• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Защо прикриваме емоционалната болка и до какво води това?

Животът е изпълнен с емоционални удари, разочарования и загуби. На кого не се е случвало да попита свой близък дали нещо не е наред (което е видимо от лицето или тона на гласа му) само за да получи отговор: „Не, добре съм.“ В такива случаи хората очевидно страдат, но се оттеглят в себе си, страхувайки се, че диалогът ще ги накара да се почувстват още по-зле.

Тенденциите към отричане, отдръпване и самоизолация са често срещани в отговор на дълбоко усещаната емоционална болка. Мълчанието казва много само по себе си: „Няма да рискувам да бъда нараняван отново. Затова поставям стена между нас.“

Възможно е и обратното решение – човек става неспокоен или свръхактивен, за да отвлече вниманието от болката си. Тези механизми ни предпазват от въображаемо или реално повторно нараняване. Но на каква цена?

Дума дупка не прави?

Болката от емоционален стрес е поне толкова дълбоко преживяна и продължителна, колкото и тази, причинена от физически наранявания. Това показва ново проучване, проведено съвместно от американски и австралийски изследователи от университетите Пардю в САЩ и Макаури в Нова Зеландия.

Психолозите са използвали четири експеримента, за да разберат по-добре как хората преодоляват емоционалната или физическата болка. В статията си „Когато болката не се излекува: изследване на способността за възстановяване от социалната и физическата болка“ авторите показват, че социалната или емоционална болка е толкова реална и интензивна, колкото и физическата.

Учените са поискали от участниците да си спомнят предишни болезнени преживявания, описвайки подробно какво се е случило и как са се чувствали. В първите две проучвания студенти са били помолени да преживеят както емоционалната, така и физическата болка, да отговорят на серия от въпроси и след това да си припомнят за преживяването на физическо нараняване или предателство от близък човек, или и двете.

Студентите е трябвало да отбележат колко отдавна е станало събитието, колко болезнено е било то, колко пъти са говорили за него и колко е болезнено припомнянето му сега. Оказва се, че участниците с преживяна емоционална болка съобщават за по-високи нива на страдание, отколкото участниците с физически болезнено състояние.

Участниците получили също така поредица от когнитивни задачи с различни нива на трудност. Отново тези в състояние на емоционална болка се представили по-зле от тези, които мислят за телесно нараняване. Един от авторите на изследването – д-р Кип Уилямс от Пардю, казва: „И двата вида болка могат да навредят много в момента на появата си. Социалната болка обаче има уникалната способност да се връща отново и отново.“

Защо се опитваме да скрием усещането за нараняване?

Може би водеща сред причините да прикриваме нашата емоционална уязвимост от другите е страхът, че показването ѝ ще ни накара да изглеждаме слаби или да се чувстваме такива. Предполагаме, че откровеното разкриване на нашата болка ще предаде чувствителността ни и другите биха се възползвали от нея.

Вероятно има и някои полови различия. Мъжете например често са склонни да избягват разкриването на ранимост поради страх, че това ще компрометира чувството им за мъжественост. Жените, от друга страна, са по-склонни да се притесняват, че споделянето на емоционалното им състояние може да ги накара да изглеждат „прекалено чувствителни“. Дори децата нерядко получават отхвърлящи реакции от възрастните: „Какъв мъж си ти, щом плачеш?“

Ако се чувстваме отговорни за емоциите на другите, е възможно да се боим, че свободното изразяване на нашите емоции може да бъде заразително. Затова сме склонни да ги задържим, за да не поемаме риска да разстроим някой друг – родител, приятел или партньор.

Възможно е и да смятаме, че освобождаването на нашата емоционална болка ще ни накара да изглеждаме нелепо. Какво ще стане, ако другите не могат да разберат защо преживяваме болка или да разберат нейната тежест? Не бихме ли изглеждали глупави и „драматизиращи”, ако разкриваме чувствата си безпрепятствено?

Изглежда, че понякога не вярваме, че другите ще реагират на нашата откровеност загрижено и подкрепящо, даже напротив – ще затвърдят уязвимостта ни. Ако превключим към режим на самозащита, със сигурност няма да им предостави възможността да ни накарат да се почувстваме още по-зле.

В действителност основните причини, поради които прикриваме нашите емоции, са основани на страх. Ние се страхуваме да изглеждаме слаби или чувствителни пред другите или себе си. Създаването на такава голяма преграда или „дебела кожа“ ни пречи да бъдем в контакт с нашите емоции и съответно да можем да ги регулираме. Понякога обаче споделянето на емоциите с партньора е нещо, което укрепва връзката и ни дава възможност да се почувстваме разбрани и ценени.

Това не означава задължително да затъваме в гнева и тъгата или да ги изразяваме безкритично. Когато показваме нашите отрицателни емоции, без да променяме смисъла, който им придаваме, ние просто ги упражняваме. Това предизвиква изтощение, но не и възможност за преработка. Понякога безпрепятственото изразяване на определени емоции просто ги окуражава. Плаченето на една и съща песен или свободното извеждане на гнева навън предизвикват монотонност или ескалация на поведението.

Може би, ако човек установи, че прави и една и съща грешка отново и отново, то вероятно той или тя изразява или предизвиква емоционални състояния, които не разбира достатъчно добре. Или които го плашат. Тогава вглеждането навътре би могло да ни предостави по-добра възможност да бъдем в контакт със себе си и наличните вътрешни и външни ресурси за разлика от крайната изолация или безконтролната импулсивност.

767 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Сами ли си създаваме драма? | Част 1

За трите роли, в чиито капан най-често попадаме

Как да си създадем продуктивни навици

За да създаваме една по-добра версия на себе си ден след ден

Психофизиология на мотивацията | Част 2

Да имитираш успех може да бъде успешна стратегия за постигане на успех!

Как се формира чувството за хумор?

Хуморът не е талант, а качество, което се формулира паралелно с личността

Наистина ли тъмното ни натъжава?

Кое е онова нещо в сивите и мрачни зимни дни, което ни оставя с ...

Как да правим ученето смислено?

Когато училищата се провалят в устойчивото натрупване на знания и демотивират учениците