия, които сме развили толкова добре, че биват извършвани автоматично.

Несъзнаваното е основният двигател на човешкото поведение. То включва умствени процеси, които са недостъпни за съзнанието, но влияят на преценките, чувствата и поведението ни. Несъзнаваният ум действа като хранилище, „котел“ от примитивни желания и импулси, задържани и медиирани от предсъзнаваната област.

Нашите примитивни призиви често не достигат до съзнанието, защото са неприемливи за рационалните, съзнавани части на личността. Поради тази причина хората развиват защитни механизми, които им помагат да поддържат крехкия баланс между най-дълбоките си копнежи и потребности, изискванията на външната реалност и не на последно място – нашите ценности. Ако всичко това е вярно, то несъзнаваният ум управлява поведението ни в по-голяма степен, отколкото хората подозират.

Критична оценка

Разбираемо, психолозите първоначално са скептични по отношение на идеята за умствени процеси, работещи на несъзнавано ниво. За тях концепцията за несъзнавания ум се оказва източник на значителна неудовлетвореност, защото е изключително трудно обективно да бъде тествана.

През следващите десетилетия разминаването между академичните психолози и психоаналитиците започва да се стеснява, а несъзнаваното се превръща във важен изследователски фокус. Когнитивните психолози, например, идентифицират несъзнавани процеси като процедурната памет (Tulving, 1972) и автоматичното мислене (Bargh & Chartrand, 1999; Stroop, 1935; Wilson, 2004). Социалните психолози показват значението на имплицитната преработка (Greenwald & Banaji, 1995). За описанието на тези процеси се въвеждат толкова много понятия, че човек може да се загуби: автоматични мисли, имплицитни представи, неволеви процеси, подлежащи вярвания и т.н. Всички те подчертават ролята на несъзнаваните процеси в човешкото поведение.

Въпреки всичко, ничия смърт не е била обявявана толкова много пъти, колкото тази на идеите на Зигмунд Фройд. В „некролозите“ се наблюдават два основни проблема. Първо, критиците се фокусират върху една определена версия на психоаналитичната теория (тази отпреди 100 години) и игнорират последващо й развитие. Второ, тези критики отразяват липсата на познания за съвременните психологически изследвания. А ние вече разполагаме с редица доказателства, че Фройд е бил на прав път в основните си допускания:

  • ключови аспекти на личността се формират през първите детски години
  • психичните разстройства са свързани със степента, в която познаваме и разбираме себе си
  • умствените процеси, включително афективни и мотивационни, работят едновременно и паралелно, така че хората може да имат противоречиви чувства към един и същ човек или ситуация, поради което създават компромиси, които не са осъзнати
  • формирането на личността включва не само развитие на умения за регулация на сексуални и агресивни чувства и желания, но и преход от незряло зависимо състояние към зряла взаимозависимост
  • голяма част от психичния живот е несъзнавана (Westen, 1998).

Ситуацията днес

Въпреки че някои от идеите на Фройд са последователно оспорвани или дори отречени (например, вижданията му за женската сексуалност и нагона към смъртта), най-фундаменталните допускания на психоаналитичната теория и практика вече не подлежат на научен дебат.

Натрупаната база от експериментални данни не само подкрепя множество аспекти на психоаналитичната теория и практика, но поставя предизвикателства пред конкурентни терапевтични подходи, които се основават на идеята, че промяната може да се случи бързо и без опит за разкриване на несъзнаваните асоциативни мрежи, които ръководят поведението.

След 100-годишни противоречия можем да сложим край на критиките към най-фундаменталното твърдение на психоанализата – това за значението на несъзнаваните психични процеси. Данните са неоспорими: съзнанието е върхът на айсберга – точно, както Фройд си го е представял.

685 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Детските страхове и тяхното място в ранното развитие

Всяко дете периодично преживява страх. В процеса на изследване на света и всичките произтичащи ...

Самонараняването: тревожни признаци и лечение

Самонараняването се практикува от повече хора, отколкото сме склонни да си мислим

Разгадаваме тайната на любовния избор…

Очите му са като на баща ти? Случайност? Не мисля.