Пробиотиците не страдат от липса на популярност. Дори може да се каже, че зад част от реномето им стоят солидни доказателства. Те могат да допринесат за подобряване на чревната микрофлора и са с изпитани ползи за някои стомашно-чревни състояния (като синдром на раздразненото дебело черво). Но има и много маркетингови спекулации със свойствата на тези добавки, които карат потребителите поголовно да ги приемат на общо основание „за здраве“. Скорошни открития показват, че те може да не са напълно безобидни и да препятстват действието на потенциално животоспасяващи препарати.
Миналата седмица на годишната среща на American Association for Cancer Research (AACR) в Атланта бяха обявени резултатите от предварително изпитване, което установи, че пробиотиците намаляват ефективността на имунотерапията при пациенти с меланом. Откритията все още не са публикувани в рефериран научен журнал и са направени сред малка група от 46 души. Те са едно поредно напомняне, че имунитетът е зависим от микробиома.
„Микробиом“ е научният термин за трилионите различни бактерии, които обитават нашите черва. Отдавна се знае, че живеем в симбиоза с тези микроорганизми и здравето ни е в много директна връзка с тяхната численост и баланса между различните щамове. Неслучайно пазарът на пробиотици расте все по-стремглаво и все повече потребители ги ползват „за всеки случай“ или в опит да разрешат самодиагностицирани проблеми. Оценката на световния пазар на пробиотици за 2013 година е внушителна: 36 милиарда долара!
Но има твърде много фактори, които трябва да се вземат предвид, преди да провъзгласим един пробиотик за безопасен. Това е идея, която от известно време се дискутира [1] в научните среди, но определено не е толкова масова, колкото възприеманите ползи от тези продукти.
Понастоящем се предлагат най-различни пробиотични коктейли, които варират от продукт до продукт. Понеже регулацията не е стриктна, производителите дори не са длъжни да се придържат към една и съща комбинация от щамове във всяка партида. Това ще рече, че дори и да приемате една и съща марка пробиотици, всеки път в тялото ви може да попада различен микс от бактерии. Някои от тях могат да влошат ефикасността на даден медикамент, докато други могат да я подобрят.
Представените на срещата данни са от първото клинично изследване, което изследва връзката между диета, микробиом и ефективност на имунотерапията при пациенти с рак. Онкоболните често приемат пробиотични добавки, за да облекчат някои странични ефекти от лечението (напр. свързаната с химиотерапията диария). Новото проучване установява, че 42% от участниците в него приемат някаква форма на пробиотик. То също така открива, че пациентите с богата на фибри диета се повлияват значително по-добре от имунотерапията.
Работата по т.нар. имунни чекпойнт инхибитори e отличена с Нобелова награда за физиология и медицина през 2018 г. Базираните на тях терапии блокират сигналите, които туморните клетки използват за защита от атаките на имунната система. За жалост те са ефективни при едва 20–30% от онкоболните, а причините за това са все още неизяснени. Новите открития утвърждават идеята, че ефективността на имунотерапията може да бъде повлияна от консумацията (или избягването) на определени храни, напитки и добавки.
Миналогодишна публикация [2] на същия колектив установи, че по-разнообразният микробиом се свързва с по-добра ефективност на чекпойнт инхибиторите. Определен вид бактерии (семейство Ruminococcaceae) са асоциирани с по-добър отговор на терапията, докато при други (Bacteroidales) връзката е обратна.
Това е поредното доказателство, че индивидуалният отговор на имунотерапията се модулира от микробиома на пациента [3]. Откритията са в съответствие с изводите от миналогодишни проучвания [4], които показаха, че пробиотиците всъщност влошават микробното разнообразие в червата след антибиотично лечение. Тези експерименти показаха, че микрофлората се възстановява значително по-бавно след прием на пробиотични добавки.
Разбира се, новите открития не трябва да се интерпретират безкритично. Проучването е проведено върху малък брой пациенти, все още не е официално публикувано и тепърва предстои да разберем дали резултатите са възпроизводими при по-големи групи с различна демография. Иначе казано, нужни са още изследвания, за да сме уверени, че „пробиотиците пречат на имунотерапията“, както писаха други медии.
Ако трябва да обобщим новината в няколко основни точки, те са:
- Употребата на пробиотични добавки е свързана с 70% по-нисък шанс за повлияване от лекарства за анти-PD-1 имунотерапия сред 46 пациенти с меланом.
- 42% от анкетираните пациенти докладват, че приемат пробиотици.
- Приемът на пробиотици е свързан с по-бедно разнообразие на чревната микрофлора. По-ранни проучвания установяват, че по-бедната микрофлора се свързва с по-ниска ефективност на чекпойнт имунотерапията.
- Пациентите с висок прием на фибри са с около 5 пъти по-голям шанс да се повлияят положително от имунотерапията.
- Пациентите с висок прием на пълнозърнести храни имат повече бактерии от вид, свързан с по-добра ефективност на имунотерапията.
- Диетите, богати на преработени меса (колбаси) и добавена захар, корелират с по-малък брой на тези бактерии.
Източници:
[1] Cohen, P. A. (2018). Probiotic safety—no guarantees. JAMA internal medicine, 178(12), 1577-1578.
[2] Gopalakrishnan, V., Spencer, C. N., Nezi, L., Reuben, A., Andrews, M. C., Karpinets, T. V., … & Cogdill, A. P. (2018). Gut microbiome modulates response to anti–PD-1 immunotherapy in melanoma patients. Science, 359(6371), 97-103.
[3] Bashiardes, S., Tuganbaev, T., Federici, S., & Elinav, E. (2017, August). The microbiome in anti-cancer therapy. In Seminars in immunology (Vol. 32, pp. 74-81). Academic Press.
[4] Suez, J., Zmora, N., Zilberman-Schapira, G., Mor, U., Dori-Bachash, M., Bashiardes, S., … & Horn, M. (2018). Post-antibiotic gut mucosal microbiome reconstitution is impaired by probiotics and improved by autologous FMT. Cell, 174(6), 1406-1423.
